Решение № 82 от 19.03.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Севлиево, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20244230100539 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК 000694749, искова молба насочена срещу Ц. А. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) във вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 11 152 лева – дължима главница за периода от 12.09.2022 г. – 16.10.2023 г.; сумата от 666,13 лева – възнаградителна лихва за периода 12.09.2022 г. до 04.05.2023 г.; сумата от 1446,65 лева – мораторна лихва за периода от 12.09.2022 г. до 16.10.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 641/26.10.2023 г. по ч. гр.д. № 1145/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

В исковата молба се твърди, ответницата ползвала банков кредит, съгласно сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД Договор за кредит № FL1308271. На дата 12.09.2022 г. ответницата преустановила плащане на 1 дължимите погасителни вноски, като изпаднала в забава. Твърди се, че било допуснато просрочие на дължимото по кредита, считано от датата на изпадане в забава - 12.09.2022 г. С оглед на формираното просрочие Банката упражнила потестативното си право, предвидено в чл. 14, ал.1 от договора, едностранно да направи кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 04.05.2023 г. с редовно връчена Покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена от ЧСИ В.Ц., в която било обективирано волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към датата на исковата молба длъжникът не бил изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, което обуславяло правния интерес на Банката от снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ищецът твърди, че освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът било регистрирано по ДДС лице.

Посочените сумите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендирали от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД като изцяло и предсрочно изискуеми, считано от дата 04.05.2023 г. С исковата молба ищецът се позовава на предсрочната изискуемост на кредита, като изрично е изразена волята му за му за обявяване на вземанията по Договор за кредит № FL1308271 за изцяло и предсрочно изискуеми. Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба посоченото задължение не било изпълнено доброволно от длъжника.

В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните суми, обективирани в издадената заповед за изпълнение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез особения си представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага доводи за нищожност на договорни клаузи. Оспорва се обстоятелството, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Иска от съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е възникнало договорно правоотношение между ответника и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД по договор за потребителски 2 кредит по смисъла и изпълнение на задължението на заемодателя да предостави кредита; че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора и същата е обявена на длъжника.

Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски кредит № FL1308271 от 10.08.2022 г. се установява, че банката, в качеството на кредитодател, се е задължила да предостави на ответницата, в качеството на кредитополучател, сумата от 11 152 лева за текущи нужди.

Съгласно чл. 6 от договора, крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата посочена в погасителния план, неразделна част от договора – 10.08.2030 г. Чл. 3 от договора урежда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,300 %, като за референтен лихвен процент се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити, който подлежи на разглеждане на тримесечна база. Уговорено е, че при сключване на застраховка, във връзка с кредита, застрахователната премия да се удържи еднократно за сметка на отпуснатия кредит. Предвидени са такси и комисиони, платими към датата на усвояване на кредита, които също се удържат се служебно от банката при усвояване на кредита: такса за оценка на кредитоспособността – 300 лева; месечна такса за обслужване на разплащателна сметка разкрита по потребителски кредит 3, 50 лева, както и други такси.

Съгласно чл. 4 от договора, погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочен в погасителния план – 96 вноски, като всяка от тях е в размер на 151,77 лева. В чл. 14 от процесния договор е предвидено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. В договора за кредит е посочен ГПР, в размер на - 9, 51 %, а общата сума дължима по кредита изчислена към датата на сключване на договора е 15 625,96, 35 лева.

От изслушаното, прието и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза, се установява, че на 10.08.2022 г. е 3 преведена сумата от 11 152 лева по сметката на Ц. А. Х.. На същата дата е удържана сума за плащане на премия по полица към кредитна сделка, в размер на 1152 лева; удържана е и сума, в размер на 290 лева – автоматична такса за обработка на документи. На 11.08.2022 г. е удържана сума - автоматична такса - комисиона теглене без заявка, в размер на 67,48 лева, като на същата дата са изплатени на каса 9640 лева. На 12.09.2022 г. е удържана сума за просрочени лихви, в размер на 2,52 лева. Съгласно заключението на вещото лице от страна на длъжника няма извършени вноски за погасяване на задължението по кредита. Вещото лице е посочило също, че ГПР включва всички компоненти заплащани като разходи от кредитополучателя при следните допускания: договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока за който е сключен, страните ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете в договора; всички разходи, известни на страните ще се прилагат до изтичането на срока на договора в техния първоначален размер; плащанията ще се извършват съобразно датите и условията на Банката.

Доколкото ищцовата претенция е свързана с настъпила предсрочна изискуемост на кредита, следва да се отбележи, че съгласно дадените разяснения в т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

В случая са налице и двете предпоставки – съгласно заключението по ССчЕ се установява, че ответницата не е правила плащания по кредита /удържани са й такива суми от самия кредит/. Налице е и втората предпоставка – уведомяване на длъжника за изявлението на банката да счита 4 целия кредит за предсрочно изискуем. Видно е, че банката е изпратила покана за изпълнение до длъжника, с която обявява кредита за предсрочно изискуем.

Тази покана представлява валидно изявление за упражняване на преобразуващото право на банката, тъй като недвусмислено обективира волята на кредитора поради неизплатени задължения по конкретния договор за банков кредит да обяви непадежиралия остатък от кредита за предсрочно изискуем. Същата е изпратена за връчване чрез ЧСИ, каквато възможност законът изрично допуска. Същата е връчвана на адреса, който е посочен в договора. Видно от удостоверяванията на връчителя, направени в разписките, адресът на длъжника е посетен на различни дати, като връчителят е установил, че лицето не се намира на адреса. След като не е открит адресатът или друго лице, което да получи книжата, правилно е залепено уведомление по чл. 47 ГПК. Следва да се има предвид, че извършените от връчителя удостоверявания в съобщението имат характера на официални удостоверявания съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че на длъжника надлежно е обявена предсрочната изискуемост.

Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.

Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не – чл. 7 ал. 3 ГПК.

В договора е посочен размер на ГПР, като е посочено при какви допускания е изчислен, но не е посочено какви компоненти включва. В тази връзка съдът намира, че ГПР не включва само и единствено лихвения процент.

Настоящият съдебен състав намира, че видно от погасителния план към договора, застрахователната премия е включена два пъти към общия размер на дължимата сума по кредита – веднъж като част от главницата /доколкото 5 сумата за застрахователна премия е веднага удържана/ и веднъж като застраховка. Съдът намира, че застрахователната премия не е включена при изчисляването на ГПР, както и изобщо той какви компоненти включва, и това е разрез с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В конкретната хипотеза съдът намира, че сключването на застрахователен договор представлява задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК застрахователната премия следва да е включена като разход в ГПР /чл. 3, буква „ж” на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета/. Налице е противоречие на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславя извода за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК.