Разпореждане № 123049 от 05.10.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 123049 гр. София, 05.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Н. Ч. като разгледа докладваното от Н. Н. Ч. Частно гражданско дело № 20231110152668 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК. Делото е изпратено по подсъдност от РС – Костинброд.

Образувано е по заявление на „П. К. Б.“ ЕООД срещу К. Б. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 561,59 лв. главница по договор за потребителски кредит, 165,20 лв. договорна лихва, 11,94 лв. мораторна лихва и 401,85 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги.

Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските съобразно уважената част от вземанията.

По отношение на претендираната сума за възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги:

Съгласно сключеното между страните споразумение и чл. 15 от общите условия към договора за потребителски кредит таксата за допълнителен пакет услуги, която е незадължителна за сключването на договора, се прилага при следните условия, като: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и за отлагане на вноските по кредита. Таксата за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при сключване на договора, а заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска.

В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга/услуги очевидно няма. В частта й по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да предостави заемната сума. В частта й относно таксата за събиране на кредита следва да се посочи, че тя също е във фиксиран размер и не зависи от реалните разходи, които биха се направили, което води до извод, че по същността си не представлява заплащане на цена за услуга, а предварително уговорено задължение на потребителя за заплащане на възнаграждение на кредитора. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за 1 единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски заем, чрез стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на "потребител", затова съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф първи от Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, каквито несъмнено са процесните.

Ето защо заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление на „П. К. Б.“ срещу К. Б. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, с която се претендира сумата 401,85 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по договор за потребителски кредит № от 22.05.2019 г., сключен между „П. К. Б.“ ЕООД и К. Б. С..

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2