Решение № 169 от 13.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Велико Търново, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря Красимира Г. И.а като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20224100500341 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. „В. С.", ЕИК ........, със седалище и адрес на управление град В. Т., ул. “В.“ № 2, представлявана от председателя Й. П., чрез пълномощник – адвокат М. Н., срещу Решение № 376/24.03.2022г. по гр.дело № 2938/2021г. по описа на РС-В. Т., с което съдът е уважил предявения от П. И. П. срещу кооперацията иск с правно основание чл.439 ГПК и е приел за установено, че ищецът не дължи на ответната кооперация парични вземания по издаден изпълнителен лист от 24.01.2001г. по ч.гр.д. № 21/2001г. на ВТРС, за принудителното събиране на които е образувано изп.дело № 993/2015г. по описа на ЧСИ Д. К., с рег. № 728 и район на действие ВТОС, поради погасяване по давност на изпълняемото право. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно. Излага, че съдът е постановил същото в противоречие с материалния закон, както и трайната и тълкувателната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 3/18.11.1980г. и в ТР от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.на ОСГТК на ВКС, и излизайки извън очертания с ИМ предмет на спора. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски за първоинстанционното и за въззивното производство

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна е подала отговор на въззивната жалба, в който е заела становище за нейната неоснователност, съответно за правилност и обоснованост на атакуваното решение. Моли за потвърждаването му и прави искане за 1 присъждане в тежест на въззивника на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за оказаната му безплатна адвокатска помощ във въззивното производство.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът поддържа изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и искането, направено с нея. Поддържа искането си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна моли обжалваното решение да бъде потвърдено по изложени в съдебно заседание от пълномощника й фактически и правни съображения.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд-В. Т. е образувано по искова молба на П. И. П. срещу К. „В. С.“, в която са изложени твърдения, че срещу ищеца е било образувано изп. дело № 993/2015г. по описа на ЧСИ Д. К., с рег. № .... в КЧСИ с район на действие Окръжен съд-В. Т., по молба на ответната кооперация въз основа на изпълнителен лист от 24.01.2001г., издаден по ч.гр.д. № 21/2001г. по описа на Районен съд-В. Т. за сумата от 3 438 лв., представляваща вземане по запис на заповед от 07.06.1999г., ведно със законната лихва за забава по чл.86 ЗЗД, считано от 02.01.2001г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че вземането на ответната кооперация по посочения изпълнителен лист не съществува поради погасяването му по давност. Поради това прави искане за постановяване на решение, с което да приеме за установено, че не дължи на ответника претендираната по изпълнителния лист сума от 3 438 лв., както и законната лихва за забава върху нея за периода от 02.01.2001г. до окончателното й плащане, възлизаща към момента на подаване на ИМ на сумата от 8 310.97 лв. Претендирано е възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА на упълномощения адвокат за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна е подала отговор на ИМ, в който е заела становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва ищцовото твърдение вземането по издадения в полза на кооперацията изпълнителен лист да е погасено по давност. Излага, че от образуване на изпълнителното производство срещу ищеца през 2001г. до датата на постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла, а по образуваното на 16.10.2015г. изпълнително производство за принудително събиране на вземането погасителната давност е била прекъсвана многократно по смисъла на чл.116 б.“в“ ЗЗД. Претендирани са разноски.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 24.01.2001г. в полза на К. „В. С.“ е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 21/2001г. по описа на Районен съд-В. Т. срещу ищеца за сумата от 3 438 лв., представляваща вземане по запис на заповед от 07.06.1999г., ведно със законната лихва за забава върху нея по чл.86 ЗЗД, считано от 02.01.2001г. до окончателното й изплащане. Въз основа на този изпълнителен лист и подадена от взискателя молба срещу ищеца било образувано изпълнително дело № 51/2001г. по описа на СИС при Районен съд-В. Т. На 21.07.2006г. изпълнителното дело е било изпратено за доизпълнение на ЧСИ Р. К., с рег. № ..... в КЧСИ, с район на действие ВТОС, като е образувано изп.дело № 182/2006г. по неин опис. На 21.06.2011г. последното е изпратено за доизпълнение на ЧСИ Д. К. и е образувано изпълнителното дело е образувано под нов номер - № 428/2011г. С постановление от 07.10.2015г. изпълнителното производство по делото е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, а на 16.10.2015г. упълномощен представител на взискателя получил оригинала на приложения изпълнителен лист. По молба на ответната кооперация, ведно с приложен изпълнителен лист, въз основа на разпореждане на съдебния изпълнител от 20.10.2015г. срещу ищеца било образувано ново изп.дело № 993/2015г. по описа на ЧСИ Д. К. за събиране на паричното вземане. С молбата за образуване на делото взискателят е посочил начини за изпълнение и на основание чл.18 ал.1 от ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител извършването на всякакви действия за събиране на вземането. Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжника и изпратена до него покана за доброволно изпълнение. С молба от 2

18.11.2015г. взискателят е поискал налагането на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, като след извършена справка съдебният изпълнител е установил, че същият няма действащи трудови договори. С молба от 15.11.2017г. взискателят е поискал извършването на справка за наличие на банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху наличности по тях, но такива не са били установени. С молба от 03.10.2019г. отново е поискано налагането на запор на трудово възнаграждение, както и опис на движимо имущество на длъжника. С молба от 05.08.2021г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на получаваното от длъжника трудово възнаграждение при работодателя му „П. с.“ ООД. Същият е наложен с връчване на запорното съобщение на третото лице на 09.09.2021г.

За да уважи исковата претенция, въз основа на събраните по делото писмени доказателства районният съд е приел, че изпълняемото право е било погасено още на 18.06.2006г. поради изтичане на общата 5-годишна давност по чл.117 ал.2 ЗЗД, приемайки, че погасителната давност тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Погасителната давност е вид юридически факт и представлява период от време, с изтичането на който се погасява правото на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. Давностният срок се определя с начален и краен момент. Според разпоредбата на чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Давностният срок спира да тече и се прекъсва при настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства. С Постановление № 3/1980г. на ПВС, при действието на чл.59 от ЗУС /отм./, е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433 ал. 1 т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Със същото решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Според ТР № 3/28.03.2023г. по тълк.дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС и за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. Съгласно чл.59 от ЗУС /отм./ тълкувателните постановления по прилагането на закона и според чл.130 ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт.

С оглед на изложеното и доколкото фактите са безспорно установени по делото, настоящият състав намира, че с образуване на изп.дело № 51/2001г. по описа на СИС при ВТРС давността на вземането на ответната кооперация по процесния изпълнителен лист е прекъсната на основание чл.116 б.“в“ от ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/1980г. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното 3 производство - чл.115 б.“ж“ от ЗЗД. Действието на това спиране е преустановено с приемането на 26.06.2015г. тълкувателно решение по т.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, като давността е продължила да тече след тази дата. Същата е прекъсвана с предприемането на посочените по-горе изпълнителни действия по изп.дело № 993/2015г. по описа на ЧСИ Д. К.

Давностият срок, както за главницата, така и за лихвата, е пет години и същият не е изтекъл, поради което предявеният иск, с който се претендира установяване на погасяване на вземанията по давност, се явява неоснователен и поради това следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до друг извод и е уважил претенцията на ищеца, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

При този изход на спора, на въззивника се следват разноски, които е направил в първоинстанционното и въззивно производство за адвокатски възнаграждения, които видно от приложените договори за правна защита и съдействие са изцяло заплатени, както и за заплатена държавна такса за въззивното производство.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, В. окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 376/24.03.2022г. по гр.дело № 2938/2021г. по описа на Районен съд – В. Т., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. П., ЕГН **********, с адрес село Р., ул.“В.“ № .... срещу К. „В. С.“, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление град В. Т., ул. “В.“ № ....., иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане за установено, че същият не дължи на ответната кооперация вземане в размер на 3 438 /три хиляди четиристотин тридесет и осем/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 02.01.2001г. до окончателното й плащане, по изпълнителен лист от 24.01.2001г., издаден по ч.гр.д. № 21/2001г. по описа на Районен съд-В. Т., за чието събиране е образувано изп.дело № 993/2015г. по описа на ЧСИ Д. К., с район на действие ВТОС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.