Определение № 1720 от 05.05.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1720 гр. Варна, 05.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20233100500902 по описа за 2023 година Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на С. Н. Н. чрез адв.Т. против Определение № 260034 от 31.01.2023 година, постановено по гр.дело № 14402/2020 година на ВРС, с което е било уважено искането е са присъдени в полза на Х. Д. М. сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляващи съдебно – деловодни разноски – адвокатско възнаграждение, досежно иска по чл.45 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е тълкувал процесуалния закон, както и че извършените от молителя разноски не следва да бъда присъдени.Отправят де упреци в недобросъвестно поведение и се настоява атакувания съдебен акт да бъде отменен.В жалбата си адв.Т. излага, че съдът грубо е нарушил процесуалния закон, като не е изпратил препис от молбата на насрещната страна, за да изрази становище тя по нея; излага се, че ответника с поведението си е дал повод за предявяване на исковата претенция; твърди се, че ответника има право на разноски само при оттегляне на иска против него и / или поради недопустимост на същия.Цитира се ТР № 6/2013 година на ВКС на Р България, като се твърди, че всъщност молбата се явява недопустима.

Отговор против предявената жалба е постъпил и с него адв.С., като процесуален представител на ответника настоява съдът да потвърди определението, като излага и аргументи в тази насока.

За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:

Производството по гр. д. № 14402/2020 година на ВРС е образувано по предявени искове от С. Н. Н. срещу Х. Д. М. за: осъждане на ответника да отстрани причините за увреждането на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД -18-17 от 6.03.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Звездица, община Варна, област Варна, местност „Орехчето“, с площ от 600 кв. м., като извърши необходимите действия за 1 това, а именно: да запълни направените от него изкопи в имота, защриховани в жълт цвят на скицата на имота, приложена към исковата молба, със земна маса и пръст и да изравни нивото на терена, на основание чл. 109 ЗС; За осъждане на ответника да заплати сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, причинени от противоправни действия на ответника в имота на ищеца, изразяващи се в изравяне на изкопи в имота, защриховани в жълт цвят на скицата на имота, приложена към исковата молба, както и в отнемане на движими вещи на ищеца, като част от обща претенция от 17062,07 лева, която е формирана, както следва: 12640 лева – за увреждане на поземления имот, както и стойността на отнетите вещи, а именно: 717,48 лева - за два броя отнети дървета орех на около 54 години /всяко на стойност от по 358,74 лева/, 139,72 лева за един брой отнето дърво слива на около 15 години, 142.53 лева – за един брой отнето дърво череша на около 15 години, 225 лева - за един брой дърво бор отнето на около 15 години, 47.50 лева - за 10 броя отнети бетонни оградни колове с размери 10х10х200 см., 714 лева - за 51 броя „Г“ отнети образни бетонни профили с размери 50х120х40 см., 105 лева - за един брой отнета метална ограда с размери 3 м.-ширина и 1,70 м. – височина, 2123.85 лева – за отнети 141,59 куб. м. глинеста почва, ведно със законната лихва за забава от 14.11.2015 г. до окончателното плащане, на основание чл. 45 ЗЗД, както и осъждане на ответника да заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от противоправни действия на ответника в имота на ищеца, изразяващи се в изравяне на изкопи в имота, защриховани в жълт цвят на скицата на имота, приложена към исковата молба и отнемане на гореописаните движими вещи, ведно със законна лихва за забава от 14.11.2015 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД.

От материалите по делото става ясно, че с Разпореждане № 211337 от 19.11.2020 година, ВРС е оставил без движение исковата молба, като част от указанията касаят претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, а именно: за уточняване как е формирана сумата от 17062.07 лева, като посочи по пера всички имуществени вреди, които е претърпял. В уточнителна молба с вх. № 287495 от 7.12.2020 г., ищецът е посочил, че имуществените вреди да оценени в заключенията по СОЕ и СТЕ, назначени в ДП № 521/2015 г. по описа на IV РПУ – Варна, в общ размер на 17062.07 лева, от които са за унищожаване на дървета- 2 бр. орехи, 1 бр. слова, 1 бр. череша, 1 бр. круша и 1 бр. бор – 1431.72 лева, за увреждане на имота – 12640 лева, за отнемане на 10 бр. бетонни оградни колове, 51 бр. „Г“ образни колове, 1 бр. метална врата, 141.59 куб. кв. м. глинеста почва – 2990.35 лева.

С ново Разпореждане № 263503 от 28.01.2021 година, съдът е указал на ищеца да отстрани констатираната нередовност на исковата молба, като наведе твърдения колко изкопи на земна маса са налице в имота, вследствие на действията на ответника, с каква ширина, дължина и дълбочина са, къде точно са разположени с приблизителното им очертаване върху скица на имота, за индивидуализиране на дръвчетата, както и започване на каква сума се претендира за всяко едно от тях, за индивидуализиране на бетонните 2 колове, „Г“ образните профили, металната врата, като се посочи по отделно стойността, която претендира за тях, както и за отнетите 141.59 куб. м. глинеста почва. С уточнителна молба от 9.02.2021 г., ищецът пояснява, броя, размерите и местонахождението на изкопите, както и стойността на всяка една от движимите вещи.

С определение от 21.06.2021 г. на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да конкретизира как е формиран размерът на претенцията от 12640 лева за противозаконно увреждане на имота, като конкретизира в какво се изразяват вредите, както и да обоснове правния си интерес от кумулативното заявяване на претенцията си за задължаване на ответника да запълни изкопите и да заплати стойността на изровените 141,59 куб. м. глинеста почва. В депозираната уточнителна молба от 30.06.2021 г. е посочено, че при определяне на размера на претенцията за вреди от 12640 лева, ищецът се е водил от заключенията по СОЕ и СТЕ в досъдебното производство, както че следствие на противоправните действия имотът е станал неизползваем повече от 5 г.

Предвид липсата на възстановяване на предишното положение, счита, че е налице интерес от предявяване на иска по чл. 109 ЗС, както и на тези по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

С разпореждане № 279623 от 2.11.2021 г. /л. 88 от делото на ВРС/, отново е оставено без движение производството по делото, като на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от съобщаването да отстраните нередовностите на исковата молба като конкретизира: 1/. как е формирана претенцията в размер на 12640 лева за противозаконното увреждане на имота, като конкретизира в какво се изразяват вредите, 2/. да уточни как е формираната общата претенция по чл. 45 ЗЗД за имуществените вреди от 10000 лева, заявена като частична от 17062.07 лева, като посочи каква е частта, която претендира по всички заявени пера. В разпореждането се съдържат и изрични указания относно последиците в случай на неизпълнение на указанията. Разпореждането е връчено на процесуалния представител на ищеца на 24.11.2021 г. 3 В съдебно определения едноседмичен срок, изтичащ на 1.12.2021 г., С. Н. депозира уточняваща молба с вх. № 303116 от 30.11.2021 г. В същата посочва, че още с първата уточнителна молба е посочено, че сумата от 17062.07 лева е формирана на базата на заключенията по СОЕ и СТЕ, назначени в досъдебното производство.

Указанията на съда останали неизпълнени и по тази причина съдът е прекратил производството по делото досежно претенцията по чл.45 от ЗЗД, за сумата от 10 000 лева.

С Определение по в.ч.гр.дело № 864/22 година, ВОС е потвърдил същото, с Определение по к.д.3189/22 година ВКС не е допуснал същото до касационно обжалване.

Сезиран с молба по реда на чл.248 от ГПК, съдът е постановил атакуваното Определение № 260034 от 31.01.2023 година, с което е присъдил сумата от 900 лева в полза на Х. Д. М..

3

Становището на настоящата инстанция е следното:

В съответствие с установената съдебна практика, конкретно Решение № 49 от 2.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 775/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска е ясно указано, че ако преценката за допустимостта на иска зависи от събирането и обсъждането на ангажираните по делото доказателства, съдът не може да прекрати производството по делото, на осн.

Чл.130 от ГПК, преди това. На посоченото основание съдът може да прекрати производството по делото, когато искът е изначално недопустим, но не и когато преценката за допустимостта му зависи от установяването на твърдените в молбата факти на база на ангажирани по делото доказателства.Настоящия случай е именно такъв – било е нужно време и усилия, за да се изпълнят указанията на съда, и след като същите са останали неизпълнени, съвсем резонно първата съдебна инстанция е прекратила производството досежно иска по чл.45 от ЗЗД, за сумата от 10 000 лева.

Съобразно нормата на чл.78 ал.4 от ГПК ответника разполага с правото да търси разноски и когато делото е прекратено.В случая настоящия съд приема, че решаващата инстанция правилно е тълкувала текстовете на чл.78 от ГПК, касаещи разноските в процеса.Видно е от материалите по делото, че производството е стартирало и е бил депозиран отговор по реда на чл.131 от ГПК.Производството е било прекратено едва след като указанията на съда са останали неизпълнени.Само по себе си обаче това не означава невъзможността да бъдат търсени и получени разноски.Аргумента, че разноски няма сторени и/или не е бил представен списък също би бил неоснователен, т.к. производството е било прекратено инцидентно, с оглед процесуалното поведение на самия ищец, а отделно от това са били представени и нарочни доказателства, че разноски има извършени.В случая е редно да се отчете и обстоятелството, че по делото е постъпил отговор, както и че то е било прекратено едва след неизпълнение указанията на съда, т.е. основна вина за това има бездействието на ищцовата страна.Упреците към решаващия съд в недобросъвестност са неясни за настоящия съд, след като именно нему е вменено процесуалното задължение по смисъла на чл.130 от ГПК да прецени дали и при какви условия исковете са допустими и доколко указанията на съда са изпълнени.

Не е основателно, а и невярно е възражението, че на молителя не е бил връчен препис от молбата по чл.248 от ГПК.Коректно и в унисон с установените правила, ВРС е администрирал жалбата; както е видно от л.118 той е разпоредил да бъде връчен препис, такъв е бил връчен – вж.л.112 по делото и е последвал писмен отговор - вж.л.120.

Правилно ВРС е определил и размера на сумата, като е съобразил и датата на сключването на Договора за процесуално представителство; коректен е и извода, че не е налице основание за намаляване на претенцията.

С оглед на горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260034 от 31.01.2023 година, постановено по гр.дело № 14402/2020 година, по описа на ВРС, двадесет и шести състав

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от съобщаването, пред състав на ВКС на Р България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5