Решение № 14546 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14546 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110106927 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 82123/16.03.2026г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 104046/01.04.2026г. на СРС, подадена от „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД срещу „Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-Застраховане““ АД.

Ищецът „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД чрез адв. Т. М. – АК-София, е предявил срещу ответника „Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-Застраховане““ АД иск с правно основание по чл. 411 КЗ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2103,59 евро /4114,26 лева/, представляваща останала неплатена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение /ремонт резервоар за адблу/ по щета № 44012132500*** за нанесени вреди на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, рег.

№ *********, при пътно-транспортно произшествие на 06.01.2025г. на път І-5, км. 21, в посока на движение от град Бяла към град Русе, причинено виновно от водача на автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /16.03.2026г./ до окончателното изплащане на сумата.

Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 06.01.2025г. на път І-5, км. 21, в посока на движение от град Бяла към град Русе, водачът на автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № *********, причинил ПТП, при което бил увреден автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, рег. № *********. Към датата на произшествието за увредения автомобил при ищеца била налице застраховка „Каско+“ по полица № 440224601005***. За автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил налице договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“.

При ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 44012132500***. За отстраняване на вредите по автомобила били изплатена сумата от 27499,73 лева, равностойни на 14060,39 евро. Тази сума, заедно с ликвидационните разноски, била 1 доброволно заплатена от ответника по предявен срещу него регрес. При фактуриране на ремонта обаче сервизът не бил включил резервоара за адблу, поради което била издадена допълнителна фактура за 4114,26 лева или 2103,59 евро, която била изплатена на правоимащото лице. Регресна претенция била заявена спрямо ответника, но този път той отказал да плати. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М., която поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-Застраховане““ АД чрез юрк. С.П. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 144962/07.05.2026г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Заявява, че увреденият автомобил е ремонтиран и ремонтът е приет без забележки, като изплатената за ремонта сума е платена от ответника и по този начин той е удовлетворил изцяло регресното вземане на ищеца и не дължи други плащания. При ремонта и огледите не било установено увреждане на посочения резервоар, въпреки че били подменени помпата и щита му. Липсвали и съответни снимки. В насроченото по делото открито съдебно заседания ответникът се представлява от юрк. Пашалийска, която оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Предявяването на извънсъдебна регресна претенция не се оспорва от ответника, а и логично следва от извършеното доброволно частично плащане, като се установява и от представената към исковата молба кореспонденция между страните.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или неприсъствено решение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По делото не се спори относно това, че на 06.01.2025г. на път І-5, км. 21, в посока на движение от град Бяла към град Русе, водачът на автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № *********, причинил ПТП, при което бил увреден автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, рег. № *********, че към датата на произшествието за увредения автомобил при ищеца била налице застраховка „Каско+“ по полица № 440224601005***, че за автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил налице договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“, че при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 44012132500***, че за отстраняване на вредите по автомобила били изплатена сумата от 27499,73 лева, равностойни на 14060,39 евро, че тази сума, заедно с ликвидационните разноски, била доброволно заплатена от ответника по 2 предявен срещу него регрес, че от сервиза била издадена допълнителна фактура за 4114,26 лева или 2103,59 евро за адблу резервоар, която била изплатена на правоимащото лице, както и че регресна претенция за посочената сума била заявена спрямо ответника, но този път той отказал да плати.

Така спорът по делото се концентрира единствено досежно размера на дължимата по регреса сума във връзка с обстоятелството дали следва в нея да се включи сумата за ремонт – подмяна на адблу-резервоар.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение трябва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Той се определя по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова имущество със същото качество, като при изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като той реално е инкорпориран в самата действителна стойност (р.79/02.07.2009г.-т.д.156/2009г.-Іт.о., р.6/02.02.2011г.-т.д.293/2010г.-Іт.о. и др.).

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновани и при липса на обстоятелства, които принципно да поставят под съмнение неговата вярност. Вещото лице обръща внимание, че при динамиката на ПТП и деформацията на мантинелата при удара с камиона, горният ú ръб, приплъзвайки се по долната част на кабината след предното дясно колело, деформира долната част на дясното стъпало на кабината /праг и дясна врата/, подпъхва се под прага и деформира от долу нагоре резервоара за адблу, разположен вдясно под кабината. От този удар е деформиран предпазният щит на резервоара за адблу. Самият резервоар също е деформиран, както и е деформирана и блокирана помпата му. Резервоарът за адблу при този камион се намира от дясната страна /към пасажерското място/ веднага до стъпалото за качване на пътника.

Пластмасовият контейнер-резервоар е монтиран под пода на кабината, но гърловината му винаги е изведена нагоре до прага към седалката. Поради тази причина при деформацията в областта на дясното стъпало на кабината е бил увреден в цялост и резервоарът за адблу, т.е. повредата е в причинна връзка с механизма на ПТП. Вещото лице е определило действителна стойност за отстраняване на щетите по автомобила на 31613,99 лева. От тях ответникът вече е изплатил 27449,73 лева, а отделно от това и ликвидационните разноски.

Така остава дължима сумата от 4114,26 лева /31613,99 лева – 27449,73 лева = 4114,26 лева/ или 2103,59 евро.

Предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представил и списък по чл. 80 ГПК.

Ищцовото дружество е доказало и в негова полза следва да се присъдят разноски по делото в размер на 599,15 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 2103,59 евро /4114,26 лева/, представляваща останала неплатена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение /ремонт резервоар адблу/ по щета № 44012132500*** за нанесени вреди на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, рег. № *********, при пътно-транспортно произшествие на 06.01.2025г. на път І5, км. 21, в посока на движение от град Бяла към град Русе, причинено виновно от водача на автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /16.03.2026г./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 599,15 евро, представляваща разноски за първоинстанционното производство /гр.д. № 6927/2026г. на СРС/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4