Разпореждане № 94857 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 94857 гр. София, 03.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20241110106651 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран с иск за присъждане на допълнително трудово възнаграждение периода м. януари 2023г.- м. декември 2023г.

В правната теория няма спор, че легитимирани (надлежни) страни в исковия процес са тези, които претендират че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, като предопределя страните в спора.

Правното твърдение на ищеца, заявено в предявената искова молба определя процесуалната легитимация на ответника. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка и при липсата

(не е налице право на иск), съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Да се разглежда и решава делото, при участие на ненадлежна страна, е безцелно (решението ще има сила на пресъдено нещо спрямо ненадлежен ответник и спорът няма да е разрешен). Когато съдът проверява- дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато при служебната си проверка, съдът констатира, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, той следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок констатираната нередовност чрез предприемане на действия по конституиране на надлежния ответник и само при неизпълнение на указанието, производството следва да бъде прекратено (аргумент от ТР № 1 от 30.03.2010г. по т. д. № 1/ 2010г. на ОСГК на ВКС).

Конкретиката на случая, че в периода 01.01.2023г.- 20.10.2023г. ищцата се е намирала в трудово правоотношение с Прокуратура на Република България, а в периода след 30.10.2023г.- със Софийска районна прокуратура. С оглед изложеното, ищцата няма интерес да насочи исковете си за допълнително трудово възнаграждение за периода 30.10.2023г.31.12.2023г. против Прокуратура на Република България.

1

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на М. А. Р., на основание чл. 129, ал. 2 ГПК.

ДАВА седмичен срок на ищцата, считано от връчване на настоящото разпореждане, да посочи надлежен ответник по исковете за допълнително трудово възнаграждение за периода 30.10.2023г.- 31.12.2023г.

УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на дадените указания исковата молба ще бъде върната, а производството по делото във визираната част- прекратено.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2