Решение № 580 от 15.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000502660 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н. срещу решение № 85/ 02.08.2023г. на СОС, 1 първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 180/22г. в частта, в която са отхвърлени исковете им с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 30 000 лв. до 75 000 лв. за всеки един от тях за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Ж. Т..

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от „Дженерали застраховане“ АД в частта, в която исковете са уважени.

Жалбоподателите-ищци твърдят, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната от тях част. Считат, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Действията на починалия Ж. Т. не са в причинна връзка с настъпването на ПТП. Той е имал срещу себе си пътен знак „Б1“, който не го задължава да спре-чл.45, ал.2, пр.1 от ППЗДвП.

Пострадалият се е намирал в хипотезата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че ударът е настъпил в насрещната пътна лента за товарния автомобил. От същото е видно, че ако водачът му се е движел с 50 км/ч, каквато е максимално 1 разрешената, за пътния участък и е бил задействал спирачната уредба в момента, в който я е задействал, то товарният автомобил би се установил на разстояние 10 м. от мястото на удара и такъв не би настъпил. Решението е неправилно и в частта на присъдената законна лихва, тъй като е нарушил материалния закон – чл.120 от ЗЗД. По делото няма направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите от страна на ответника. В съдебното заседание, проведено на 07.07.2023г. ищците са коригирали началния момент на претенциите за лихви, а именно от 28.12.2018г. По отношение на това ответникът не е направил възражение за давност.

Затова молят въззивния съд да отмени решението в частта, в която предявените искове са отхвърлени над 30 000 лв. и ги уважи до пълния предявен размер за всеки един от тях.

Жалбоподателят ответник поддържа, че в обжалваната от него част решение е неправилно. Счита, че е определен завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди по отношение на ищците. Той не е съобразен с икономическите условия в страната. Заявява, че по отношение на починалия Ж. Т. следва да се определи съпричиняване в по- голям размер, а именно 70%, а не 50%, както е приел съдът. Счита, че решението е незаконосъобразно и в частта относно началната дата на законната лихва за забава. В исковата молба лихвата е поискана от 28.10.2021г., а не от ПТП.

Няма съответствие между предявения иск и постановеното в диспозитива на решението. Съдът не може да се произнася по непредявен иск.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния им представител ищците оспорват жалбата, подадена от застрахователя.

Считат я за неоснователна.

Ответникът

„ Дженерали застраховане“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ищците. Счита я за неоснователна. Изразяват становище за правилност на обжалвания съдебен акт по отношение на приетото за основателно възражение за съпричиняване.

2

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ . В исковата молба ищците Х. Т., Т. Т. и Н. Н. твърдят, че на 01.08.2018г. около 9.50ч. в гр.

Златица по пътя за промишлена зона „Аурубис“ към път I-6, в зоната на кръстовището с ул. „Вежен“, водачът С. И. С. е управлявал товарен автомобил „Ман“, модел „ ТГА 41.410“ с рег. № ********. Нарушил е правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП като е блъснал управлявания от Ж. Т. мотопед марка „Симсон“, модел „М50“ с рег. № ********. В резултата на удара той е загинал. С влязла в сила присъда С. С. е признат за виновен за ПТП. За ищците, съпруга и две дъщери, са настъпили непоправими имуществени вреди. Те се изразяват в негативни емоции, страдания и скръб, които ще търпят до края на живота си. Приживе взаимоотношенията с починалия са били основани на обич, уважение и привързаност.

За товарният автомобил е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Отправили са писмено искане за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и застрахователят им е изплатил по 45 000лв. Считат го за недостатъчно да репарира преживените от тях болки и страдания като ги определят на 120 000лв. за всеки един ищците.

Затова молят съда да осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 75 000 лв. за всеки един от тях, в едно със законната лихва от 28.12. 2018г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор оспорва исковете за неимуществени вреди. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за описания в исковата молба товарен автомобил.

Не оспорва, че е платил на всеки един от ищците по 45 000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като внезапно се е появил на главния път. В допълнителния отговор по чл.373 от ГПК застрахователят е конкретизирал направеното възражение за съпричиняване като е посочил, че починалият не е спрял на пътен знак Б1, навлязъл в кръстовището и е бил блъснат от товарен автомобил. С

3 внезапното си появяване на главния път и при нарушаване на правилата за движение по пътищата е допринесъл за вредоносния резултат. Бил е без поставена предпазна каска. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковете за лихви от датата на ПТП. Счита исковете за прекомерно завишени по размер.

Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол за ПТП е, че на 01.08.2018г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие.

Безспорно е, че при него е починал Ж. Т. Т.. Видно от удостоверение за наследници № 341/09.10.2018г. е, че негови законни наследници са ищците по делото.

Не се спори, че за товарен автомобил „Ман“, модел „ ТГА 41.410“ с рег. № ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на настъпване на ПТП.

Не се спори, че с влязла в сила присъда № 3/ 24.08.2021г., постановена от нохд№ 322/21г. от Окръжен съд-гр. София, водачът на товарния автомобил Ст. С. е признат за виновен за това, че на 01.08.2018г. е нарушил правилата за движение по пътищата и е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК като е причинил смърт по непредпазливост на Ж. Т. Т..

Не се спори, че ищците са предявили доброволна претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и във връзка с нея са образувани щети. Застрахователят им е изплатил застрахователни обезщетения по 45 000 лв. на всеки един от тях. Към отговора на исковата молба са представени 3бр. преводни нареждания за извършените плащания.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар, която е дала заключение за травмите, които са причинили смъртта на Ж. Т., както и че тя е в резултат от тях. Те са получени при ПТП.

Съдът възприема обективно. заключението като компетентно, обосновано и

В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза, основна и допълнителна, в чието заключение е посочен механизма на ПТП, 4 мястото на удара между товарния автомобил и мотопеда, скоростта на движение на товарния автомобил преди удара и към момента на удара, опасната му зона на спиране и предотвратимостта на му. Експертът е приел, че с поведението си и двамата водачи са станали причина за настъпване на ПТП. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема основното и допълнително компетентно и безпристрастно. заключение като

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелите П. и Ч. познават ищците и починалия. Първият е техен съсед, а вторият живее на семейни начала с ищеца Т. Т.. Двамата споделят впечатленията си от взаимоотношения в семейството на починалия.

Определят ги като близки, помагали са си един на друг. Ищците са скърбели за Ж. Т., трудно са преживели смъртта му. Ходят постоянно на гробище.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Съдът прецени тези на свидетелят Ч. при условията на чл.172 от ГПК поради фактическото съжителство между него и ищецът Т. Т., но ги счита за убедителни и достоверни с оглед останалите доказателства.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди за ищците в размер на по 150 000лв. Приел за основателно възражението за съпричиняване в обем от 50% за всеки един от двамата водачи.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

5

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на претенцията./опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищците са отправили писмени претенции към застрахователя. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса. На 23.11.2021г. им е изплатено доброволно обезщетение по 45 000 лв. на всеки един от тях. Няма сключено споразумение, поради което предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ са допустими.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.

Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.