Решение № 107 от 13.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. К., 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Невена К. Калинова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Ж. Д. С. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265100600150 по описа за 2026 година С Присъда рег. № 14/18.02.2026 г., постановена по НОХД № 637/2025 г., К.йският районен съд е признал подсъдимият А. З. И. от в с.С., общ.Л., с ЕГН **********, за виновен в това, че: През периода от 19.02.2024г. до 23.02.2024г. в гр.К., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у К. Е.

С. от гр.К. заблуждение относно замяната на мобилен телефон марка и модел „Iphone 12 pro max“ с IMEI: ********* с друг мобилен телефон и с това причинил нему имотна вреда в размер на 753,15лв., поради което и на основание чл.209 ал.1 вр. чл.58а, ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Подсъдимият А. З. И. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР-К. направените на досъдебното производство разноски в размер на 149,81 лева.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на подс. А. З. И., подадена чрез защитника му – адв.Б. М. от АК - К., в която се твърди, че първоинстанционната присъда е постановена в нарушение на материалния закон и е необоснована. При определяне на наказанието съдът проявил 1 неоправдана строгост и репресия. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че конкретното деяние не може да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т. 9 от НК и не е преквалифицирал деянието в такова по чл.209, ал.3 от НК. Следвало да се отчетат изключително ниската стойност на причинената вреда, както и пълното й възстановяване, младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало и направените от него самопризнания, тежкото му материално състояние – същият бил безработен и не получавал доходи. В случая били налице изискуемите законови предпоставки, а именно – липсата или незначителността на вредните последици, или други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деяние в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

Моли, първоинстанционната присъда да бъде изменена, като деянието бъде преквалифицирано в престъпление по чл.209 ал.3 от НК и на подсъдимия да му се наложи наказание „глоба“, като бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.209, ал.1 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си, поддържат въззивната жалба и молят същата да бъде уважена. В последната си дума подс.И. заявява, че се извинява за случилото се и моли да му се наложи минимално наказание „пробация“ или „глоба“.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- К. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Съдът бил посочил изчерпателно защо не приема маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, като е наблегнал на двете форми на осъществяване на изпълнителното деяние, които са реализирани от А. И.. Наблегнал е и на стойността, която била близка до минималната тогава работна заплата. Реализираната користна цел, ниската възраст на пострадалия от престъплението – на 17 години и всички тези факти, които съдът бил приел, че са налице, обосновавали извода му, че не е налице маловажен случай, за да се приложи чл. 209, ал. 3 от НК, а именно трябвало да се приложи, както правилно, законосъобразно съдът е направил, чл. 209, ал. 1 от НК. Също така, районният съд обосновал защо налага този размер на наказанието, защо прилага чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Моли, като обоснована, законосъобразна и с наложено справедливо наказание, присъдата 2 на Районен съд – К. да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано за подаването й лице – упълномощен защитник на подсъдимият, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Производството пред първоинстанционния съд се е провело по реда на глава двадесет и седма от НПК, с предварително изслушване на страните по чл.371, т.2 НПК, при което подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на това, при проведеното съдебно следствие, съдът не е провел разпит на свидетелите и вещото лице посочени в списъка към обвинителния акт и на база направеното самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, на основание чл.373, ал.3 от НПК е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Така установеното от фактическа страна се споделя напълно и от настоящата въззивна инстанция, а именно:

Подсъдимият А. З. И., роден на ********г. в гр.Л., живущ в с.С., общ.Л., български гражданин, неженен, със с. образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият А. З. И. живеел в с.С., общ.Л. и бил безработен, като реализирал доходи от покупко- продажбата на моторни превозни средства и от сделки с различни вещи в сайтове в интернет.

През месец февруари 2024г. той публикувал в електронния сайт „Olx.bg“ 3 обява за продажба на мобилен телефон, марка и модел „Iphone 14 pro max 512 g b “ от профил с имена „Й. Н.“ и номер за връзка **********, който бил регистриран на името на И. А. А. от с.Я., общ.П..

Свидетелят К. С. от гр.К. притежавал мобилен телефон марка и модел „Iphone 1 2 p r o mах“ с IМЕI:*********** с поставена СИМ карта с номер ***********, регистрирана на името на майка му- свидетелката К. Д. С.а.

На 19.02.2024г. свидетелят К. С. се свързал чрез съобщение в горепосочения сайт с подателя на обявата, а именно с подсъдимия А. И., и му предложил да извършат замяна на неговия телефон „Iphone 1 2 pro max“ с IMEI:********* с телефона, обявен от дееца И. в сайта, марка и модел „Iphone 14 pro max 512 gb“. Договорили се за сума от 300 лева, която свидетелят К. С. да заплати допълнително на подсъдимия А. И.. Последният предложил комуникацията им да продължи през приложението „Телеграм“, но тъй като пострадалият К. С. не ползвал такова, двамата продължили да си комуникират пишейки си в приложението „Whats арр“, като подсъдимият А. И. се свързвал с него с телефон със сим карта № ***********, регистрирана на името на майка му- свидетелката З. М.. През цялото време подсъдимият И. се представял с имената „Й. Н.“, като предложил на пострадалия К. С. да му изпрати и маратонки, наред с мобилния телефон, но последният не се съгласил.

До 23.02.2024г. подсъдимият А. И. чрез разговори и съобщения го убеждавал, че в замяна на мобилен телефон марка и модел „Iphone 1 2 pro mах“ с IМЕI:********* ще му изпрати обявения за продажба негов мобилен телефон. Провели и кратък видео разговор, като подсъдимият И. поискал от пострадалия С. да му покаже маратонките марка „Найк“, които му предлагал за продажба в електронния сайт „Olx.bg“ и тогава свидетелят К. С. успял да възприеме лицето на подсъдимия.

Пострадалият С. не се съгласил да изпрати сумата от 300 лева и маратонките, заедно с мобилния си телефон и на 23.02.2024г. той посетил офис на „С.“АД в гр.К., придружаван от свой пълнолетен приятел- свидетелят Ю. С. С., като използвали неговите лични данни за изпращане на пратката. По същото време подсъдимият А. И. също му изпратил снимка, че е в офис на куриерско дружество, за да създаде невярна представа у свидетеля К. С., че му изпраща обещания телефон. За пратката била изготвена товарителница с 4 номер**********, която била адресирана от пострадалия С. по предварително даден му адрес от подсъдимия А.ов, а именно гр.Л. ул. „Д. С. С.“ № *, автомат в магазин „Билла“ с получател „Й. Н.“. В 09,17 часа на 24.02.2024г. подсъдимият А. И. получил и взел мобилен телефон марка и модел „Iphone 12 pro mах“ с IМЕI:***********, собственост на свидетеля К. С. и въпреки това в 10,30 часа му написал съобщение, че не го е получил. След като свидетелят К.

С. извършил справка в офис на „С.“ в гр.К. и установил, че пратката е била получена, той направил опит да се свърже със съобщения в електронния сайт „Olx.bg“ и по дадените му мобилни номера с подсъдимия А. З. И., който междувременно изтрил профила си и блокирал пострадалото лице. След като не получил обещания мобилен телефон, марка и модел „Iphone 14 pro mах 512 g b “ и не могъл да се свърже с подсъдимия А. И., то свидетелят К. С. предположил, че е бил измамен.

Видно от протокол от 04.09.2024г. свидетелят К. Е. С. разпознал подсъдимия А. З. И. по фотоснимки.

Съгласно Протокол № 223 от 21.10.2024г. на съдебна лицевоидентификационна експертиза снимковите изображения, предоставени от „С.“АД с писмо от 12.03.2024г., са годни за извършване на лицева идентификация на лице и на тях е заснет А. З. И..

Съгласно заключение на съдебна оценителна експертиза № 268/ 23.11.2024г. стойността на мобилен телефон марка и модел „Iphone 1 2 pro mах“ с IМЕI:**************** към датата на деянието 23.02.2024г. възлиза на 753,15 лева.

Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно установена от дадените на досъдебното производство показания на свидетелите К. С., К. С.а, Ю. С., З. М., Д. И., Р. И. и Й. Б.; от писмените доказателства- Писмо от „А1 България“ ЕАД изх.№ 5719/15.03.2024г., писмо изх.№ 56/ 18.03.2024г. от „Н. Класифайдс България“ ЕООД- София, писмо изх.№ CD-6492471-А от „С.“АД- София, писмо изх.№ 8030/ 15.04.2024г. от „А1 България“ ЕАД- София, писмо изх.№ 10138/ 13.05.2024г. от „А1 България“ ЕАД- София, Протокол за разпознаване на лице и предмети от 04.09.2024г. ведно с фотоалбум, писмо изх.№ 15852/ 29.07.2024г. от „А1 България“ ЕАД- София ведно с детайлна справка; както и от заключенията по изготвените на ДП експертизи - лицево- идентификационна експертиза 5 обективирана в Протокол № 223 рег.№ 292р-30812/ 21.10.2024г. и Съдебнооценителна експертиза № 268/ 23.11.2024г., както и веществените доказателства- диск с подробна разпечатка от „Йеттел България“ ЕАД и диск от „А1 България“ ЕАД. Всички описани доказателства са напълно еднопосочни и кореспондират помежду си, поради което правилно са били кредитирани и от районния съд.

По делото е приложено и Платежно нареждане от 17.02.2026г. за превод на сумата от 386 евро/754,95лв. за възстановяване на щета във връзка с НОХД № 637/ 2025г. от името на А. И. за К. С..

Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия направено в съдебно заседание в производство по реда на гл.27 от НПК, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е квалифицирал деянието, извършено от подс.А. З. И., като осъществяващо от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по чл.209, ал.1 от НК, което представлявало престъпление против собствеността и за което е предаден на съд. Според районния съд, деецът е осъществил вмененото му деяние досежно обвинението за двете форми възбуждане и поддържане на заблуждение. Подсъдимият А. И. извършил изпълнителното деяние като използвал неопитността на непълнолетния пострадал К. С. и неговата доверчивост, който извършил един акт на имуществено разпореждане, което представлява правнозначимо поведениеизпращане на мобилния си телефон, в което разпореждане подсъдимият И. по никакъв начин не се ангажирал с участие по насрещна престация. В случая единствено и само в резултат на заблудата от страна на дееца И. чрез възбуждане, а след това и поддържането й чрез изпращане на снимка от офиса на куриерското дружество, свидетелят С. се е разпоредил с инкриминирания мобилен телефон, и той неоснователно е излязъл от негово владение. Вредата е настъпила от преките действия на измамения, които са били мотивирани именно от подсъдимия да ги извърши. Налице били и двата признака от субективна страна на престъплението- пряк умисъл и користна цел у дееца.