Акт от 21.12.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2406 гр. Пловдив,21.12.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - XХVIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1572 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Настоящото съдебно производство е образувано след като с Решение № 6560 от 20.06.2023 г., постановено по адм. дело № 10491/2019 г. по описа на ВАС на РБ - Първо отделе­ние, е отменено решение № 1512 от 03.08.2022 г., постановено по адм. дело № 218/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Й.К.Т., ЕГН:

**********, с посочен постоянен адрес:***, против ревизионен акт /РА/ № Р-16001620007892-091-001/02.08.2021г., издаден от А.Д.- началник сектор, възложил ревизията, и П.Д.- главен инспек¬тор по приходите в ТД на НАП – гр.

Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 573/04.11.2021г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ / Д"ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно установена на основание чл. 19 от ДОПК отговорност за задълженията на „АЛМУС БУС“ ЕООД, ЕИК *********, както следва: за корпоративен данък за 2015г. в размер на 10 735,22лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 815,67лв.; за данък върху добавената стойност по справки – декларации по ЗДДС за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2016г. в общ размер на 20 989,85лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 11 252,94лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ по декларации обр. 6 за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на 58 670,74лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 33 805,93лв.; за вноски за ДОО за осигурител по декларации обр. 6 за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на 139 962,96лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 81 183,83лв.; за вноски за ДЗПО – ППФ за осигурител по декларации обр. 6 за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на 6 511,83лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3 781,03лв.; за вноски за ДЗПО – УПФ за осигурител по декларации обр. 6 за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на 18 866,98лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 10 937,96лв.; за вноски за ЗО за осигурител по декларации обр. 6 за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на 54 886,81лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 29 884,38лв.. В решението си касационния съд е дал указания да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и да бъдат изложени мотивирани изводи, въз основа на тях, за крайния изход на делото.

Жалбоподателят редовно призован, се представлява от процесуалния си представител адв. Д., който поддържа първоначално предявената жалба и моли РА да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на направените по дело­то разноски, съгласно представен по делото списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция “ОДОП”– Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от процесуалния си представител юрисконсулт Д., счита жалбата за не­ос­нователна и моли съда да я отхвърли. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Пре­тендира присъж­дане на юрис­кон­сул­тско въз­награждение. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Съдът, като изслуша становищата на страните и съобразно приобщените доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Решението на директора на дирекция ОДОП, е връчено на Й.К.Т. на 06.01.2022 г., видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 13 до дело 218/2022), като подаването на жалбата е в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:

От фактическа страна се установява, че ревизионното производство е повторно, започнало с издаване на ЗВР № Р-16001620007892-020-001 от 15.12.2020г., след като с решение № 607/07.12.2020г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е отменен първоначално издаденият РА № Р-16001618000384-091-001/04.09.2020г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за извършване на нова ревизия. ЗВР е издадена от началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК на Й.К.Т. за задълженията на „АЛМУС БУС“ ЕООД, изчерпателно посочени в нея. Със същата е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчването й, което е редовно сторено на 19.01.2021г. (л. 564 гръб). Последвало е издаването на ЗИЗВР №№ Р-16001620007892-020-002 от 12.04.2021г. и 16001620007892-020-003/14.05.2021г.

(л. 242 – 243 и л. 239 - 240), с които срокът на ревизията е удължен последователно до 18.06.2021г.. След приключване на ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001620007892-092-001/25.06.2021г., като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение. Въз основа на констатациите в РД е издаден и процесният ревизионен акт № Р-16001620007892-091-001/02.08.2021г. (л. 99 - 109). Същите са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт. В тази връзка, по делото са представени заповед № РД-09-1/03.01.2017г., изменена със заповед № РД-09-22/10.01.2017г. и заповед № РД-09-849/15.05.2021г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, заповед № РД-09-332/28.02.2017г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, както и заповеди №№ РД-09-331/28.02.2017г., РД-09-1802/28.09.2018г., № РД-09-427/15.03.2019г. и РД-09-2428/13.12.2019г., последната изменена със заповед № РД-09-1602/08.10.2020г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 53 – 83 гръб). Констатира се също така от приобщените по делото доказателства, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

В хода на ревизионното производство са наведени органите по приходите обстоятелства, че за периода от 12.04.2014г. до 24.05.2016г. жалбоподателят Й.Т. е бил управител на дружество „АЛМУС БУС“ ЕООД.

За така посочения период дружеството има непогасени публични задължения с титули ревизионен акт, справки – декларации по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 6 за дължим данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ, ДЗПО – ППФ и ЗО като осигурител. Задълженията възлизат общо на 683 215,60лв. главници и 122 018,72лв. лихви и за принудителното им събиране е образувано изпълнително дело № *********/2016г. Също така органите по приходите приели на база анализ на данните в събраните при ревизията доказателства, че през периода от 12.04.2014г. до 24.05.2017г., „Алмус бус“ ЕООД е осъществявало икономическа дейност, което е в противоречие с декларираните от Т. обстоятелства, че не се е налагало да осъществява контролни функции. Констатирано е, че управителят е имал достъп до банковата сметка на дружеството и е изтеглил всички налични суми от тях, като не е предоставената информация къде се съхраняват наличните парични средства на дружеството и в какъв размер са те. От това е формиран извод, че с тези действия е възпрепятствано правото на органите по приходите да извършат инвентаризация на паричните средства в брой/каса, които по счетоводни данни са в особено големи размери. Посочено е, че аналогично е положението с паричните средства от продажбата на МПС по договори за покупко – продажба от 15.12.2015г., като посочените негови неправомерни действия, органите по приходите са приели, че са извършени от със съзнанието и с цел укриването на данъчни задължения, касаят изграден от него механизъм за избягване на данъчно облагане, разпореждайки се с имущество, без заплащане на дължимите данъци. Не са представени документи за придобиването на МПС, цена на придобиване, дата на въвеждане в експлоатация, начисляване на амортизации, пазарна цена и местонахождение. При анализ на данните в счетоводния баланс на дружеството, към 31.12.2015г. са декларирани парични средства в брой на стойност 259 хил. лева и съоръжения на стойност 190 хил. лева, а към 31.12.2016г. – парични средства в брой на стойност 1 945 хил. лева и съоръжения на стойност 150 хил. лева. Посочва, че е налице намаление на стойността на имуществото и при неяснота относно местонахождението на паричните средства в брой е направен извод, че в действителност няма касови наличности на парични средства в посочените размери, с които да бъдат погасени публичните задължения на дружеството. Така описаните действия на ревизираното лице са приети, че изпълват обективните кумулативни изисквания на състава на чл. 19, ал. 1 от ДОПК – наличие на невъзможност за събиране на задължения на дружеството и тази невъзможност е в причинно-следствена връзка с действията на управителя по укриване на факти и обстоятелства. Установено е, че дружеството не разполага с активи, парични средства, дялове в други дружества, които могат да послужат за обезпечение на задълженията на дружеството, поради което публичният изпълнител е квалифицирал дълга като трудно събираем. Към 2015-2016 г. в касата на дружеството е разполагала с парични средства. Управителят не е предприел действия по погасяване на задълженията по ЗДДФЛ, дължими осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, ЗДДС и ЗКПО, а е разходил тези средства, с което е укрил факти и обстоятелства от органите по приходите и задълженията на дружеството са останали непогасени. За органите по приходите е доказана причинно-следствената връзка.

Ревизионният акт е бил обжалван в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред директор на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, който е постановил решение № 573/04.11.2021г., с което го е потвърдил изцяло, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. В същото са приети за правилни и законосъобразни от горестоящият административен орган. Недоволен от това произнасяне ревизираното лице е инициирало и настоящото съдебно производство. При първоначалното разглеждане на делото е назначена ССчЕ, като вещото лице приема следното: съгласно данни от баланса, към 31.12.2016г. дружеството „Алмус бус“ ЕООД е декларирало ДМА съоръжения на стойност 150 хил. лева, краткотрайни активи на обща стойност 1 987 хил. лева, в т.ч. суровини и материали на стойност 4 хил. лева, вземания от клиенти на стойност 38 хил. лева и касови наличности на стойност 1 945 хил. лева и разходи за бъдещи периоди на стойност 10 хил. лева; към 31.12.2016г. общата балансова стойност на активите на дружеството възлиза на 2 147 хил. лева. Посочва се, че по делото не са представени доказателства за стойността на публичните задължения на дружеството към 31.12.2016г., но в по-късен момент с РА № Р-04001217008523-091-001/31.08.2018г. и РА № Р-04000419000036/24.07.2019г. са установени задължения на обща стойност 683 215,60лв. главници и 122 018,72лв. лихви. ВЛ прави извод, че балансовата стойност на активите на длъжника е достатъчна за погасяване на задълженията по ревизионните актове.

При така изяснената фактическа обстановка, като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от правна страна:

Обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в съответната форма и в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосновават негова нищожност.

По отношение на съответствието на ревизионният акт с материалноправните разпоредби и с административно производствените правила, се прие следното:

Разпечатката съдържа 22 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4555b085-bdfe-4845-8291-b07ca5612a04