Определение № 3038 от 17.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3038 гр. София, 17.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Геника Михайлова

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002100885 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г., подадена чрез процесуален представител адв.

В. П. и по касационна жалба на Върховен касационен съд на Република България, подадена чрез служител с юридическо образование З. С. против различни части от решение № 1193/26.10.2023г., постановено по в.гр.д. № 1401/2023г. по описа на Апелативен съд – София.

С обжалваното въззивното решение след ревизия на първоинстанционно решение № 1264 от 13.03.2023г. по гр.д. № 12341/2021г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл.

2б, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 от КЗПЧОС Върховен касационен съд на Република България е осъден да заплати на Г. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 73351/2017г. по описа на Софийски районен съд, образувано по искова молба на ищеца, предявена на 13.10.2017г. срещу Е. В.

И., с която е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и приключило с определение на ВКС от 19.03.2021г. по гр.д. № 3762/2020г., III ГО, при обща продължителност на производството 3 години, 5 месеца и 6 дни, развило се в три инстанции с две частни производства, като е отхвърлен предявеният от Г. Г. Г. срещу Върховен касационен съд на Република България иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 1500 лева до пълния предявен размер на иска от 1 000 000 лева. В тази част в диспозитива на обжалвания акт липсва произнасяне, който пропуск е поправим по реда на чл. 247 от ГПК след връщане на делото на САС.

И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваните части от решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Г. Г. Г. отправя искане решението в отхвърлителната част да бъде отменено и вместо него постановен нов акт по същество, с който предявеният иск да бъде уважен в цял размер, а Върховен касационен съд – да бъде отменено решението, в частта, с която искът е частично уважен и вместо него постановен нов акт по същество, с който предявеният иск да бъде отхвърлен в цял размер, евентуално определеното обезщетение да се намали до размера от 500 лв.

Касационният жалбоподател Г. Г. Г. поддържа, че в обжалвания акт въззивният съд не е обсъдил и анализирал всички факти по делото, в т.ч. личността на ищеца, общественото му положение и среда; здравословното му състояние; как е засегнат начина му на живот – а именно възникване на синдром на родителско отчуждение и ефекта от него; медицинските щети, както и значението на делото за ищеца – най-важното в живота му, от стотиците дотук; инфлационният фактор, както не е обсъдил и установеното с две съдебни експертизи и свидетелски показания, че причинените вреди многократно надвишават обичайните такива. Въпреки установеното неправомерно проточване на делото и нерешаването му в разумен срок, въззивният съд не е определил адекватна компенсация за понесените от ищеца вреди. Поддържа също, че безпристрастността на ВКС като последна инстанция, разглеждаща дело с голям материален интерес срещу ВКС е поставена под въпрос.

Ответникът по касация Върховен касационен съд на Република България не е подал отговор на тази касационна жалба.

Касационният жалбоподател Върховен касационен съд на Република България поддържа, че въззивният съд не е отчел обстоятелството, че пред касационната инстанция не е допуснато забавяне на производството; обективни обстоятелства като наличието на световна здравна криза, както и натовареността на въззивния съд; характера на производството; че общата продължителност на производството от 3 години и 6 месеца не може да се счита за надвишаваща разумния срок за разглеждане на делото на база предвидените в ГПК срокове и всички обективни обстоятелства, които съдът няма как да предвиди и предотврати; че в едномесечен срок са постановени крайните актове на всички инстанции. Поддържа също, че в обжалвания акт критериите, изпълващи в съдържателно отношение понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД са изброени от въззивния съд само бланкетно, без изложени съображения какво е конкретното проявление на всеки един от тях в правната сфера на ищеца и конкретното неблагоприятно засягане на същия. Не са посочени и обективните показатели, послужили за определяне размера на обезщетението. Позовава се, че той не съответства на установените по делото факти, а ответникът няма никакъв принос за продължителността на производството. Игнорирал е в тази насока, че продължителността на производството се дължи на процесуални действия пред друг съдебен орган, а преценката на съда, че производството по спор за родителски права трябва да е с продължителност около две години е произволна и не е подкрепена с конкретни параметри или ясни аргументи. Липсват мотиви и по факти, установяващи пряка причинна връзка между действията на касационната инстанция и настъпилия деликт за ищеца.

В писмен отговор на касационната жалба на ВКС ответникът по касация Г. Г. Г. изразява 2 становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване в тази част.

Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение, в обжалваната от ВКС част е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.

Прокуратурата на Република България не изразява становище по постъпилите касационни жалби.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащи на касационно обжалване части на съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:

За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установени следните факти: гр.д. № 73351/2017г. на СРС е образувано по иск на Г. Г. Г. срещу Е. В. И. с правно основание чл.

127, ал. 2 от СК, депозиран на 13.10.2017г., по който на 05.07.2018г. е постановено съдебно решение. По въззивна жалба на Г. Г. е образувано в.гр.д.№ 13423/2018г. на СГС на 12.10.2018г., а въззивното решение постановено на 24.08.2020г. По касационна жалба на ищеца е образувано гр.д. № 3762/2020г. на 26.11.2020г. пред ВКС, по което на 19.03.2021г. е постановено определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Общата продължителност на производството по чл. 127, ал. 2 от СК е 3 години, 5 месеца и 6 дни.

Г. Г. е депозирал на 12.05.2021г. искане по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ и по образуваната преписка пред ИВСС е постановен отказ от изплащане на търсеното обезщетение.

При тези факти, от правна страна въззивният съд, изхождайки от характера на съдебното производство – спор относно родителски права по отношение дете на 10-11 години и установената по делото обща продължителност на същото от 3 години, 5 месеца и 6 дни, формирал извод, че производството е продължило по-дълго, отколкото следва да приключи дело с такъв предмет. Приел, че разумен за производства от това естество е срокът от не повече от две години, освен при наличие на непреодолими пречки. Съобразил, че производството е със средна по степен сложност, доколкото в хода му е необходимо да се съберат данни и да се установят всички обстоятелства, от значение за определяне на родителския капацитет на двамата родители – да се изготвят и приемат социални доклади и експертизи, да се изслушат родителите и детето, което е било над 10- годишна възраст.

Отбелязал, че не е установено ищецът да е причинил с поведението си забавяне на производството, както и че залогът му е висок, доколкото става въпрос за осъществяване на родителските права и отношения с детето му. Като основателен приел доводът на ищеца за липса на вътрешноправни средства за ускоряване на производството, доколкото при подаваните двукратно молби по чл. 255 от ГПК за насрочване на въззивното дело в пократки срокове обосноваността на забавянето по смисъла на чл. 257, ал. 2 от ГПК се 3 преценява от гледна точка възможностите на конкретния съд и докладчик, а не от гледна точка на критерия за разумен срок на производството. За доказани по делото приел обичайните вреди от забавяне на производството, което в случая не е прекомерно. В тази връзка взел предвид краткия срок /два месеца и половина от образуването на делото/, в който са постановени привременни мерки, с които е постановено родителските права да се упражняват от майката, определен е режим на лични отношения с бащата; че до този момент детето не е живяло с ищеца. Отбелязал, че неизпълнението на постановените мерки не е установено да се дължи на неразумния срок на протичане на делото, от което извел, че твърдяните вреди под формата на настъпил у детето синдром на родителско отчуждение спрямо ищеца не са в причинна връзка със забавянето на производството. За недоказани приел също и твърдяните вреди под формата на накърняване бизнес репутацията на ищеца.

Съобразил и данните, че по време на висящото производство срещу ищеца е било образувано дело за домашно насилие, което неминуемо приел, че се е отразило на психическото и емоционалното му състояние и е предизвикало стрес и безпокойство. Такъв фактор в посочения период са били и влошените отношения с майката на детето и неразбирателства по повод родителските права и осъществяване на лични отношения.

Посочените обстоятелства приел, че са допринесли за преживения от ищеца стрес, но отрекъл тези негативни преживявания да са в причинна връзка с вредоносните действия на държавата по повод конкретното съдебно производство. Изтъкнал, че държавата не отговаря за всички психически неудобства, преживени от ищеца по време на производството, а само за тези, предизвикани от неговото забавяне. Същото отнесъл и за стреса като причинител на заболявания у ищеца. Изтъкнал, че стресът е отключващ фактор и възможна причина за констатирания рецидив на онкологично заболяване, повишени стойности на кръвното налягане, ритъмни смущения с нарушение на вестибуларната функция, но приел, че по делото не е установено причина за натрупания при ищеца стрес да е единствено забавеното производство. Отчитайки необходимия баланс между интересите на лицето без забавяне и в разумен срок да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане и решаване на делото, достигнал до извод, че предявеният иск е доказан по основание – накърнено право на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, поради което има право на обезщетение за вредите от забавянето. Забавянето определил на една година и пет месеца повече от срока, който приел за разумен, за което държавата отговаря само за причинените от нея вреди. При определяне размера на обезщетението съдът взел предвид конкретно установените по делото обстоятелства – интензивността и продължителността на търпените вреди, пряко произтичащи от продължителното производство, които обосновали извода за справедлив размер на обезщетението от 1500 лв.

До този размер приел предявения иск за доказан и по размер, като за разликата до пълния предявен размер, приел същия за неоснователен, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Касаторът Г. Г. Г. обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поставя в тази връзка следните значими за изхода на делото въпроси: