Решение № 2999 от 04.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2999 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Й. М. при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. М. Гражданско дело № 20231100108173 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от ищеца В. В. В. срещу Прокуратура на Република България обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на :

1 ) . сумата от 250 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение, ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

2 ) . сумата от 84 400.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на повреждане и обезценяване на противозаконно отнетия му лек автомобил с марка «БМВ 640Д» с рег.№****, и сумата от 5 636.03 лева - законна лихва, дължима за периода от 25.10.2016 г. до 17.05.2023 г.;

3). сумата от 3 475.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на законната лихва, дължима за периода от 05.05.2017 г. до 06.10.2020 г., върху внесената парична гаранция в размер на сумата от 10 000.00 лева;

4 ) . сумата от 1 373.50 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на разликата между 1 незаконосъобразно отнетите му на 26.10.2016 г. и върнатите на 10.05.2023 г. парични суми;

5 ) . сумата от 44 927.95 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на законната лихва върху противозаконно отнетата от ищеца сумата от 67 211.00 лв., дължима за периода от 26.10.2016 г. до 10.05.2023 г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че му е повдигнато обвинение за престъпления по чл.

321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК за това, че от неустановена дата през месец март 2016 г. до 29.10.2016 г. е ръководил организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а НК. Второто обвинение било с правна квалификация чл. 252, ал.1 от НК за това, че през 2015 г. в гр. София, без съответното разрешение, изискуемо по чл.13, ал 1 ЗКИ, е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 ЗКК, като е предоставял кредити в лева на различни физически лица срещу задължението на същите да ги върнат с договорна лихва. Двете обвинения били внесени в Специализирания наказателен съд (СпНС), като за първото обвинение се предвиждало наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а за второто - лишаване от свобода от три до пет години и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца. Твърди, че с присъда от 06.10.2020 г. постановена по НОХД № 1780/2019 г. по описа на СпНС е признат за невиновен и по двете повдигнати обвинения. След протест, с присъда от 19.10.2022 г. постановена по ВНОХД № 17/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, АСНС – закрит, оправдателната присъда спрямо ищеца е потвърдена. След последващ протест било образувано н.д. № 57/2023г. по описа на ВКС, което приключило с Решение № 146/24.04.2023 г., което окончателно потвърдило оправдателната присъда срещу ищеца.

Излага твърдения, че при задържането му на 26.10.2016 г. му бил нанесен побой. Спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от 6 месеца, изменена в началото на месец май 2017 г. в мярка за неотклонение „парична гаранция» в размер на сумата от 10 000.00 лева. Сочи, че задържането под стража се отразило изключително неблагоприятно върху психическото и здравословното му състояние – отключил силен страх от затворени пространства - клаустрофобия, получавал пристъпи, бил отпаднал, имал силно главоболие и световъртеж. Твърди, че задържането му се отразило 2 изключително неблагоприятно и на семейството му, както и, че поради тази причина било прекратено и трудовото му правоотношение.

Ищецът излага твърдения, че съдебното производство продължило изключително дълъг период от време, през който изпитвал страх, че ще бъде несправедливо осъден за престъпления, които не бил извършил. Вследствие на същото получил и увреждане на нервната система, изразяващо се в изпитване на уплаха, безпокойствие, страхово – тревожни изживявания и проблеми със съня. Повдигнатото обвинение, станало повод и за усложнения в семейната и социалната среда на ищеца. Дългогодишните тревоги влошили сериозно психичното, емоционалното и здравословното му състояние. Твърди, че отношението на негови познати и колеги се промените, същите започнали да го избягват.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва основателността на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че няма доказателства за пряка причинно-следствена връзка. Оспорва предявения иск и като недоказан, предвид липсата на доказателства за пряка причинно-следствена връзка между предявеното обвинение и твърдените настъпили за ищеца неимуществени вреди. При условията на евентуалност заявява становище за недоказаност на претенцията по размер като претендираното обезщетение се явява прекомерно и не отговаря на критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на 26.10.2016 г. В. В. В. е привлечен в качеството на обвиняем със съставянето на протокол за първо действие по разследване срещу него, за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК за това, че от неустановена дата през месец март 2016 г. до 29.10.2016 г. е ръководил организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а НК. Второто обвинение е с правна квалификация чл. 252, ал.1 от НК за това, че през 2015 г. в гр. София, без съответното разрешение, изискуемо по чл.13, ал 1 ЗКИ, е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 ЗКИ, като е предоставял 3 кредити в лева на различни физически лица срещу задължението на същите да ги върнат с договорна лихва.

Въз основа на внесения обвинителен акт от 27.02.2018 г. е образувано НОХД № 1780/2019 г. по описа на СПНС, 12-ти състав.

С присъда от 06.10.2020 г. постановена по НОХД № 1780/2019 г. по описа на СПНС ищецът В. В. В. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК и по чл. 252, ал. 1 НК.

След протест срещу горепосочената присъда е образувано ВНОХД № 17/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, АСНС – закрит. С присъда от 19.10.2022 г. постановена по ВНОХД № 17/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, АСНС – закрит, оправдателната присъда спрямо ищеца е потвърдена. След последващ протест е образувано н.д. № 57/2023 г. по описа на ВКС, което приключило с Решение № 146/24.04.2023 г., с което е оставена в сила присъда от 19.10.2022 г. по ВНОХД № 17/2021 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 1-ви състав.

Продължителността на разглеждането на наказателното производство е почти 7 години, която обхваща движението на делото във фазата на досъдебното производство и разглеждането на същото от три съдебни инстанции. Визираното престъпление е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК.

От показанията на свидетеля В.В.П. (баща на ищеца), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви, се установява, че ищецът е преживял шок, в следствие на задържането му, бил стресиран и изплашен.

Свидетелства, че преди започване на наказателното производство ищецът бил общителен и усмихнат, а след това станал затворен, раздразнителен и необщителен. Сочи, че към настоящия момент с ищеца се комуникира трудно, тъй като е силно раздразнителен.

От заключението на изслушаната и приета по делото комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ), което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че към момента на изготвяне на заключението психичното състояние на ищеца не отговаря на диагностичните критерии за поставяне на диагноза от психиатричния раздел на Международната класификация на болестите, но 4 показва остатъчни тревожни и травматични симптоми, които свидетелстват за преживяната психотравма и свързаното с нея адаптационно разстройство с предимно тревожни симптоми. Воденото наказателно производство е било възприето като хронично травматизиращо събитие от него, предизвикало е преживявания на тревожност, страх, безпокойство, а в дългосрочен план е довело до остатъчни тревожни реакции и известна промяна в личността му.

Ищецът има данни за преживяна травма и адаптационно разстройство в следствие от нея, която травма е свързана с повдигатото спрямо него обвинение и наказателно производство, както и с престоя му в ареста. Към момента на изготвяне на заключението са налице остатъчни тревожни симптоми. При ищеца не е проведена навременна психотерапия, насочена към травмата и симптомите на тревожност, нито евентуално системно медикаментозно лечение, които биха могли да минимизират тази остатъчна симптоматика.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

По отношение на неимуществените вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение "подписка" и „гаранция“, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или 5 влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение; степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от съдебни дела; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено – икономическата конюктура в страната и др. В горепосочената практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението (арг. от гр. дело № 871 по описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС).

Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за извършено престъпление, което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент (така решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, II ГО).

Предвид на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо ищеца наказателно производство.

Разпечатката съдържа 32 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45550272-658a-400a-807b-fdb43ea08dd8