Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3014 от 05.08.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13076/2021
Вид
Решение № 3014
Подписан
05.08.2022
Състав
ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.193, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3014 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20211110213076 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба на М. С. Г. против наказателно постановление (НП) № 594698-0346967/20.08.2021 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“-София в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Жалбоподателката не излага конкретни доводи по същество, като единствено моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Д., моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в 1 предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 25.02.2021 г., в 16.15 ч. Б. Х. И. и И. Л. И. - инспектори по приходите към ЦУ на НАП, извършили проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство в търговски обект – сергия за мартеници, находяща се в ***, стопанисван от М. С. Г.. В хода на проверката преди легитимация на органите по приходите била извършена контролна покупка на един брой мартеница на стойност 1 лев, за което не бил издаден фискален бон или бележка от кочан. След легитимация със служебни карти проверяващите установили, че в обекта няма регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство от датата на започване на дейността в стопанисвания от жалбоподателката търговски обект – 25.02.2021 г.

Констатациите на проверяващите били обективирани в протокол за извършена проверка № 0040042/25.02.2021 г., изготвен в присъствието на М.

Г., която го подписала с възражение, че мартениците са собствено производство и съгласно чл.4, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. може да няма касов апарат, както и че при наличието на множество продавачи на площада единствено тя и още едно лице получили акт.

С оглед гореизложеното свидетелят Б. Х. И., на длъжност главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП, приел, че М. С. Г. е извършила нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което съставил срещу нея АУАН № 0346967/25.02.2021 г. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, която го подписал с възражение, че мартениците са собствено производство, лично направени от нея и не само тя е в нарушение, ако изобщо е нарушила нещо. Срещу акта било подадено и писмено възражение на основание чл.44, ал.1 от ЗАНН, в което жалбоподателката излага доводи, че при първо нарушение е следвало да бъде предупредена, набавила си е разрешително и никой на площада не е разполагал с касов апарат, с оглед на което моли да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН..

Въз основа на АУАН и при идентични фактически констатации било 2 издадено обжалваното НП № 594698-0346967/20.08.2021 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“-София в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на М. С. Г. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Наказателното постановление било връчено на 07.09.2021 г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля Б. Х. И., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК – протокол за извършена проверка № 0040042/25.02.2021 г., възражение вх. № 94-14-169/01.03.2021 г., справки от всички районни администрации на Столична община с приложения към тях, справка изх. № 220221-1/21.02.2022 г. от Регионална занаятчийска камара – гр. София, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата констатации се установяват от показанията на свидетеля Б. И.. Съдът изцяло кредитира показанията му, като ги намери за последователни, непротиворечиви и съответни на писмените доказателства и в частност на съставения протокол за извършена проверка. Свидетелят имат ясен спомен за извършената проверка и установеното в хода на същата нарушение. Следва да се отбележи, че в хода на административнонаказателното производство жалбоподателката не е оспорвала, че няма регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство.

Съдът възприе с доверие и писмените доказателства, които прецени като последователни и съответни на гласните такива. Протокол за извършена проверка № 0040042/25.02.2021 г. е съставен по установения ред и форма от орган по приходите, поради което е годно доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК. Видно от представената от Столична община, район „Средец“ М. Г. е получила разрешение за извършване на търговия на открито върху терен общинска собственост за период от 25.02.2021 г. до 01.03.2021 г. вкл. на адрес бул. „Витоша“ № 69. От представената от Регионална занаятчийска камара – София справка се установява, че жалбоподателката не е вписана в регистъра на същата като 3 занаятчия.

Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно по-подробното им анализиране.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед, както и съгласно изричната разпоредба на чл.193, ал.2 от ЗДДС.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. При пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е допуснато с посочване на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , като са посочени и нарушените законови разпоредби.

Отговорността на жалбоподателката правилно е ангажирана за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ Съгласно тази разпоредба лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Жалбоподателката има качеството на лице по чл.3 по смисъла на Наредбата, защото извършва продажба на стоки в търговски обект по смисъла на пар. 1, т.41 от ДР на ЗДДС – сергия за мартеници. Същевременно от доказателствата по делото не се установява М.

4

Г. да попада сред някое от изключенията, уредени в чл.4 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно т.7 от същата разпоредба, претендирана от жалбоподателката по време на извършване на проверката, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което упражнява занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии-пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон. Видно от предоставената справка от Регионална занаятчийска камара – София, Г. не е регистриран а като упражняваща какъвто и да било занаят, нито тя представя майсторско свидетелство, удостоверяващо вписването й като занаятчия.

Жалбоподателката не отговаря и на още едно от кумулативно предвидените изисквания, а именно да е пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, като не са налице твърдения в тази насока или ангажирани доказателства от нейна страна. Обстоятелството, че продаваните от Г. мартеници са собствено производство, изработени чрез неин личен труд, само по себе си не е достатъчно за изключване на административнонаказателната й отговорност.

По делото категорично се установи, че в търговския обект - сергия за мартеници, находяща се в ***, стопанисван от М. С. Г., където се е извършвала продажба на стоки (мартеници), не е имало регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, което представлява нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. АНО правилно е определил и датата на извършване на нарушението – 25.02.2021 г., когато е започнала дейността на обекта, тъй като видно от приложеното по делото разрешение за извършване на търговия на открито върху терен общинска собственост, същото е важало за периода от 25.02.2021 г. до 01.03.2021 г.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината небрежност, тъй като жалбоподателката не е била наясно с обстоятелството, че следва да разполага с фискално устройство, видно от доводите, изложени във възражението срещу АУАН, но същата е следвало да се запознае и да спазва всички законови изисквания за осъществяване на търговска дейност на обекта.

5

Според санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Установеното нарушение явно е довело до неотразяване на приходи от търговската дейност на жалбоподателката, след като на сергията са се продавали стоки без да има отчетност за тези продажби и получените от тях суми към органите по приходите. АНО е наложил имуществена санкция в минимален размер от 300 лв., която съдът счита за справедлива и достатъчна за постигане целите на наказанията по чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Обстоятелството, че извършеното нарушение е първо такова се явява предпоставка да бъде наложена санкция в минимален размер, както е сторено в случая, но не и да доведе до извода за маловажност на деянието. Информацията от фискалното устройство се предава чрез дистанционна връзка директно в информационната система на НАП и служи за извършване на проверки и анализи, поради което извършеното нарушение води до неподаване на такава информация и препятства органите по приходите да извършат съответните проверки и анализи, а и по този начин се стига до укриване на доходи от търговска дейност, ощетяващо фиска. Соченото от жалбоподателката, че на площада е имало множество търговци, продаващи мартеници, които също не притежавали фискално устройство, не представлява обстоятелство, намаляващо обществената опасност на деянието .