Протокол № 1321 от 31.10.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 761/2022
- Вид
- Протокол № 1321
- Подписан
- 31.10.2022
- В сила
- 31.10.2022
- Състав
- Димитър Бишуров
Цитирани разпоредби
- чл.290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1321 гр. Пазарджик, 28.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Д. Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело частен характер № 20225220200761 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:24 часа се явиха:
Частният тъжител В. В. Г. се явява лично и с повереника си адв. И. В., редовно упълномощен.
Подсъдимите Г. С. П. и Л. С. П. се явяват лично и със защитника си адв.Е. П., надлежно преупълномощена от адв.М., който пък е надлежно упълномощен от подсъдимите.
Явява се свидетелят Р. С. Н. – редовно призован.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Р. С. Н. – на 60 години, от гр.Септември, обл.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, без родство 1 с подсъдимите.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Р. Н.:
СВ. Н.: Познавам от едно време г-жа П.. Едно време събирах мляко и по този повод я познавам. Момчето в залата не го познавам. Не съм го виждал.
Когато пристигнах с линейката с д-р Ф. пред РПУ-то, докторът слезе и аз останах, защото ако ме извикат, трябва да отида на друго място. Останах до линейката, защото работи и има апаратура в нея, която се зарежда. Линейката беше без изгасен двигател. Аз пушех цигара на тротоара до линейката.
Линейката беше спряна пред РПУ-то отвън на 10-тина метра. Има двор и стълбички, по които се качваш на входната врата на полицията. Аз не съм влизал там. Докато бях отвън след 3-4 минути, а може и 5 минути, някаква кола спря зад мен. Аз не съм я познал в началото г-жа П. и на бегом видях, че влезе в РПУ-то. Нещо ръкомахаше, но какво точно аз не съм чул и не съм видял. Само ръкомахаше нещо и не знам какво викаше, не си спомням.
Имаше още един мъж с госпожата, но тя май влезе сама. Мъжът май остана отвън. Не съм видял в колата дали е имало трети мъж. Аз бях отвън. Докторът не ме е викал и не съм влизал. Вътре имаше много полицаи, защото се вижда през стъклата. Какво се е говорило и викало вътре не знам. Видях само, че влезна и нещо тряскаше и ръкомахаше госпожата. Отвори силно вратата и нещо ръкомахаше, но то не се чува. Докато пушех цигара не е имало случай да си говоря с някой. Аз не го познавам другият мъж. Съпругът на тази госпожа го познавам като личност само. Той беше там. Той не си спомням дали е влизал, а само видях, че тя влезна на бегом. После дали е влезнал не знам.
Когато видях майката да влиза, колата спря зад мен и видях на 7-8 метра как влиза навътре жената. От там, където бях аз, се вижда фоайето, което е след входа на районното. Виждам, че има хора вътре, но не ме е интересувало и не съм наблюдавал просто. Майката остана във фоайето. Тя влезе вътре. Аз се качих после в линейката и чаках докторът да дойде. Тя като се качи във фоайето беше затворена вратата. Тя я отвори и я бутна да я затвори след това. Аз бях някъде на 10-тина метра от фоайето. Тя влезе вътре, но отвътре не се чува, то е 10 метра и има и стъкла. Аз после се качих в 2 линейката и чаках доктора.
Преди днешното съдебно заседание, преди 10 дни, Л. дойде до вкъщи и ми каза, че се съди с полицаите от преди две годни и й казах да не се занимава с мен, защото не си спомням и нищо не съм чул. Може би половин час съм чакал докато се върне докторът. Като се върна докторът не е споделял нещо с мен. Аз не питам за пациентите.
АДВ. В.: Нямам други искания.
АДВ. П.: Подсъдимата Л. П. желае да де обяснения и въз основа на нейните обяснения ще преценим дали имаме други искания.
Пристъпи се към изслушване обясненията на подсъдимата Л. П.:
ПОДС. П.: На 05.11.2020г. около 19.20 ч. Г. беше излезнал 5-10 минути преди това да си купи цигари и да напазарува. Обади ми се в 19.20 ч. да му занеса болничния. Това ни беше разговорът. Не ми е казал подробности. Той ми каза, че се намира пред магазин „Гюро“ и ако може, да му занесем болничния. След което аз се обадих на г-н Т. и му разказах и питах след като Г. е болен има ли някакви проблеми, защото ние знаехме, че ще бъде задържан. Имам предвид адв.Т.. Защо се съмнявах, че ще го задържат – защото на 02-ри ноември по всички медии излезна, че Г. се укрива. Всичко беше подготвено с цел да се подиграват с нас - това е истината. Как може на 31-ви в 15 ч. е станал случаят с моя съпруг със сбИ.е в бошулско. На 01-ви ноември в 13.30 ч. понеже Г. беше болен и предимно той изпраща животните, че пресичаме пътя и е опасно, изпращам моя съпруг и идват две полицейски патрулки, а не е имало нито позвъняване, че моят мъж се е съпротивлявал. 30 години той е по полето. Ако е някой, трябваше да има сега какво да Ви кажа.
Дойдоха на 01-ви ноември в 13.30 ч. да задържат мъжа ми. Тогава изкарваме животните. Моят мъж ги помоли, ако може, да върнат животните, защото няма да мога се справя с тях. Никой от полицаите и даже каза: „Оставете хората да си приберат животните и тогава го задържайте“. Никой от полицаите не обърна внимание на казаното. Той даже беше свидетел по делото този полицай от Ковачево. Задържаха го мъжа ми, а аз останах с животните. В 13 ч. го освободиха на 02-ри ноември. Излъгаха ме, че ще дойде 3 прокурор и сутринта от 08.20 ч. до 13.30 ч. с адв.Т. съм била в полицията в Септември. Кой търси Г. и как го търсиха? На 02-ри ноември излезе по всички медии, че Г. се укрива и продължавам със случая. След като извикахме наш познат Траян Сестримски да ни закара до полицейското. Ние нямаме възможност да спрем там, защото линейката е там и ние спряхме към фондовите. От вратата, където беше линейката, до стълбите дали е и 4-5 метра. Не може човек, който пуши, да не види какво става. Аз съм носила само болничния на Г.. До масата беше Г. с белезници, а до него беше Ю.. Г. го нямаше. Тези лица ги нямаше, като задържаха моя мъж. Моят мъж го задържа Ш. по документи. Аз се смятам за интелигентен човек. Как може пред толкова много хора да почна да обиждам, да не ми се сложи наказание по чл.65, никой не ме е предупреждавал за нищо, защото д-р Ф. го е казал това и изведнъж съм ги дърпала и обиждала. Като видях Г. прав до масата, в първия момент не съм реагирала защо са го задържали. В първия момент показах на доктора болничния и докторът каза: „Чакай, сега започвам“. До масата беше само Ю. и се обърна към него Г. и му каза: „Ето майка ми и баща ми“. Няма как да не влезе мъжът ми. Ние бяхме заедно. Няма как да не познава съпруга ми. Това беше назад във времето. Няма как да не го познава. Моят мъж беше директно зад мен и фоайето е малко и има и една маса и няма как да се поберем и моят мъж остана малко по-назад. Аз няма да затворя вратата, както каза, че съм влезнала и треснала и моят мъж как да влезе. Тогава Г. каза: „Ето майка ми и баща ми, аз не съм копеле“. Аз само викам: „О, копеле, докторе, нося медицинското на Г.“. Той каза: „Чакайте, ще го прегледам“. Като видя Ю. като един вид се противи Г. на него и какво е било само кимна на дежурния. Той беше вътре в дежурната. Няма как да излезе на прозореца, защото е на нивото ми и аз се навеждам като влезна. Как така излезна на прозореца? Кимна и изведнъж Г. излезна. Може би е бил при дежурния и като го хвана за качулката, аз се хванах за ръката на Г. и започнаха дърпане, влачене, псувни. Как така си мислите, че четирима полицаи и Г. и те ще му позволят нещо да им направи. Това е житейски недопустимо. Не знам дали сте забелязали, че при всяко едно дело исках показанията. Това е трето разпитване на д-р Ф.. Той никога не беше споменавал, че Г. е получил бъбречна криза. Единствено, че му казахте да прочете вторите доказателства какво е слагал и каза: „Във фиша съм записал еди какво си“ и че споделял, че от малък има болки с бъбреците. Аз съм родител на Г. не е имал никога 4 проблеми с бъбреците. Г. му казал, че са го били и ритали. Аз това него знаех.
Това го научих в петък към 07ч., като си дойде Г. пеш. След като си дойде не знаех какво се е случило. Събота и неделята беше почивен ден. В понеделник кракът ми отече и той ми каза: „Майко, ще си извадим медицинско“.
Извадихме си е и двамата и не че сме се самонаранявали ние, ние не сме луди хора. Всичко е в името на парите, всичко е за пари. Аз не знам как заспиват тези хора. Като започнаха да дърпат и блъскат Г., излезнаха всички полицаи.
След което Г. вика: „Майко, пусни ме“ и те започнаха да го дърпат към една врата, а аз го държах за ръката. Тогава Ю. ме изрита в крака, а Сотиров с някаква палка, като събота и неделя разбрах имената им. Те удряха с палка Г. и мен удариха в кръста. Действително не отричам, че съм искала Г. да не го задържат. Кой родител ще иска да го задържат? Той не беше виновен за този случай, те му го преписаха. Не може цял живот да те обиждат, че си кравар и какво като си кравар и затова са били проблемите ми. Не знам защо така отреагира. Аз не съм използвала думите „боклук“, „нещастник“, „еничар“, „негодник“. Никога не съм ги използвала. На 06-ти ноември аз отидох след задържането към обяд и Г. имаше разстройство и проблеми със стомаха.
Обадих се на личния лекар и каза да продължим лечението. Съмнявахме се за пневмония. За мен беше Ковид или пневмония. Пиеше антибиотици и „Бисептол“. Тя каза: „Ако имате проблеми, обади се по телефона“. Занесох му аз храната, когато беше задържан и не ми дадоха свиждане. Съгласно чл.73 от ЗМВР, единствено се забранява свободно предвижване на задържания. Те не ми дадоха нито храна, нито вода, нито лекарства да му дам. 24 часа е бил с белезници и са си правили, каквото искат. Аз подадох жалба срещу тях. Те изчакаха да минат камерите. Не съм имала проблеми до тогава и не знаех, че 2 или 3 месеца се пазят камерите. Изчакаха да минат камерите. Пред магазина „Гюро“, където беше пак проблемът с Г., в тази вечер камерите не са записвали. Той ги е потърсил от собствениците. Те казват, че камерите не са работили. Как да се защитим, господин съдия? Те използваха това, че няма кой. Това беше към 20 ч. Кой тогава ще е в полицията? Те си стават един на друг свидетели. На 26-ти септември след делото д-р Ф. не си беше тръгнал и чакаше отпред на стъпалата на съда Г. и си споделихме някои реплики с адв.М. и видяхме, че го качи в колата си и си го закара. Дали той ще мине според Вас на моя страна – това никога няма да мине.
На 06.11.2020г. аз подадох жалба, че Г. е обиждан с „копеле“, че ни 5 наричаха „боклуци“ и ни псуваха и че е чист тормоз това срещу нас. До г-н Б.
- началникът на РУ тогава я подадох. Беше срещу четиримата полицаи.
Февруари месец дойде отговор и за мен нищо не се пишеше. Тогава представихме и медицинските. Отговорът беше, че срещу Г. не е използвано полицейско насилие. Друго нищо, а само с едно изречение. Аз когато влезнах, Г. беше при масата с белезници и нищо не е говорил. Психомотрно възбуден е написано в във втория фиш. То трябва да е написан това в първия. Всичко е допълвано ей така. Всичко, което е казал Г., всичко ми го сподели на мен. То се виждаше и по медицинското. Ние искахме, за да докажем, че е бил болен и го държаха за 24 часа на студа, искахме, когато си вадеше на 09-ти медицинското, отидохме за преглед на дробовете, че наистина е бил болен, а не по показанията на доктора, че нищо му е нямало. Тогава имаше много хора и беше Ковид и трябваше бързо да се прибираме и това нямаше как да се случи да му направят снимка на белия дроб.
АДВ. П.: Въз основа на обясненията на подсъдимата считам, че за правилното изясняване на делото и най-вече за това дали действително полицаите имат мотив да не бъдат особено обективни в показанията си и конкретно тези, които са разпитани като свидетелите, моля, да изискаме от РУ - Септември подадената жалба на 06.11.2020г. от Л. С. П. заедно с всички материали по образуваната по тази жалба преписка, вкл.отговора и събраните документи във връзка с извършената проверка. В наказателния процес е важен мотивът, както на частния тъжител, така и на един свидетел дали има някакъв личен повод да не бъде обективен и безпристрастен. В случая известно е, че ако един такъв свидетел лично е засегнат и срещу него е подадена жалба, е твърде вероятно да не бъде абсолютно безпристрастен в показанията си и поради това следва да установим дали е подавана такава жалба и дали има някакви конкретни твърдения за неправомерни действия от тези лица, разпитани като свидетели. Това до голяма степен ще ни даде сведения как да кредитираме показанията на свидетелите.