Решение № 39 от 09.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Плевен, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600932 по описа за 2025 година

С присъда № 121/27.11.2025г., постановена по НОХД № 1290/2025 г.

Плевенският районен съд е признал подсъдимата Е. М. В. от гр. Плевен за виновна това, че: през периода от месец юни 2024 година до месец юли 2024 година включително в с. **********, общ. Д. М., обл. Плевен, като осъдена с pешение № 139/5.II.2023 година на PC-Плевен по гражданско дело № 3507/2022 година да издържа свой низходящ-малолетното си дете Г. Т. Г., роден на ******* година, чрез неговия баща и законен представител Т. Г. Г., съзнателно не изпълнила задълженията си в размер на две и повече вноски, а именно 2 месечни вноски в размер на 225,00 лева, на обща стойност 450,00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК и през периода от месец август 2024 година до месец май 2025 година включително в с. **********, общ. Д. М., обл. Плевен, като осъдена с pешение № 139/05.II.2023 година на PC-Плевен по гражданско дело № 3507/2022 година да издържа свой низходящ-малолетното си дете Г. Т. Г., роден на 12.IV.2022 година, чрез неговия баща и законен представител Т. Г. Г., съзнателно не изпълнила задълженията си в размер на две и повече вноски, а именно 10 пълни месечни вноски в размер на 225,00 лева, на обща стойност 2250,00 лева /две хиляди двеста и петдесет лева/, като деянието е извършено повторно, след като е била осъдена с влязла в сила 1 присъда за друго такова престъпление по дело № 1177/2024 година, НОХД на PC-Плевен, присъда № 98/05.VII.2024 година, влязла в сила от 22.VII.2024 г., поради което и на основание чл.183, ал. IV, във връзка с ал., I, във връзка с чл.

28, ал. I, във връзка с чл. 54 от НК, съдът й наложил наказание „Пробация” при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал. XI, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес гр.************ за срок от две години при периодичност два пъти седмично и по чл.42а, ал.XI, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

Недоволен от така постановената присъдата е останал служебният защитник на подсъдимата, който в законовоустановения срок я обжалва пред настоящата инстанция. В депозираната жалба са изложени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован. Посочени са твърдения, че изводите на съда, касаещи въпроса за вината на подсъдимата не отговарят на доказателствата по делото и са следствие от неправилно извършен техен анализ.

Предвид на изложеното представителят на В. моли въззивния съд да отмени обжалваната присъдата и да постанови друга, с която да признае М. за невинна по повдигнатото й обвинение.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, но по своята същност неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.

Тя почива на доказателствените материали по делото и въз основа на нея първоинстанционният съд е достигнал до верни правни изводи.

Неоснователни са оплакванията на представителя на държавното обвинение за липса на прецизен анализ на доказателствените източници от страна на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че решаващият съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като е подходил при оценката им с нужната критичност и обективност. Налице е вярна интерпретация на доказателствените източници, които не са тълкувани превратно. Районният съд е анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, поради което не може да бъде отправен упрек, че не е формирал 2 вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона.

Правилно и в съответствие с принципите за устност, непосредственост и публичност е проведено обстойно съдебно следствие от страна на решаващия съд.

В рамките на установените факти законът е приложен правилно.

Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е налице. Не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа.

Изложените в протеста възражения във връзка с анализа и интерпретацията на доказателствата и с кредитирането на доказателствените източници не намират опора в материалите по делото. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата фактически изводи, касаещи липсата на авторството на деянието. Даден е точен и ясен отговор от страна на първоинстанционния съд защо не се приема тезата изложена от страна на прокуратурата по време на съдебното следствие, че ответницата по протеста съзнателно не е изплащала дължимата от нея издръжка.

При извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание да приеме, че не налице авторство и съставомерност на деянието извършено от страна на подсъдимата. Настоящата инстанция напълно споделя извода направен от първоинстанционния съд, че подсъдимата през инкриминирания период е била финансово затруднена, тъй като това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, защото същата дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажирана и какво материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на детето. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно - с т.нар. „алиментен” характер, тъй като това е основният социален и правен аспект на родителското задължение.

От приобщените към доказателствата по делото Справка на Директора на ДБТ, Справка на АВп и Справка на ТД на НАП-В. Търново-офис-Плевен не може да се направи обоснован извод, че през процесния период подсъдимата не е имала възможност да заплаща издръжка, доколко същата не е предприела действия по определения от закона ред чрез завеждане на иск пред съда за намаляване размера на присъдената издръжка поради евентуално трайно и 3 съществено намаляване на възможностите на задълженото лице да я дава.

Съгласно чл.143, ал. II от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Същата е изискуема през течението на целия месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. По отношение на фактологията по делото въз основа на безпротиворечивите доказателства районния съд е извел правилни, обосновани, законосъобразни еднозначни констатации, че се касае за наличието на доказателства установяващи липсата на субективна страна от страна на подсъдимата за извършване на престъпление по чл. 183, ал. ІV от НК.

При извършване на служебната проверка от страна на настоящата инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 121/27.11.2025г., постановена по НОХД № 1290/2025 г. по описа на Плевенският районен съд като правилна и законосъобразна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Плевен, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600932 по описа за 2025 година

С присъда № 121/27.11.2025г., постановена по НОХД № 1290/2025 г.

Плевенският районен съд е признал подсъдимата Е. М. В. от гр. Плевен за виновна това, че: през периода от месец юни 2024 година до месец юли 2024 година включително в с. **********, общ. Д. М., обл. Плевен, като осъдена с pешение № 139/5.II.2023 година на PC-Плевен по гражданско дело № 3507/2022 година да издържа свой низходящ-малолетното си дете Г. Т. Г., роден на ******* година, чрез неговия баща и законен представител Т. Г. Г., съзнателно не изпълнила задълженията си в размер на две и повече вноски, а именно 2 месечни вноски в размер на 225,00 лева, на обща стойност 450,00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК и през периода от месец август 2024 година до месец май 2025 година включително в с. **********, общ. Д. М., обл. Плевен, като осъдена с pешение № 139/05.II.2023 година на PC-Плевен по гражданско дело № 3507/2022 година да издържа свой низходящ-малолетното си дете Г. Т. Г., роден на 12.IV.2022 година, чрез неговия баща и законен представител Т. Г. Г., съзнателно не изпълнила задълженията си в размер на две и повече вноски, а именно 10 пълни месечни вноски в размер на 225,00 лева, на обща стойност 2250,00 лева /две хиляди двеста и петдесет лева/, като деянието е извършено повторно, след като е била осъдена с влязла в сила 1 присъда за друго такова престъпление по дело № 1177/2024 година, НОХД на PC-Плевен, присъда № 98/05.VII.2024 година, влязла в сила от 22.VII.2024 г., поради което и на основание чл.183, ал. IV, във връзка с ал., I, във връзка с чл.

28, ал. I, във връзка с чл. 54 от НК, съдът й наложил наказание „Пробация” при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал. XI, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес гр.************ за срок от две години при периодичност два пъти седмично и по чл.42а, ал.XI, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

Недоволен от така постановената присъдата е останал служебният защитник на подсъдимата, който в законовоустановения срок я обжалва пред настоящата инстанция. В депозираната жалба са изложени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован. Посочени са твърдения, че изводите на съда, касаещи въпроса за вината на подсъдимата не отговарят на доказателствата по делото и са следствие от неправилно извършен техен анализ.

Предвид на изложеното представителят на В. моли въззивния съд да отмени обжалваната присъдата и да постанови друга, с която да признае М. за невинна по повдигнатото й обвинение.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, но по своята същност неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.

Тя почива на доказателствените материали по делото и въз основа на нея първоинстанционният съд е достигнал до верни правни изводи.