Решение № 2811 от 20.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2811 гр. ...., 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110138198 по описа за 2024 година

Ищецът ...., ЕИК ...., е предявил срещу ответника ...., ЕИК ...., по реда на чл. 422 от ГПК иск по чл. 411 от КЗ, за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 965,28 лева, представляваща непогасен остатък от изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на по преписка по щета № ..., представляваща имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 17.01.2020 г., в гр. ...., на спирка на ЦГМ при метростанция „....“, на бул., ....“, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „...“, с рег. № ...., който поради управление с несъобразена за конкретните пътни условия сйкорост реализирал ПТП със спрелия на спирката на ЦГМ л.а. марка „....“, модел „....“, с рег. № ..., застрахован при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 05.01.2024 г. до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2024 г. по ч. гр. дело № 1398/2024 г. на СГС, III ГО, 87 състав

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, при което уреден бил лекият автомобил, застрахован при ищеца, Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното в полза на автосервиза на 31.03.2020 г. обезщетение. Ищецът твърди, че е поканил ответника да заплати регресното вземане ведно с ликвидационни разноски, но постъпило само частично плащане. Ищецът предявил иск за 100 лева като част от общия размер от остатъка от 1345,68 1 лева, който бил уважен с влязло в сила решение. С оглед изложеното прави искане предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който признава исковете по основание и размер като сочи, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли съда да възложи разноските в тежест на ищеца.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 05.01.2024 г. г. срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 1398/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав и на 21.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания, ведно със законна лихва от 05.01.2024 г. до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, същият е подал възражение по образец, поради което на ищеца са дадени указания да предяви установителен иск с предмет вземанията, за които негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които са процесуално допустими.

Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, по който в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право, както и обстоятелството, че претендираните вземания са платени от ответника в хода на процеса, поради което фактът на погасяване на възникналото в негова тежест задължение е установен без съмнение.

Ето защо искът, който се поддържа от ищеца, следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.

2

1 ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо, че искът е отхвърлен, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок и подаване на възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответникът е дал повод за завеждане на делото, а исковете на ищеца се отхвърлят не защото са неоснователни, а защото са погасени чрез плащане от ответника, извършено на 23.07.2024 г., след депозиране на исковата молба и връчване на препис от нея на страната (в този смисъл и разрешенията в определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело № 3846/2016 г. на I ГО на ВКС и цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).

В случая ищецът е заявил, че разноските по заповедното производство, както и тези за държавната такса в исковото производство са погасени изцяло от ответника, поради което не следва да се присъждат. Ищецът е сторил и разноски за адвокат в производството по иска по чл. 422 ГПК в размер на 480 лева с вкл. ДДС, платените по банков път плащането на които се установява съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС от представените банкови извлечения. Ето защо на ищеца следва да се присъди посочената сума от 480 лева.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. ...., у.... срещу ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. ...., б...., по реда на чл. 422 от ГПК иск по чл. 411 от КЗ, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 965,28 лева, представляваща непогасен остатък от изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на по преписка по щета № ..., представляваща имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 17.01.2020 г., в гр. ...., на спирка на ЦГМ при метростанция „....“, на бул., ....“, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „...“, с рег. № ...., който поради управление с несъобразена за конкретните пътни условия сйкорост реализирал ПТП със спрелия на спирката на ЦГМ л.а. марка „....“, модел „....“, с рег. № ..., застрахован при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 05.01.2024 г. до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2024 г. по ч. гр. дело № 1398/2024 г. на СГС, III ГО, 87 състав, както погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса.

ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. ...., ..., да заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. ...., .... на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 480,00 лева – разноски в производството.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4