Определение № 3250 от 15.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3250 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502748 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба "Профи Кредит България" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г. С. К. против Определение №9382/21.07.2025 г., постановено по гр. дело № 13664/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХIV гр.с. в частта, с която е оставена без уважение молба, с вх.

№54878/16.05.2025 г. от "Профи Кредит България" ЕООД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №2024/28.04.2025 г. в частта за разноските за намаляване на присъдената в полза на ищеца С. Т. Р., с ЕГН ********** сума за адвокатски хонорар от 1350 лв. до 400 лв.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като се иска отмяната му в обжалваната част и решаване на въпроса по същество, като се измени размерът на присъдената в полза на ищеца С. Т. Р. сума за адвокатски хонорар на 400 лв. Поддържа се, че по делото не е налице нито фактическа, нито правна сложност, които да обосноват съдебни разноски за адвокатски хонорар в размер на 1350 лв. в полза на ищеца Р., като се излагат подробни доводи.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна С. Т. Р..

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

1

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С. Т. Р. против "Профи Кредит България" ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 22, вр. чл 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, както и чл. 26, ал. 1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за приемане за установено между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***/*** г. е недействителен.

Представен е с исковата молба на лист 7 - договор за правна защита и съдействие от 02.08.2024 г., сключен от С. Т. Р. и адв. А. С. С. с предмет – изготвяне, подписване и депозиране на искова молба с ответник "Профи Кредит България" ЕООД по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., както и процесуално представителство по съответното производство пред първа инстанция. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 1600 лв., платено в брой на 02.08.2024 г.

С постановеното по делото Решение №2024/28.04.2025 г. Районен съд - Пловдив е признал за установено между ищеца Р. и ответника "Профи Кредит България" ЕООД по иска с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, че Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***/*** г., сключен между тях, е недействителен поради нарушаване изискванията за посочване на годишния процент на разходите по кредита в потребителския договор и е осъдил "Профи Кредит България" ЕООД да заплати на ищеца Р. сума в размер на 530,60 лв. за държавна такса и 1600 лв. за адвокатски хонорар.

По реда на чл. 248 от ГПК частният жалбоподател е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като бъде намалена присъдената в полза на ищеца С. Р. сума за адвокатски хонорар от 1600 лв. до 400 лв.

С Определение №9382/21.07.2025 г., постановено по гр. дело № 13664/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХIV гр.с. съдът е изменил Решение № 2024/28.04.2025г. по гр.д. № 13664/2024г. по описа на ПдРС в частта за разноските, като е намалил адвокатския хонорар, който „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да плати, от 1600 лв. на 1350 лв., и е оставил без уважение молбата в останалата й част – за намаляване хонорара от 1350 лв. до 400 лв. Първоинстанционният съд е посочил, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и съдът е дал превес на довода, че възнаграждението е реално платено, без да съобрази, че е проведено само едно съдебно заседание и са събрани само писмени доказателства. Изложил е, че с оглед ниската сложност на делото, хонорарът следва да се намали на 1350 лв., като се остави без уважение искането за намаляване до 400 лв., като се има предвид и цената на иска, съгласно която минималното възнаграждение е в размер на 1593,85 лв., както и фактът, че в съдебното заседание е присъствал процесуалният представител на ищеца.

Настоящият съдебен състав намира определението за правилно.

В случая пред първата инстанция е направено искане от ищеца за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение. То възлиза на 1600 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 02.08.2024 г., сключен от С. Т. Р. и адв. А. С. С. /л.7 от гр.д.№13664/2024 г. на РС-Пловдив/ и е заплатено в брой, като вписването в договора за извършеното плащане е достатъчно и има характера на разписка /т. 1 от ТР № 6 от 2

06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

В конкретния случай няма спор, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено от ответника още с отговора на исковата молба, както и с молба от 18.03.2025 г., депозирана преди провеждането на откритото съдебно заседание по делото на 20.03.2025 г. Същото е направено своевременно, поради което следва да се приеме, че правото на ответника да оспорва размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, е упражнено надлежно.

В установената практика на ВКС преценката за фактическа и правна сложност на делото се основава на обективни критерии, което налага водещо да се съобразяват процесуалните факти и данни по самото дело. Критерият, установен в практиката на ВКС по прилагането на чл.78, ал.5 ГПК е комплексен. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Правомощието на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл.78, ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразява се дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд (опр.№ 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, І т. о.,опр.№ 1183 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о.,опр. № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., опр.№ 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023г. на ВКС, ТК, І т.о, опр. №1640/2024г по ч гр.д № 3549/2023г. на Трето г.о на ВКС. и др). Съгласно опр.№3408 от 03.07.2024г по ч.гр.д №1606/2024г, III г.о., наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес, съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо /чл.36 ЗА/. Установената практика на ВКС съобразява застъпеното в практиката на ЕСПЧ разбиране за връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати.

Съдът има правомощието да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение при нарушена пропорционалност между използваните средства и преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд. При нарушена пропорционалност, във всеки конкретен случай се съобразява нейната степен. В този смисъл е опр.№213 от 20.01.2025 г. по ч.гр.д №4424/2024г, III г.о.

Настоящият състав намира, че възражението на жалбоподателя за прекомерност на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лв. е неоснователно. Както се посочи, в съобразителната част на т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Ако в резултат на тази преценка се изведе несъответствие 3 между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В конкретния случай предоставената адвокатска услуга в първоинстанционното производство се изразява в изготвяне и подаване на искова молба, в която са изложени съображения за нейната основателност, като аргументацията е подробна. Процесуалните действия, извършени от упълномощения адвокат – адв. С., включват и явяване в открито съдебно заседание на 20.03.2025 г.

Предвид обема и съдържанието на предоставената адвокатска услуга, като отчита и защитавания материален интерес в размер на 13 265,02 лв., съставът на въззивният намира, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение от 1350 лв. не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде намалявано. При прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК настоящият съдебен състав съобразява задължителното тълкуване, дадено от Съда на ЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което при преценката за дължим размер на адвокатското възнаграждение националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с приета от Висшия адвокатски съвет наредба, а се произнася относно размера на възнаграждението след преценка на вида на правния спор, на интереса на представляваната от адвокат страна, на вида и количеството на извършената от адвоката работа и на фактическата и правна сложност на делото. Съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, която служи единствено като ориентир - в процесния случай адвокатското възнаграждение възлиза на 1593,85 лв. без ДДС. Определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лв. е в по-малък размер от предвиденото в Наредбата.

На следващо място, следва да се посочи, че относно защитата на потребителя при недействителни договорни клаузи, какъвто именно е настоящият случай, с постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, и решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 г. Съдът на ЕС е дал принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 на решението по дело С-57/2015г. е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. Следователно възлаганите разноски следва да са разумни и пропорционални. С оглед горното следва да се приеме, че при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Предвид гореизложеното разрешението на първоинстанционния съд, с което е определено адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лв., при цена на 4 исковата претенция в размер на 13 265,02 лв., при отчитане на извършените действия по производството, както и фактическата и правна сложност на делото, свързано с потребителска защита, е съответно по размер. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатско възнаграждение в конкретния случай, като се съобразява както характера на спора, така и положения от адвоката труд и извършени процесуални действия, при отчитане сложността на спора, свързан с потребителска защита, по който е налице изобилна съдебна практика, но и това, че по делото е проведено едно съдебно заседание с участието на процесуалния представител на ищеца, в което е приключено разглеждането му.