Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 942 от 23.06.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 1795/2022
Вид
Решение № 942
Подписан
23.06.2022
Състав
Виолета Григорова Николова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. П., 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Гр. Николова при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20224430101795 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 127а от СК, във връзка с чл. 45 и 76, ал.

9 от Закона за българските лични документи.

Образувано е по искова молба на АН. М. Б. с ЕГН **********, в качеството на родител и законен представител на М.В. П. с ЕГН **********, както и от В. В. П. с ЕГН **********, със съгласието на своята майка и законна представителка АН. М. Б., и двете със съдебен адрес: гр.П., ул.“***“ ***, чрез адв. С.Й. – САК, адрес: гр.П., ул.“******, адрес на ел.поща: ***, тел.: ***, против В. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Д.П.“ ***. Посочва се в исковата молба, че бракът между страните бил прекратено с развод, като с решение № 1***. по гр.д.№ *** по описа на РС П. упражняването на родителските права на децата В. В. П. и М.В. П. било предоставено на майката. Твърди се, че страните са във влошени взаимоотношения, като ответникът напълно се дезинтересил от децата си. Посочва се, че децата желаят да пътуват при свои роднини в К.И.. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде заместено съгласието на бащата В. Д. П., ЕГН **********, като бъде разрешено на децата В.В. Петранова с ЕГН ********** 1 и М.В. Петранова с ЕГН **********, да пътуват извън страната и в рамките на Е.С., придружавани от своята майка и законна представителка АН. М. Б. с ЕГН ********** или упълномощено от нея лице. Иска се от съда да бъде заместено съгласието на бащата В. Д. П., ЕГН **********, като бъде разрешено издаването и получаването на задгранични паспорти на децата В.

В. П. с ЕГН ********** и М.В. П. с ЕГН **********. Иска се допускане на предварително изпълнение на решението Претендират се деловодни разноски.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.

В законоустановения месечен срок е постъпил отговор с ***. от ответника, в която се взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете.

Към отговора са приложени в оригинал нотариално заверени декларации от ответника с рег.№ ***, всички от дата ***г. на нотариус И.И. с рег.*** на Нотариалната камара, с които дава съгласие децата да пътуват в чужбина и да им бъдат издадени задгранични паспорти. Иска се от ответника да бъдат отхвърлени исковете вкл. искането за деловодни разноски на основание чл.

78, ал.2 ГПК.

В съдебно заседание молителката лично и с адв. С.Й. – САК поддържат предявените искове и молят съда да ги уважи изцяло. Страната и процесуалният й представител сочат, че депозираните по делото декларации не съответстват изцяло на исканията по молбата.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че страните са родители на децата В. В. П. с ЕГН **********, родена на ***. в гр. П., и М.В. П. с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.П., както и че упражняването на родителските права след развода е предоставено на майката. В тази насока са заверени копия на удостоверения за раждане от ***г. и от *** и извършената служебна справка от съдията докладчик в САС деловодство на РС П..

Спорно по делото е налице ли е спор между страните относно пътуване на децата зад граница, както и дали заместването от съда на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на непълнолетните .

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Чл.76, т.9 Закона за българските лични документи предвижда, че не се разрешава напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.127а СК.

Съгласно чл.127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес. С оглед служебното задължение на съда да следи за интереса и защитата на детето вкл. да се изключи възможността детето да бъде заведено в страни с размирици, природни бедствия или да бъде поставено в неблагоприятни за живота и възпитанието му конкретни условия. Правото на детето на свободно придвижване, както и правото му да живее с родителя, на когото съдът е предоставил родителските права е защитено и от чл.10,т.2 от Конвенцията за правата на детето и същото не може да бъде ограничавано, без да има основателни причини и да се налага от висшите интереси на детето, при опасност за неговото физическо, или психическо здраве, или опасно поведение на родителя, каквито данни в случая не са налице.

С оглед на установените по делото факти се налага изводът, че пътуването до чужбина би могло да е само от полза за развитието на децата. В тази насока са гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката К. Ц. Б., както и писмените доказателства – легализиран превод на удостоверение за местоживеене , издадено от Кметство Ганцдия (Валенсия) на лица, роднини на молителката и нейните низходящи. Очевидно желанието на майката и децата да могат да излизат 3 извън страната, вкл. да посетят брата на молителката в Испания, съвпадат с възрастовите потребности на В.П. и Моника П. за осъществяване на полезни за тях социални контакти, както и формиране на непосредствени представи за света и разширяване на познанията им, а оттук и за оформянето им като личности. Съдът кредитира в тази насока изцяло с доверие показанията на свидетелката Б., от които установи, че ответникът не поддържа контакти с децата си и бившата си съпруга, както и отказал да даде съгласието са за пътуване на децата в чужбина и издаването на документи за целта. Въпреки наличието на родствена връзка между свидетелката и молителката, съдът кредитира изцяло с доверие показанията на св. Б., поради съответствието с писмените доказателства по делото, както и с оглед на обстоятелството, че ответника депозира декларации относно искането едва след образуване на производството пред ПлРС.

Същевременно по делото са депозирани в срока по чл.131 ГПК декларации с нотариална заверка на подписите от ответника, в които дава съгласието си за пътуването на децата в чужбина и издаването на необходимите за това документи. Действително декларацията за детето В. В. П. й предоставя възможност самостоятелно да пътува извън страната, като формулировката е различна от исканото в молбата. По същество обаче декларацията съдържа в себе си исканото разрешение, поради обстоятелството, че е дадена по-голяма свобода на непълнолетната, да пътува самостоятелно, а обстоятелството дали ще е придружавана или не и от кое лице не е обвързано с разрешението. По този начин предоставя по-големи възможности от претендираните. Съдът намира, че с оглед предоставените писмени доказателства по делото ответникът е дал съгласие си и не препятства излишно правата и свободите на децата, регламентирани и защитени от закона. По изложените съображения исковете се явяват неоснователни, като погасени поради изпълнение.

По отношение на искането на молителката за осъждане на ответника да заплати деловодни разноски в размер на ***. за адвокатско възнаграждение и д.такса, то съдът приема искането за допустимо, но неоснователно.Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно 4 споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В тази насока е утвърдената съдебна практика - Определение № *** г. по ч.гр.д.***. на ВКС, I отд. ГК, Решение № *** г. на ОС - П. по в. гр. д. *** г., Решение *** г. на ОС - П. по в. гр. д. *** г.; Решение *** г. на СГС по в. гр. д. *** г., Решение *** г. на СГС по в. гр. д. *** г., Решение *** г. на ОС - Варна по в. гр. д. № *** г. и др. Не следва да бъдат присъждани и разноски в полза, респ. в тежест на която и да е от страните, тъй като изходът от процеса не се характеризира с уважаване или отхвърляне на иска, а с постановяване на решение, което замества липсващата воля на родителите за осъществяване на родителската грижа по отношение на ненавършилите пълнолетие деца.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.127а, ал.2 вр. ал.1 СК на АН. М.

Б., в качеството на законен представител на М.В. П. с ЕГН **********, и В.

В. П. с ЕГН **********, със съгласието на своята майка и законна представителка АН. М. Б., и двете със съдебен адрес: гр.П., ул.“***“ *** против В. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Д.П.“ ***, за даване заместващо съгласие на бащата ненавършилите пълнолетие деца М.В. П. с ЕГН ********** и В. В. П. с ЕГН **********, да пътуват придружени от своята майка и законна представителка или упълномощено от нея лице извън Република България в рамките на Е.С., като неоснователни като погасен поради изпълнение в хода на производството.

Оставя без уважение искането с правно основание чл.78, ал.1 ГПК на АН. М.

Б. с ЕГН ********** и В. В. П. с ЕГН **********, със съгласието на своята 5 майка и законна представителка АН. М. Б., и двете със съдебен адрес: гр.П., ул.“***“ ***, за осъждане на В. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Д.П.“ ***, да заплати сумата от ***. деловодни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

6