Решение № 560 от 21.04.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6845/2025
- Вид
- Решение № 560
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 19.05.2026
- Състав
- Ралица Ангелова Маринска Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 430 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 560 гр. Плевен, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430106845 по описа за 2025 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, ЕИК***, чрез юрк. Б.Т., против В. Р. В., ЕГН**********, от ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи сумата в общ размер от 1167,74лв, от която сумата от 800 лева – главница, сумата от 40.05 лева- договорна лихва и сумата от 327.69 лева- законна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1002/2025г. на РС- К.. Твърди се, че ответникът е сключил със СИТИ КЕШ ООД, по реда на ЗПФУР, Договор за потребителски кредит №417177/04.05.2020г, по силата на който е получил сумата от 800 лева, платим на една погасителна вноска от 1175.00 лева в срок до 18.06.2020 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Сочи се, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.62 %. Сочи се, че с чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Сочи, че по силата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия кредиторът уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Твърди се, че отв. В. Р. В. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Излага, че въз основа на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД като 1 цедент е прехвърлил своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. В. Р. В., ред. ув, не депозира отговор на ИМ и не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №617/04.08.2025г. по ч.гр.д.№1002/2025г. на РС- К., връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният от съда срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.По делото се установява факта на сключване на договор за потребителски кредит №417177/04.05.2020г., между „СИТИ КЕШ“ ООД- като заемодател и ответника- като заемател, въз основа на който е предоставен заем от 800лв, за срок от 1 месец, при ГПР 48,62%; падеж на задължението- 18.06.2020г. От съдържанието на договора се установява също, че е уговорена и такса “експресно разглеждане“, в размер на 409,95лв.
Установява се също, че съобразно чл. 31, ал.3 от ОУ към договора, услугата “експресно разглеждане“ включва приоритетно разглеждане на искането за кредит в срок до един час.
По делото безспорно се установява също, че сумата по кредита е предоставена на заемателя- в деня на сключване на договора – 04.05.2025г. По делото се установява също факта на сключване на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022г, въз основа на който заемодателя „СИТИ КЕШ“ООД - като цедент, е прехвърлил на ищеца АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД- като цесионер, вземанията си по договори за кредит, посочените в Анекс №1 към договора. Установява се, че вземанията на цедента по процесия договор за кредит са предмет на цесията. По делото няма спор относно качеството на кредитора на ищеца спрямо ответника. По делото не са събрани доказателства за плащане на сумите по кредита от страна на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Заемодателят- цедент е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност, в областта на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД и съответно – намират приложение нормите на ЗЗД.
По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът – като потребител по 2 смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е установено усвоената сума по предостаВ. заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а предстаВ.т договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.Съдът приема, че клаузата по т.3,10 от Договора за заем, предвиждаща такса “експресно разглеждане“, в размер на 409,95лв е нищожна, като противоречаща на нормата на чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а посочената в договора услуга е именно такива – приоритетно обслужване на заемателя пред останалите клиенти. Посочената услуга не представлява допълнителна услуга, а е услуга, която няма пряко отношение към насрещните престации на страните. Така уговорена, съдът приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, или дори за скрита наказателна лихва. Съгласно нормата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че тази допълнителна сума, представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/. Уговорената и дължима такса, по същество противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите /ГПР/, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на РБ. Възнаграждението обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предостаВ. кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,62%- т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита. По силата на § 1, т.
3
1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът счита, че следва да посочи, че макар вземането за неустойка да не е предмет на настоящето производство, клаузата е част от договора и съдът следи служебно за действителността на същия. Съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следва искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение да бъде оставено без уважение, като неоснователно, доколкото не са налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 238 от ГПК.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предяВ. иск с правно основание чл.
422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, е частично основателен, до размера на сумата от 800 лева – главница, ведно със законната лихва върху същата, като за разликата до пълният претендиран размер от общо 1167,74лв, от която сумата от 40.05 лева- договорна лихва и сумата от 327.69 лева- законна лихва за забава, искът следва бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 87,57 евро- в настоящето производство и сумата от 83,06 евро- в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 239, ал.3 от ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ В. Р. В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ Н А „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България, №81В, представлявано от П.В. и Х.М.- управители, сумата от 409,03 евро /800 лева/-главница по Договор за потребителски кредит 4
№417177/04.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на Заявлението по чл.
410 ГПК- 31.07.2025г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение №617/04.08.2025г. по ч.гр.д.№1002/2025г. на РС- К.,, като ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯТ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР от общо 597,06 евро/ 1167,74лева/, от която сумата от 20,48 евро /40.05 лева/- договорна лихва, за периода 04.05.2020г. - 18.06.2020 и сумата от 167,55 евро /327.69 лева/- законна лихва за забава, за периода 18.06.2020г.27.06.2025г, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.