Определение № 558 от 16.09.2025, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 373/2025
- Вид
- Определение № 558
- Подписан
- 16.09.2025
- В сила
- 22.12.2025
- Състав
- Аделина Тушева, Александра Нанова, Таня Живкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 254, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 342 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 558 гр. Монтана, 16.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Аделина Тушева
Членове:
Таня Живкова
Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500373 по описа за 2025 година Производството е въззивно и e по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
130, изр. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на частна жалба подадена от Р. П., ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител адвокат Ч. Д., имала качеството на ищец по гр. д. № 46/2023 г. по описа на Районен съд-гр.
Лом, срещу постановеното по него Определение № 775 от 11.06.2025 г., с което исковата молба инициирала производството по това гражданско дело е върната, а то е прекратено, поради недопустимост на предявения с нея иск.
В обстоятелствената част на частната жалба най-напред се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо поради липсата на мотиви. Иска се то да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за разглеждане от районния съд. Наред с това, предполагайки какви биха били евентуалните мотиви за това решение на съда, на база подадения отговор на исковата молба и съдържащото се в него възражение за недопустимост на предявения иск поради протекло производство по делба между страните в настоящото, се сочи, че е проведена само първа фаза на делбата. Счита се, че за нея, като заинтересована страна, е налице правен интерес да предяви, в самостоятелно производство, правата си в случаите, когато има интерес силата на присъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост.
Настоява се, че в случая страните и процесните имоти по двете дела са 1 идентични, но исковете са различни по основание. Изразява се разбиране, че съдебното решение по делба, първа фаза, не установява чия собственост е имотът и не формира сила на присъдено нещо. Счита се, че няма пречка да се предяви иск за собственост след предявен иск за делба между същите страни и за същия имот. По тези съображения се сочи, че обжалваното определение е и неправилно и като такова се иска то да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане.
В дадения от съда едноседмичен срок за отговор такъв е подаден от назначената И. М., като управител на наследството на Д.П.. Частната жалба се счита за допустима, но неоснователна, а обжалваното с нея определение за допустимо и правилно. Твърди се, че в случая не е налице немотивиран съдебен акт. Сочи се, че той е постановен в хода на открито съдебно заседание на 11.06.2025 г. и подробни мотиви се съдържат в съдебния протокол. Именно в него имало обсъждане на твърденията и възраженията, включително и допълнителното становище на ищеца от 10.06.2025 г., и изложение за липсата на правен интерес от страна на ищеца да предяви иска. Отделно било налице и позоваване на събраните писмени доказателства и относимата практика на ВКС. В противовес на изтъкнатото от жалбоподателката се посочва, че влязлото в сила съдебно решение за допускане на делба има правозащитна функция и изключва възможността за пререшаване на въпроса относно собствеността на имотите и квотите на съделителите, освен при наличие на нови правопораждащи/правопроменящи факти, каквито в конкретния случай не били твърдени. Изразява се несъгласие с разбирането на жалбоподателката, ч е съдебното решение по първа фаза на делбата не установява чия собственост са имотите и не формира сила на пресъдено нещо, и се изтъква, че то е в противоречие със съдебната практика. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваният акт да бъде потвърден.
Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена по пощата на 25.07.2025 г. (л. 5 от делото), т. е. в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване (започнал да тече от 21.07.2025 г. видно от разписка намираща се на гърба на л. 370 от първоинстанционното дело), от процесуално легитимирана странаищец в исковото производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител (л. 10 от първоинстанционното дело), при наличие на правен интерес обусловен от неблагоприятния за нея краен резултат, срещу подлежащ 2 на въззивно обжалване съдебен акт. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Разгледана по същество въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.
При хронологично проследяване на процесуалните действия на районния съд във връзка с постановения обжалван акт, въззивният съд установява следното:
В открито съдебно заседание проведено на 11.06.2025 г. районният съд е докладвал, а след това и приел, молбите уточнения на ищцата, отговорът на исковата молба заедно приложенията към него и становището на ищцата по последния. В изпълнение на служебното си задължение да следи за допустимостта на иска по време на целия процес е приел, че за ищцата е отпаднал правният интерес от предявения в образуваното пред него производство. Счетено е, че такъв е съществувал при самото предявяване на иска, но само докато е било висящо производството за допускане на съдебна делба на същите имоти. Установено е, че пред него не се твърдят нови факти настъпили след влизането в сила на решението по допускане на съдебна делба.
Обосновано е, че след като със сила на присъдено нещо вече са установени правата на съделителите в делбата, по отношение на същите имоти, то настоящият установителен иск за всеки от имотите между същите страни се явяват недопустим. Тази съобразителна част е обективирана в самото протоколно определение от 11.06.2025 г., а след нея е налице разпоредителна част, с която исковата молба е върната, а производството по делото е прекратено.
В същия ден, малко след провеждането му, районният съд е постановил още един акт, определение в закрито съдебно заседание, който съдържа в себе си само вече постановеният прекратителен диспозитив. Именно той се обжалва в настоящото производство. При това положение, безспорно, в обжалвания процесуален акт липсват мотиви за постановеното от съда прекратяване на производството.
От една страна, действително по силата на чл. 254, ал. 1 от ГПК определението, с което съдът прекратява производството по делото като недопустимо, следва да се мотивира. От друга страна, мотивите към съдебния акт съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК не са част от него, т. е. нарушаване на 3 изискването за мотивираност не означава липса на съдебен акт. Според съдебната практика неизлагането в него на мотиви представлява процесуално нарушение, което не определя акта нито като нищожен, нито като недопустим (в този смисъл е Определение № 582 от 13.10.2010 г., постановено по ч. гр. д.
№ 422/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на определението. В случая волята на съда, изразена в диспозитива, е ясна и разбираема. Обжалваното определение е допустимо постановено по реда на чл. 130 от ГПК в изпълнение на служебното му задължение да следи за допустимостта на производството, което се обуславя от допустимостта на предявения иск. Липсата на мотиви като порок на определението представлява нарушение на процесуалните правила, което следва да се поправи от въззивния съд като такъв по съществото на спора с оглед правомощията му по чл. 278 от ГПК, поради което и не са налице основания за отмяна на определението и връщане на делото за ново произнасяне. И в такъв случай по силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК въззивният съд дължи разрешаване на въпроса по жалбата, като следва да отмени първоинстанционният акт само в случай, че крайният резултат по него е неправилен, какъвто не е разглежданият (в този смисъл е задължителното за съдилищата тълкуване дадено с Тълкувателно решение 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба).
Окръжен съд-гр. Монтана, след подробно запознаване със съдържанието на исковата молба, приложените по делото писмени доказателства, постановения от съда процесуален акт, изложеното в частната жалба и отговора по нея, при съобразяване на разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Исковото производство, провеждано пред Районен съд-гр. Лом, касаещо вещноправен спор, е образувано по повод на подадена искова молба, ведно с последващите я две уточняващи молби, от Р. П., в качеството й на ищца, действаща чрез своя процесуален представител адвокат Ч. Д., срещу Д.П., в качеството му на ответник. С нея е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС .
4
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата посочва, че страните са бивши съпрузи. Сочи, че по време на брака им били закупени дванадесет броя ниви, подробно индивидуализирани в първата уточняваща молба, поради което след прекратяването му през 2010 г., по отношение на тях, между нея и ответника, е възникнала обикновена съсобственост при равни права. С оглед на това ищцата твърди, че след прекратяване на брака притежава ½ идеални части от описаните имоти, а другата ½ идеална част притежавана от ответника, претендира да е придобила по давност, тъй като я владеела от 2010 г. до момента на подаване на настоящата искова молба (11.01.2023 г.). Именно за последната ½ идеална част тя предявява установителния иск. Изводимо от втората уточняваща молба ищцата иска да бъде установено, че тя е собственик на основание давностно владение на притежаваната от ответника ½ идеална част от процесните дванадесет ниви.
Сочи, че има правен интерес да предяви иска поради това, че спрямо ½ идеална част от процесните имоти, която претендира да владее, е узнала за насрочена публична продан за личен дълг на бившия й съпруг. Излага, че за тези имоти няма извършена делба.
Ответникът, починал в хода на производството, чрез назначения управител на незаетото му наследство, в отговора който е подал, не оспорва твърдението, че имотите са придобити по време на брака между страните в режим на съпружеска общност и че бракът им е прекратен с развод през 2010 г. Противопоставя се на изложеното, че липсва извършена делба на имотите след прекратяване на брака. Във връзка с това се посочва, че с Решение от 23.03.2020 г., постановено по гр. д. № 65922/2017 г. на СРС, 144 състав, влязло в сила на 22.12.2023 г., на основание чл. 34 от ЗС е допусната делба на редица недвижими имоти, сред които и процесните ниви, при квоти по ½ идеална част за всеки един от тях. Освен това, делбеното производство било инициирано от самата Р. П., с подадена от нея искова молба вписана на 16.01.2018 г., като тогава същата е претендирала дял от ½ идеална част от всички имоти, предмет на иска, включително и процесните ниви. Сочи, че след влизане в сила на решението за допускане на делбата, страните в делбеното производство не могат да повдигат отново между тях спора за съсобствеността на имотите, доколкото същият вече е разрешен със сила на 5 пресъдено нещо и ищцата няма правен интерес повторно да отнася спора пред съд. Намира и други две основания за недопустимост. Налице е изложение и по съществото на спора, като искът се счита за неоснователен.
По изложеното в отговора отнасящо се до недопустимостта на иска, ищцата е подала становище, което в смислово отношение, в основната си част, съвпада с изложението на частната жалба.
Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно, както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт.
Правният интерес от търсената съдебна защита е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и обуславя допустимостта на производството по предявения иск във всеки стадий от неговото развитие.
Разпечатката съдържа 29 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/455326d1-cd77-416a-b07f-bfd53fa56486