Решение № 777 от 15.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в заседание при закрити врати на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20261100900541 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството по делото е образувано по молба на „РАФАЕЛ ХОЛДИНГ“ ЕООД ЕИК 207300618, със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, район Възраждане, ул.Княгиня Мария Луиза №47 ет.1 ап.14, представлявано от управителя Й.Ж., с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност в условията на евентуалност свръхзадълженост, която аргументира с това, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуеми и безспорни парични задължения, както и в невъзможност да посреща текущите такива, свързани с търговската му дейност.

Молителят твърди, че е в трайна невъзможност да погасява задълженията си и финансовите му затруднения не са временни, като датират от 2025г.

Твърди се, че няма никакви активи, няма вземания от клиенти, не разполага с парични средства в банка или на каса, а към момента има непогасени задължения към НАП в общ размер от 9 641,65евро. Твърди, че търговската дейност му е преустановена и не са налице очаквания за нейното възобновяване, постъпване на извънредни приходи или имущество, водещо до възможност за погасяване на задълженията. Твърди, че не са налице финансови средства и приходи от дейност за покриване на ликвидните и изискуеми вземания на кредиторите. Сочи, че има задължения от получени аванси от клиенти в размер на 42 438, 05евро и задължения към персонала в размер на 6 608,94евро.

Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се открие производство по несъстоятелност, да бъде обявена неплатежоспособността, свръхзадължеността на дружеството и да бъде определена начална й датата, да се допусне обща възбрана и запор, да се прекрати дейността на дружеството и правомощията на управителя, да се обяви длъжника в несъстоятелност.

Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“1 СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи, намира за установено от фактическа страна следното.

„РАФАЕЛ ХОЛДИНГ“ ЕООД ЕИК 207300618 е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд.

Към настоящия момент едноличният търговец има установени задължения – към НАП, персонал и към доставчици.

От представената справка от НАП ТД София се установява, че има наложени обезпечителни мерки.

По делото е допусната и назначена СФИЕ. Вещото лице е пояснило, че стойностите на показателите на финансовия анализ се използват като основа за оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се касае до работещо такова. Посочило е, че показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Основните показатели са коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Оценката на ликвидността се извършва чрез коефициенти, които са изчислени по данни на счетоводния баланс за съответната година на изследвания период.

От получените стойности на изследваните коефициенти в експертизата се установява, че почти от началото на дейността си 2023г. молителят е с отрицателен собствен капитал.

Кратковременният положителен резултат към 31.12.2025г. не променя цялостната отрицателна капиталова картина. Към 14.04.2026г. чистият капитал е -54 хил.евро, което според вещото лице представлява свръхзадълженост. Незабавната и абсолютната ликвидност са под референтните стойности през целия период, а през 2026г. и обща и бърза ликвидност се сриват под 0,07 към 28.02.2026г. и под 0,01 към 14.04.2026г. Сочи се, че дружеството не разполага с реални парични средства и краткосрочни финансови активи, които да обезпечат текущите задължения. Приходите от продажби варират от 2 хил.лв. през 2023г. до 1 264хил.лв. през 2024г, 321хил.лв. през 2025г.до 0 евро през 2026г. Касае се за нестабилен и непредсказуем модел, който в момента не генерира оборотен капитал.

Установява се, че от 149хил.лв. вземания от клиенти към 31.12.2025г. до 0 евро към 14.04.2026г. – пълно осребряване на вземанията. Получените средства са били използвани за погасяване на минали задължения и плащания към НАП. По двете банкови сметки на дружеството е бил наложен запор, което допълнително препятства самостоятелното управление на средствата от страна на молителя. След 14.04.2026г. дружеството не е извършвало плащания. Останали са непогасени задължения за ДДС, корпоративен данък по ЗКПО, местни данъци и авансово плащане от Violet Holding GmbH. Установява се, че дружеството не разполага с дълготрайни активи, материални запаси, бързоликвидни вземания или парични средства, които да позволят бързо възстановяване на дейността.

Следователно, съвкупната преценка на данните, към датата на която е прието заключението на вещото лице и е даден ход на устните състезания, сочи на извод за трайно влошено финансово - икономическо състояние, съответно - състояние на неплатежоспособност, което е и обективният фактор търговецът да спре своите плащания – липса на средства. По делото няма доказателства за това до края на устните състезания дружеството да е придобило други бързо ликвидни активи или да е намалило своите краткосрочни задължения. Липсата на извършвана стопанска дейност, доказани свободни налични средства по банковите сметки на търговеца или друго бързоликвидно /или каквото и да е/ имущество също е индиция за лошото финансовото състояние. При горните мотиви, съдът намира, че дружеството вече не е финансово автономно и е изпаднало в състояние на зависимост от свои кредитори, което състояние не е временно. Освен неплатежоспособно, дружеството е и свръхзадължено – имуществото му – 0,1хил.евро, не е достатъчно да покрие паричните задължения от 56 хил.евро.

Съдът намира, че молителят не обори презумпцията на чл.608 ал.2 ТЗ, че при спиране на плащанията търговецът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Финансовите 2 затруднения, по вид и размер говорят за един траен характер като и перспективата е негативна.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 26.05.2026г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сумата от 2500 евро, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл.629б ал.1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя като длъжник, нито от кредитор.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице и всички материалноправни предпоставки установени в разпоредбите на чл. 608 във вр. с чл. 607а вр. с чл. 608 или чл. 742 от ТЗ, като в случая длъжникът се позовава и на свръхзадълженост. Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.

От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор. При съобразяване изложеното, съдът намира, че молителят не е в състояние да изпълни задълженията си, произтичащи от търговска сделка към 28.02.2026г., като това състояние е трайно и необратимо.

Легалното определение на свръхзадължеността се съдържа в чл. 742, ал. 1 ТЗ, съгласно който дружеството е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията му.

Свръхзадължеността е обективно икономическо състояние, което е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си /не само изискуемите/ задължения с наличното си /не само краткотрайни активи/ имущество. От значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост е показателят "собствен капитал", участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. Следва да бъде отчетен не само факта на спирането на плащанията, а и причините за това - липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения.

За разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, не е нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите задължения - решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО.

Така е достатъчно да се установи само това, че дадено задължение с паричен характер, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение, свързано с търговска дейност, е възникнало дори и без да е необходимо да е настъпила изискуемост по него за да се реализира хипотезата на свръхзадълженост. В процесния случай несъмнено се установи, че ответното дружество към датата 28.02.2026г. не е разполагало с дълготрайни материални активи, а притежаваните текущи краткотрайни активи не са били достатъчни да покрият задълженията му към кредитори и осигурителни и данъчни задължения, а освен това и собственият капитал на дружеството е декапитализиран.

Доколкото началната дата на неплатежоспособността и на свърхзадължеността съвпадат, то следва да се открие производство по несъстоятелност и на двете основания. В този смисъл и решение № 201 от 11.12.2014 г. по т.д. № 659/2014 г. по описа на ВКС, І ТО.

При липса на доказателства за наличие на парични средства и бързоликвидни активи, чиято стойност е достатъчна да покрие разноските по производството по несъстоятелност и тъй като не е изразена готовност за внасянето им, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 632, ал.1 от ТЗ – т.е. едновременно да се обяви длъжникът в 3 свръхзадълженост и в несъстоятелност и да спре производството по делото до предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ. Следва да се постанови и прекратяване на дейността на търговското дружество.

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансовоикономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 5 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

За заличаване на търговеца в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО.

На основание чл.620 ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.