Решение № 171 от 22.02.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Добрич, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20233230100744 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация Добрич”АД ЕИК 204219357 гр.Добрич, бул.”Трети март”№ 59 , с която срещу Б. К. Р. с ЕГН ********** от с.Л., община К., област Д., ул. „***” № ***, са предявени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №770 /2022г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №370 от 15.03.2022г., а именно:370,67 лв. /триста и седемдесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща стойността на предоставената услуга - водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за обект, находящ се с.Л., община К., област Д., ул. „***” № ***, за периода от 20.01.2020 г. до 26.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от 11.03.2022 г. до окончателното й плащане; 34,35 лв. /тридесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от 02.10.2020 г. до 11.03.2022 г..

Претендират се сторените по заповедното и по установителното 1 дело разноски.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения: Ответникът е абонат на ищцовото дружество и е ползвал услугите му , за което има открита индивидуална партида за обект, находящ се в село К., обл . Д., ул. „***“ №***, с клиентски номер №***. Предвид наличието на открита партида, ищецът по делото е изпълнявал задължението си да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат. В обекта има водомер, чрез който е ставало отчитането на потребеното количество вода. В съответствие с нормативните изисквания, инкасатор на оператора ежемесечно е отчитал потреблението на ответника и надлежно е отбелязвал в карнета съществуващата консумация.

Ответникът обаче не е изпълнявал своето задължение да заплаща цената на предоставените услуги, за периода 20.01.2020г. - 26.04.2021г. По партидата на ответника е натрупана като дължима главница в размер на 370,67 лева, ведно с лихва за забава от34,35 лева, начислена върху всяко задължение от датата на съответните падежи до 13.03.2022г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 770/2022г. по описа на ДРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава.

Редовно уведомен, ответникът, чрез назначен от съда особен представител – адв. Р. Г., е депозирал писмен отговор, с който заявява становище за допустимост на предявените искове, но по същество ги счита за неоснователни, като моли за отхвърлянето им в цялост. Оспорва се посочените в исковата молба фактури да са издадени на база реално отчетена консумирана вода. По делото липсвало яснота как е ставало отчитането на ВиК услугите в обекта, потвърдени ли са отчетените данни от потребителя или отчитането е ставало в негово отсъствие.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. №770 по описа за 2022 г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 15. 03. 2022 г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът Б.

К. Р. да заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, следните суми: 370,67 лв. /триста и седемдесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, 2 отвеждане и пречистване на отпадни води за обект, находящ се с.Л., община К., област Д., ул. „***” № ***, за периода от 20.01.2020 г. до 26.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от 11.03.2022 г. до окончателното й плащане; 34,35 лв. /тридесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от 02.10.2020 г. до 11.03.2022 г.; 75 лв. / седемдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47. ал. 5 от ГПК.

С разпореждане от 20. 02. 2023 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 23.02.2023 г. Исковата молба е подадена на дата 22.03.2023 г., поради което като допустима, подлежи на преценка по основателност.

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 203 от ЗВ и чл. 86 от ЗЗД.

Исковете са предявени като установителни в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 отГПК, съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и нейната стойност.

По исковете по чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Доказването на забавата се извършва с установяване на момента на изискуемост на главното вземане.

Възникналото между страните облигационно отношение се регулира от Закона за водите, Наредба №4 от 14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Приложение намират разпоредбите на Търговския закон - чл. 314 - чл. 341, при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Отношението е възникнало при действието на Общи условия/ОУ/, по аргумент от чл. 8, ал. 1 - 4 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004 г.

Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, от него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Последният има задължение да заплати цената на доставената му услуга.

По делото не е спорно, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация Добрия“ АД . Същите са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г. /л. 1417/, и на основание чл. 71, ал. 1 са влезли в сила един месец след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, за което са представени доказателства с исковата молба. По силата на чл. 71, ал. 3, предл.

3 второ от Общите условия те обвързват потребителите от момента на придобиване на право на собственост или на ползване върху съществуващ и присъединен към водоснабдителната и/или канализационна система обект. От този момент между страните по делото е възникнало и облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребителя - собственик на водоснабдения имот.

Претенциите на ищеца са за установяване на негови вземания за неплатена цена на реално ползвани В и К-услуги. С оглед предмета на доказване, не са налице процесуални ограничения в доказателствените средства, чрез които ищецът може да установи съществуването на оспореното вземане. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, нито твърди, нито доказва, че за процесния период е заплащал стойността на доставените му от ищеца ВиК услуги.

От разпита на водената от ищцовото дръжество свидетелка Ж. К. Д., заемаща длъжността „***“, се установява, че потребеното количество вода в процесния обект се е отчитало ежемесечно, като водомерът е бил изправен, а абонатът е нямал възражения относно начисленото количество вода.

Въз основа на приетите по делото писмени / фактури – 14бр., справка извлечение опис-фактури, издадени от „ВиК Добрич“АД, покана за доброволно плащане с изх. № РД-02-349/17.03.2022г., покана за доброволно плащане с изх. № РД-02-882/15.07.2021г., извадка от електронен карнет, справка №378367/22.03.2023г. от Агенция по вписвания/ и гласни доказателства в съвкупност, съдът намира исковете за доказани по основание и размер, като приема, че дружеството - ищец е предоставило ВиК услуги за периода, за който има издаден фактури, а именно за периода от 02.10.2020г. до 13.03.2022 г., като за същото е възникнало основанието да търси от ответника тяхната стойност. Като не е платил цената на доставената услуга, в качеството си на потребител на същата, той се е поставил в положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ.

Гореизложеното обуславя извод за основателност на предявените искове в цялост.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото производство, както следва: 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определеното на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес; 75 лв. - държавна такса; 300 лв. възнаграждение за особен представител /или общо 525 лева/.

Съобразно даденото задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в заповедното производство, настоящият състав трябва да постанови осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и съдебните разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 770 по описа за 2022г. на Добричкия 4 районен съд в общ размер от 75 лева.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „Водоснабдяване и канализация Добрич”АД ЕИК 204219357 гр.Добрич, бул.”Трети март”№ 59 и ответника Б. К. Р. с ЕГН ********** от с.Л., община К., област Д., ул.

„***” № ***, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №770 /2022г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №370 от 15.03.2022г., а именно:

370,67 лв. /триста и седемдесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща стойността на предоставената услуга - водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за обект, находящ се с.Л., община К., област Д., ул. „***” № ***, за периода от 20.01.2020 г. до 26.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от 11.03.2022 г. до окончателното й плащане;

34,35 лв. /тридесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от 02.10.2020 г. до 11.03.2022 г.

ОСЪЖДА Биржан К. Р. с ЕГН ********** от с.Л., община К., област Д., ул. „***” № ****, да заплати на Водоснабдяване и канализация Добрич”АД ЕИК 204219357 гр.Добрич, бул.”Трети март”№ 59, на осн. чл.