Решение № 668 от 26.07.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Благоевград, 26.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210103172 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. М. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., чрез адвокат В. Г. от АК - Благоевград против „Моят Кредит“ ЕООД, с ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, район Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, представлявано от управителя С.

А..

Ищецът твърди, че на 29.12.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит Код № 61548, като на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 750, 00 лева. Сочи се, че съгласно чл. 3 от договора, кредитът следва да се заплаща на 13 двуседмични вноски; размер на седмична погасителна вноска: 64, 10 лева; брой погасителни вноски: 13; срок за плащане на погасителните вноски - съгласно погасителен план (Приложение 1), който представлява неразделна част от този договор или съгласно погасителен план, посочен в чл. 12, ал. 6 от договора, като при неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от страна на заемателя; погасителни вноски се плащат по един от следните начини: 1. по банков път по посочения в договора начин; 2. в брой - в някои от офисите на заемодателя или на изрично упълномощен негов представител;

3. чрез организираната система за разплащане еРау. bg.; общ размер на всички плащания по заема: 1 490, 58 BGN; ГПР на заема: 40. 76 %. Излага се, че в приложение № 1 към договор № 61548/29.12.2021 г. се съдържа погасителен план, който включва единствено размера на вноската по договора в седмично определен размер от 64, 10 лева и вноската за неустойка при неизпълнение на обезпечението, в определен седмичен размер от 114, 66 лева. Твърди се, че на 20.05.2022г. ищцата е погасила изцяло задълженията си към ответника по договор за потребителски кредит № 61548/29.12.2021 г., за което е издадено Удостоверение с изх.№ 0045/23.05.2022г. Твърди се, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9. ал. 3 ЗПК, която при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Излага се, че процесният договор за заем е недействителен, като се сочи, че възнаграждението (неустойката за непредставянето на такъв) за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита. На следващо място, се 1 твърди, че кредиторът не е включил т. нар. от него „неустойка“ към договорната лихва и към ГПР по кредита, с което заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, се че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова следва да бъде включено в ГПР, като невключването му поставя потребителя в подчертано неравноправно положение спрямо кредитора и на практика същия няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което се явява в директно противоречие с чл. 3. пap. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Сочи се, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира той и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19. ал. 1 ЗПК. На следващо място се сочи, че в процесния договор не е упоменато кои точно разходи са включени в ГПР и кой разход кой процент от него формира.

Излага се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, според ищеца противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага се, че тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно се състои недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР според ищеца представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. На следващо място се твърди, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от процесния индивидуален договор за заем е нищожна, като се излагат подробни съображения в тази насока. Според ищеца не предоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Излага се, че включена по този начин към погасителните вноски, неустойката се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за дължимостта на неустойка се твърди, че е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Излага се, че тази уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните й функции.

Допълнителен аргумент за нищожността на тази клауза се сочи, че се извежда и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция.

С оглед на горното се твърди, че чл. 12, ал. 4 от договора е недействителен и на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 8, пар, 1 от Директива 2008/48/EQ във вр. с чл. 16 ЗПК. На следващо място се твърди, че клаузата на чл. 3, ал. 7 от процесния договор, уреждаща възнаградителна лихва също е нищожна, тъй като така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Сочи се, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, като се посочва, че чистата стойност на кредита в случая възлиза на 750, 00 лв. (главницата), докато ищцата е заплатила към момента на предявяване на иска сума в размер на 1490, 58 лева /13 вноски по 114, 66 лева/, поради което се твърди, че ищцата е надплатила 740, 58 лева.

С оглед на гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит № 61548 от 29.12.2021г., сключен между М. М. Б. в качеството й на кредитополучател и ответникът като кредитодател, както и ответникът да бъде осъден да заплати на М. М. Б., сумата от 740, 58 2 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.11.2024 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответното дружество „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с който се оспорват предявените искове, като неоснователни. Оспорва се твърдението на ищцата, че гореописаните договорни правоотношения, които се установяват от наведените твърдения и представените с настоящия отговор доказателства, са недействителни на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че договорът не е нищожен поради противоречие с чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че всички изискания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК са изпълнени в сключените между страните договори за заем, в това число - договорът е сключен в писмена форма на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са с еднакъв вид, формат и размер на шрифта, не по-малък от 12 пункта, и в два еднообразни екземпляра, както е удостоверено в чл. 21, респективно в чл. 22 от Договорите. Твърди се, че договорът не е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК. Сочи се, че общият размер на кредита е посочен в чл. 2 от договора, както и в Приложение № 1 към договорите /погасителния план/, където сумата на кредита е посочена над таблицата с погасителния план. Твърди се, че договорът не е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК, доколкото цитираната разпоредба изобщо не намира приложение за процесните договори за кредит. Сочи се, че в т. 8 се урежда изискване към договори за кредит, които са под формата на разсрочено плащане за определена стока или услуга или при свързани договори за кредит.

Твърди се, че договорът не е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като се посочва, че лихвеният процент по всеки от тях е ясно посочен в чл. 3, ал. 7 от договорите, а условия за прилагане на лихвения процент не са посочени, доколкото останалата част от чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не намира приложение за договори за кредит, при които лихвата е с фиксиран процент, който не подлежи на изменение в хода на изпълнение на договора. Твърди се, че договорът не е нищожен поради непосочване на годишния процент на разходите (ГПР) в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага се, че в чл. 3, ал. 6 от всеки договор е посочен общият размер на всички плащания по заема към момента на сключване на договора, съответно посочените суми не включват начислени впоследствие неустойки, такси за отлагане изискуемост и такси за избягване предсрочна изискуемост, тъй като тези задължения на ищцата не са съществували към момента на сключване на договора и тяхното възникване не е било сигурно към този момент, защото е зависело от поведението на ищцата в хода на изпълнението на договора. Излага се, че договорът не е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Сочи се, че условията за издължаване на кредита са уредени подробно в процесните договори - както в съдържанието на договорите, така и в погасителните планове, които са изготвени съобразно изискванията на ЗПК, посочени в цитираната разпоредба, както и че договорът не е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, като се сочи, че в чл. 7, т. 1 от договорите се съдържа информацията, която се изисква съгласно цитираната разпоредба. Излага се, че в договорът не е нищожен на основание чл.

11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като се сочи, че в чл. 7, т. 3 от договора се съдържа информация за правото на потребителя да се откаже от договора. Твърди се, че договорът не е нищожен на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като те не са сключени при общи условия и цитираната разпоредба не намира приложение към тях. Сочи се, че правоотношенията между ищцата и ответното дружество са изцяло уредени от представените с настоящия отговор договори, които са подписани на всяка страница от тях от ищцата и от представител на довереното ми дружество. Твърди се, че договорът не е нищожен на основание чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, доколкото те не са предоставени под формата на овърдрафт, а и тези законови изисквания се припокриват с част от тези по чл. 11. Твърди се, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е спазена. Излага се, че договорните клаузи в процесния договор са индивидуално договорени, както е удостоверено в чл. 22 от Индивидуалния договор. Твърди се, че клаузите не са 3 неравноправни, нито са нищожни, нито са унищожаеми, а са действителни, поради което плащанията от страна на ищцата са извършени въз основа на валидни правни основания и затова се иска от съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен. Иска се от съда да вземе предвид, че процесният кредит е с главница 750, 00 лв., като ищцата е платила по договора общо 1146, 59 лв., от които 750, 00 лв. главница, 83, 30 лв. лихва и 313, 29 лв. неустойка. Твърди се, че ищцата е погасила задължението си за неустойка по чл. 12 от договора изцяло, като се посочва, че е настъпила хипотезата на чл. 12Б от Индивидуалния договор за заем, в която размерът на дължимата неустойка се намаля с общия размер на три погасителни вноски, когато са изпълнени изискванията на чл. 12Б, ал. 1, т. 1 - 4 от договора.