Решение № 21 от 13.02.2025, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 380/2024
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 13.02.2025
- Състав
- Светослава Костова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Сливен, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20242200100380 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от Н. Д. Д. срещу Прокуратура на Република България, в която се твърди, че на 14.06.2023г. движейки се с лек автомобил шкода „Октавия“ в гр.Котел, по ул. „В. Л.“, ищецът е претърпял ПТП с друго МПС. При посещение на място от органите на КАТ, след проверка на водачите участващи в ПТП-то, последните са били изпробвани с Дрегер и Дръг чек.
Резултатът от проверката на ищеца бил положителен, като уредът отчел употреба на бензодеазепини. Съставен бил протокол за извършената проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като веднага бил съставен акт за административно нарушение. Свидетелството за управление на МПС било иззето като доказателство. Съответно изготвеният акт е бил връчен на ищеца. Даден е на същия талон за медицинско изследване и съпроводен до съответното медицинско заведение, където е дал проба за химичен анализ.
Веднага след съставянето на акта за административно нарушение било образувано и досъдебно производство /ДП/ № 193/2023 г. по описа на РУ Котел. По образуваното ДП въз основа на взетата проба кръв от ищеца Д., била назначена съдебна химико токсилогична експертиза, резултатът по която е, че не се установява наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти. Досъдебното производство е прекратено с Постановление от 09.01.2024 г., като свидетелството за управление на МПС е върнато на ищеца на 15.01.2024 г.
Твърди се, че ищецът е скромен, възпитан, интелигентен човек, който се ползва с изключителен авторитет сред колегите и приятелите си, с чисто съдебно минало, никога не е бил реабилитиран, сдържан и спокоен. Още след 1 проверката и получаване на положителния резултат ищецът изпитал силно чувство на стрес, впоследствие което преминало в безсъние, песимизъм, чувство на безпомощност. Той се чувствал унизен от отчетения положителен резултат за наркотици. Преживеният от него интензивен и продължителен стрес довел до качествено изменение на живота му, както емоционално, така и финансово. Стресът е бил провокиран допълнително и от отнемането на свидетелството му за управление на МПС, което е допринесло до сериозни отрицателни финансови последици в живота му. Първоначалният положителен тест, който впоследствие се оказал неверен, станал причина за конфликти и скандали в семейството му, тъй като съпругата му и родителите му го обвинявали в употребата на наркотични вещества, заради резултата от теста. С оглед действията на разследващите органи по образуваното досъдебно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи в неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснение от неоснователното обвинение, което е станало достояние на целия му социален кръг от приятели, близки, роднини и колеги.
Също така и пред работодателя си ищецът се изложил много, защото преди това се ползвал с огромно уважение, което загубил за времето до излизане на резултата от експертизата. Към момента на извършване на проверката и отнемане на свидетелството за управление МПС ищецът е бил в трудово правоотношение с две търговски дружества – „Термотрейд България“ ЕООД и „Сидоренко Фудтех“ ЕООД. След оставането му без свидетелство за управление на МПС работодателят „Термотрейд България“ ЕООД е предложил споразумение за изменение на трудовото правоотношение, с което страните се споразумяват, че вследствие отнетото свидетелство за управление на МПС, водещо до обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор и несъответствие с изискванията на длъжностната характеристика, Н. Д. Д. е бил пуснат в неплатен отпуск. Така за периода от 15.06.2023 г. 15.01.2024 г. ищецът Д. е останал в неплатен отпуск и за този период от седем месеца не е получавал трудово възнаграждение от този работодател в размер на 2 800 лв. брутно възнаграждение. Вторият работодател „Сидоренко Фудтех“ ЕООД, изменя размера на основното трудово възнаграждение без включени бонуси, като считано от 01.07.2023 г., поради отнето свидетелство за управление на МПС водещо до обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор и несъответствие с длъжностната характеристика за длъжност „търговски представител“, намаля възнаграждението от 3 496 лв. на 1 415 лв. без право на бонуси за този период. Така за времето от 15.06.2023 г. до 15.01.2024 г. или за период от седем месеца ищецът Д. е получил по-малко трудово възнаграждение в размер на 30 198 лв., като се има предвид, че средният доход при този работодател за предходните дванадесет месеца се равнява на 5973 лв. и включват основно трудово възнаграждение и бонуси. Разликата в получената сума за времето от 7 месеца се претендира като пропуснати ползи от трудово възнаграждение при втория работодател.
Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което осъди Прокуратура на Република България да заплати на ищеца Н. Д. Д.
2 сумата от 4 000 лв., представляваща неимуществени вреди, както и сумата в размер 33 798 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропусната полза от неполучено трудово възнаграждение от единия работодател, вследствие на принудително ползване на неплатен отпуск и намалено трудово възнаграждение от втория работодател, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС до връщането му на работа, както и сумата 800 лв. адвокатско възнаграждение платено по досъдебното производство, както и направените в настоящото производство разноски.
Исковата молба е редовно връчена на ответника, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се навеждат подробни възражения по допустимостта и основателността на исковата претенция. Излага се хронология на извършените процесуални действия по образуваното досъдебно производство /ДП/. Заявява се искане за прекратяване на производството, поради недопустимост, а в условията на алтернативност от съда се иска да бъде отхвърлена като неоснователна исковата молба, като се излагат конкретни съображения всички свързани с липсата на пасивна легитимация по иска в лицето на Прокуратура на Република България.
Оспорва се изцяло исковата молба както по отношение на неимуществените вреди, така и по отношение на имуществените такива, както и по отношение на претендираните разноски. В условията на алтернативност се заявява, че в случай, че съдът уважи и исковата претенция на ищеца Д., то разумният и справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде под 100 лв. Заявени са доказателствени искания за приобщаване на ДП № 193/2023 г. по описа на РУ на МВР Котел. Възразява се срещу искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В с.з. ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа изцяло исковите претенции и моли за уважаването им. Представя писмени бележки.
В с.з. ответникът ПРБ чрез процесуален представител по закон, моли съда да постанови решение, с което отхвърля исковите претенции като неоснователни.
От фактическа страна се установява следното :
На 14.06.2023 г. ищеца Н. Д. управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ ****** по ул. „В. Л.“ в гр. К., където претърпял ПТП с друго МПС. При посещение на място от органите на „ПП“ при РУ на МВР - Котел двамата водачи на МПС били проверени с „Дръг Чек“, като резултатът от проверката касаеща ищеца Д. бил положителен за бензодеазепини. Бил съставен АУАН № 342215/14.06.2023 г. от контролните органи за извършено нарушение на разпоредбите на чл.20 ал.2 и чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП.
Свидетелството му за управление на ищеца Д. било иззето от органите на МВР при съставянето на АУАН, като доказателство по административно наказателната преписка, ведно с контролния талон.
СУМПС е било иззето с АУАН № 342215/14.06.2023 г. на мл. автоконтрольор при РУ на МВР - Котел на основания по - ЗДвП и ЗМВР, а не 3 по реда на НПК. Видно и от приложените към исковата молба доказателства и по точно - Споразумение за изменение на трудово правоотношение № 34/15.06.2023 г. между ищеца и „Термотрейд България“ ЕООД продължаването на задържането на СУМПС до приключване на наказателното производство е станало със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0287- 000036/14.06.2023 г., на началник „ПП“ при РУ на МВР - Котел.
Посоченият АУАН бил съставен в присъствието на ищеца и връчен веднага на последния.
По настояване на Д. веднага му бил издаден талон за медицинско изследване № 0039242/14.06.2023 г., а впоследствие той дал и кръв за химичен анализ.
По реда на чл.212 от НПК било започнато от органите на РУ на МВР Котел, досъдебно производство, докладвано впоследствие в Районна прокуратура - Сливен.
По образуваното и водено досъдебно производство била назначена и извършена съдебна-токсикохимична експертиза № И-11804/20.12.2023 г. на ВМА София, чието заключение било, че в резултата на проведените изследвания на предоставените биологични проби от Д. не било установено наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти.
На 09.01.2024 г. досъдебното производство било прекратено с постановление на Районна прокуратура - Сливен на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК - липса на извършено престъпление, а на 15.01.2024 г. Свидетелството за управление на МПС на ищеца Д. е било върнато от органите на полицията.
От разпита на св. Л. се установява, че ищецът е преживял тежко образуваното наказателно производство. Станал изнервен, отслабнал, изглеждал като болен. Отнемането СУМПС се е отразило лошо на авторитета му пред рабодателите, както и на финасите на семейството. Стандарта на живот на семейството е бил занижен, поради получаваното по – ниско възнаграждение от ищеца. Грижите по извънкласните дейности на децата свързани с транспорт са поети изцяло от съпругата. Отношенията в семейството също по този повод били обтегнати и на моменти критични.
Свидетелят сочи, че ищецът е работил при двама работодатели като търговски представител. Работата му е била свързана с много пътуване. Отнемането на СУМПС е провокирало страх от загуба на работната позиция. Ищецът е споделял за тези проблеми със своите приятели в компанията, близки и колеги.
Същевременно за случая се е разчуло и сред съучениците на децата, които са ставали обект на подигравки.
По искане на ищеца, по делото е назначена ССчЕ, която установява, че общо пропуснатите ползи – неполучено трудово възнаграждение за ищеца Н.
Д. Д. от двамата работодатели „Термотрейд“ ЕООД и „Сидоренко Фудтех“ ЕООД за периода от м.06.2023г. до 01.02.2024г. възлиза в брутен размер на сумата от 30 960.05 лева и нетен размер – 29 994.03 лева.
4
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно доказана въз основа на представените по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :
Правна квалификация на предявените искове – чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващи органи, прокуратура или съд при обвинение в извършване на престъпление, ако .... наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието .... не е престъпление.
Тази редакция на закона предполага наличието на кумулативни предпоставки и елементи в своето единство, чието едновременно и съвместно осъществяване е основание за ангажиране обективната отговорност на ответника - ПРБ. Тези предпоставки са включени в юридическия състав на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ и са: започнато наказателно преследване срещу конкретно лице, повдигане на обвинение за извършено престъпление; прекратяване на наказателното производство на някое от изчерпателно изброените в закона основания. След като са изпълнени тези три предпоставки се пристъпва и към преценка на фактите и обстоятелствата относими към четвъртата предпоставка, а именно - наличие на вреда и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и тази вреда.