Решение № 586 от 25.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Б.

Членове:

Милен М.

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора Б. Ил. Б. като разгледа докладваното от Даниела Б. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603090 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по протест и допълнение към протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу присъда от 26.11.2024 г., постановена по НОХД № 12153/2023 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 12 състав, с която подсъдимият Я. В. П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, за това, че на 17.08.2022 г., около 08,30 часа, от жилищна сграда, находяща се в гр. София, на ул. ********, от етажната площадка на партерния етаж на сградата, е отнел чужди движими вещи - 1 брой велосипед марка „29 Specialized status 140 GRN LM S2“, рамка № WSBCOO1062190S, c педали SPECIALIZED BENNIES BLACK А, на стойност 4 815 /четири хиляди осемстотин и петнадесет/ лева, от владението на И. М. З., без неговото съгласие с намерение протИ.законно да ги присвои.

В депозираните протест и допълнение към протест се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Според прокурора 1 първоинстанционната присъда е постановена от предубеден съд, в нарушение на основния принцип по чл. 13 НПК, свързан с разкриване на обективната истина. Посочва се, че първият съд не е уважил исканията на прокуратурата за допускане до разпит на свидетели, чрез показанията на които би се разкрила обективната истина по делото, с което на прокурора е ограничено правото да защити обвинението срещу подсъдимия П.. Заявява, че изложените към присъдата мотиви не могат да бъдат приравнени на такива по смисъла на чл.

305, ал. 3 НПК, защото от същите не става ясно каква фактическа обстановка приема за установена първия съд и въз основа на кои факти и обстоятелства признава за невиновен подсъдимия, като го оправдава по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Твърди се, че в мотивите към присъдата, първият съд не е обсъдил събраните и проверени пред него доказателства, като не става ясно и кои доказателства се кредитират и на кои не се дава вяра и защо, по какви съображения. На следващо място се сочи, че неправилно са оценени доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, както и че липсва извършен анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателствени източници, представляващи показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. По изложените съображения, се моли за отмяна на протестираната присъда, постановена от районния съд, поради допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК и за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав при същия съд, поради наличие на предпоставките за това визирани в чл. 335, ал. 2 НПК.

Алтернативно се моли за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимият П. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършеното от него престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Във връзка с алтернативно направеното искане, прокурорът моли, да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел В.Р. И., който е участвал в качеството на поемно лице в извършеното, в хода на досъдебното производство, процеуално следствено действие разпознаване на лице. Моли, също така, при разпита на свидетеля И., ако бъде допуснат, да се призове в качеството на свидетел и другото поемно лице - В.М.К.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Х. Г. от САК, повереник на частния обвинител И. М. З., срещу присъда от 26.11.2024 г., постановена по НОХД № 12153/2023 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 12 състав, с 2 която подсъдимият Я. В. П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

В депозираната въззивна жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и постановена при непълнота на доказателствата. В тази връзка посочва, че от страна на първия съд не са разпитани в качеството на свидетели М.З. и В.И., като счита, че чрез показанията на последния, ще бъде проверена достоверността на дадените от свидетеля Л. Ц. показания. Моли се за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимият Я. В. П.а да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, за което да му се наложи справедлИ. наказание.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не следва да бъде провеждано въззивно съдебно следствие, чрез разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура моли да се уважи депозирания от Софийска районна прокуратура протест и допълнение към него и да приеме, че е налице съществено процесуално нарушение и да отмени първоинстанционната присъда, а делото се върне за ново разглеждане на Софийски районен съд.

Алтернативно се моли, присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

Частният обвинител и граждански ищец И. З., както и неговия редовно упълномощен повереник адвокат Х. Г. от САК, редовно призовани не се явяват в съдебно заседание пред въззивния съд.

Служебно назначеният защитник на подсъдимия Я. П., адвокат Л. Д. от САК, моли да се потвърди първоинстанционната присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен в извършване на твърдяното от прокуратурата престъпление, като сочи, че липсват данни за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство.

Подсъдимият Я. П. поддържа казаното от своя защитник. Моли да бъде обърнато внимание на проведения разпит пред съдия на основния свидетел на 3 обвинението,който твърди, че го е видял.

В последната си дума по реда на чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият П., моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда.

Въззивният съд след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, констатира, че първостепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2 НПК, а именно липса на мотиви към постановената присъда от районния съд.

Допуснатите от районния съд процесуални нарушения са от категорията на абсолютните, т.к. не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, което налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав при същия съд.

Това е така, защото допуснатите от първия съд процесуални нарушения са съществени такива, доколкото се отнА.т до нарушаване на процесуалните правила, установени в процесуалната норма на чл. 305, ал. 3 НПК. Съгласно посочената процесуалноправна норма, в мотивите си към постановената присъда, съдът е длъжен да посочи установените обстоятелства, а именно въз основа на кои доказателствени материали и въз основа на какви правни съображения почива взетото решение, а при протИ.речия на доказателствените материали, да изложи съображения защо приема едни от тях, а други отхвърля.

В конкретния случай първоинстанционният съд не е изпълнил своите задължения да обсъди събраните от него, в хода на проведеното съдебно следствие, доказателствени материали, както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка и съвкупност. На следващо място е необходимо да се посочи, че така събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства не са обсъдени, а съобразно данните в техните показания може да се каже и че са протИ.речиви, а липсата на направен на същите доказателствен анализ води до извод и за липса на установеност на изнесените в тези показания факти и обстоятелства. В заключение може да се каже, че районният съд не е направил абсолютно никакъв анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. Налице е единствено изброяване на доказателствените източници, въз основа на които контролираната инстанция 4 е посочила, че приема описаната от него фактическата обстановка по делото.

В случая не е даден отговор на основните въпроси, касаещи наказателния процес, визирани в чл. 102 НПК, свързани с това имали извършено деяние, какъв е неговия механизъм, кой е неговия автор и дали, ако се установи автора му, то деянието е извършено умишлено от подсъдимия по делото. До този резултат би се стигнало само и единствено, ако решаващият съд, въз основа и в изпълнение на заложените към него изисквания с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, даде необходимата и дължаща се оценка на събраните по делото доказателства след тяхната проверка чрез всички способи и средства предвидени за това в НПК. Според въззивния съд, с така допуснатите от контролираната съдебна инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, с които се гарантира правилността при формиране на вътрешното убеждение на тази инстанция, са довели до формално изпълнение на възложените на решаващия съд задължения, свързани с разпоредбата на чл.

305, ал. 3 НПК. По същия начин стоят нещата и с изложените от първия съд правни изводи.

По изложените съображения въззивния съдебен състав намира, че са налице процесуалните основания за отмяна на проверявания първоинстанционен съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане на първия съд, с цел провеждане на пълно, обективно и всестранно съдебно следствие, подчинено на основните принципи установени в НПК, за да се постигне целения от наказателния процес резултат, а именно за установяване на действителната фактическа обстановка по делото и за разкриване на обективната истина. Посочената цел може да бъде постигната единствено чрез формиране на обективно, от решаващия съд, вътрешно убеждение по фактите, въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, а впоследствие и до формиране на съответните фактически и правни изводи при изпълнение на възложените на съда задължения с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК. Предвид липсата на мотиви, изложени към атакуваната присъда, въззивният съд е поставен в невъзможност да постанови един правилен и законосъобразен съдебен акт, без да ограничи правото на защита на страните по настоящото дело, а от друга страна би подменил вътрешното убеждение на контролираната съдебна инстанция по фактите, включени в предмета на доказване.

По изложените съображения и предвид допуснатите съществени 5 процесуални нарушения в процесуалната дейност на решаващия съд се налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, но от друг съдебен състав.

Водим от изложеното и на основание чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2 НПК, Софийски градски съд, НО, ХIII Въззивен състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда от 26.11.2024 г., постановено по НОХД № 12153/2023 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 12 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав при същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6