Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 187259 от 18.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 52874/2024
Вид
Разпореждане № 187259
Подписан
18.12.2024
Състав
ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 187259 гр. София, 18.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц Р Ц като разгледа докладваното от Ц Р Ц Частно гражданско дело № 20241110152874 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Ф И“ ЕАД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Т.

П. А. за следните суми: сумата в размер на 296 лева – главница по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние №....../01.08.2017 г., сключен между длъжника и „Ф Б“ ЕООД, законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит в размер на 120,31 лева за периода 12.12.2019 г. до 31.05.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.

410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет /основание, период, вид/ и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, което условие в случая е изпълнено от заявителя „Ф И“ ЕАД.

Съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК са приложени договорът за потребителски кредит, както и приложимите към него общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. При тълкуване на посочените разпоредба се налага изводът, че при произнасяне по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да направи проверка и ако установи такова противоречие е длъжен да отхвърли заявлението. При подадено заявление по чл. 410 ГПК проверката за това дали не е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК се прави от съда въз основа на посочените от заявителя факти, които според него пораждат вземането, и договора с потребителя, ведно с приложенията към него и общите условия.

Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е изцяло недействителен.

1

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т.

12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП.

Към заявлението е приложен Договор за финансови услуги от разстояние №....../01.08.2017 г. Видно от съдържанието на Договора,страните са се уговорили, че заемодателят отпуска на заемополучателя кредит в размер на 500 лева, със срок на договора 36 месеца, с падеж на погасителната вноска по кредита – 31.08.2017 г., при лихвен процент в размер на 3,38% и годишен процент на разходите по кредита в размер на 49,85%.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

В случая това изискване не е спазено. В договора са посочени единствено абсолютни стойности на годишния процент на разходите и на годишния лихвен процент, но липсва ясна методика как точно е формиран ГПР от 49,85 %, респективно кои компоненти са включени в него. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в. т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно практиката на СЕС, в посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното отношение. В процесния договор не са посочени както компонентите на ГПР, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

Горното води до недействителност на договора за паричен заем поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

2

Предвид изложеното, процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Ф И“ ЕАД следва да бъде отхвърлено за сумата в размер на 120, 31 лева – лихва за забава върху главницата по договора за кредит за периода 12.12.2019 г. – 31.05.2024 г. и следва да бъде издадена заповед за изпълнение само за сумата в размер на 296 лева – главница.

С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 17,74 лева за държавна такса и над 35,47 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „Ф И“ ЕАД срещу Т. П. А. за сумата в размер н а 120,31 лева – лихва за забава върху главницата по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние №....../01.08.2017 г. за периода 12.12.2019 г. – 31.05.2024 г, както и в частта за разноските за разликата над сумата от 17,74 лева за държавна такса и за разликата над 35,47 лева за юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Ф И“ ЕАД, че може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното производство за тези претенции ще бъде приспадната.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3