Определение № 99 от 31.03.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Монтана, 31.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Николова като разгледа докладваното от Димитрина Николова Частно наказателно дело № 20231600200101 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

С Постановление на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА от

17.02.2023г. е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1, от НК наказателното производство по ДП № 79/2022 г. по описа на РУ Монтана, пр. пр. № 294/22/23 г. по описа на ОП Монтана, образувано на 08.03.2022 г. за това че през месец януари 2022г. в село *, обл. *, е отвлечена Ц. И. от две непознати за нея лица - престъпление по чл.142, ал.2, т.2 от НК.

Срещу горепосоченото постановление на ОП Монтана е постъпила жалба от майката на пострадалата Ц. И. – Р. Д. от село *обл. *, също пострадала. В подадената в законоустановения за обжалване срок чрез процесуалния си представител – адв. З. Г.-М. от АК Монтана, Д. отправя оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на ОП Монтана за прекратяване на наказателното производство. Твърдят, че не са събрани всички необходими доказателства, тъй като в разрез на изводите на прокурора в прекратителното постановление е твърдението на назначената експертиза, която е установила, че Ц. И. и Р. Д. са с леко ограничение на паметовите възможности и могат да извършват проста практическа работа.

Иска се отмяна на обжалваното Постановление и връщане на делото за доразследване с конкретни указания по приложението на закона.

Окръжният съд, след като се запозна със съдържанието на жалбата и провери изцяло обосноваността и законосъобразността на прекратителното прокурорско Постановление, приема следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок, със съдъжание – съответно на закона и от страни, които разполагат с процесуалното право за 1 преразглеждане на обсъжданите в Постановлението въпроси.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не относно всички изложени в нея оплаквания.

В прекратителното прокурорът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка: Около 20 или 21. 01. 22 г. свидетелят Р.П. пътувал със свидетелката В.Б. за село *. В село *спрели за заредят гориво, но не знаели къде е бензиностанцията, затова попитали видяната от тях случайно Р.

Д. /жалбоподателка в настоящето производство/. Заговорили се. Станало дума, че свидетелката Д. желае да прави ремонт на къщата си. Свидетелят П. предложил да я закарат до град *, за да може да изтегли бърз кредит.

Потеглили за *- Д., П., Б., както и Ц. И.- дъщеря на Р. Д. и малко дете, на име А..

Приел, че оттук насетне фактите нито са безспорно установени, нито са дори установими, показанията на всички свидетели са хаотични, неподредени и не даващи възможност за никакви категорични изводи, не подлежат на изясняване взаимоотношенията между страните, как така се е достигнало до разговори за ремонти и кредити между лица, които се виждат за пръв път и не се познават до момента, какво се е случило след това; разследващите по делото се съсредоточават върху предполагаемо отвличане, но пък впоследствие се установява, че свидетелката И., след връщането от *, доброволно е останала със свидетелите П. и Б., които я запознали със свидетеля С.В. и тя заживяла с него, поне за известно време след случая.

Приложени са документи за кредити на името на Д., има изтеглени такива, но документацията е стандартна, а в един от случаите е кандидатствано онлайн, затова не са разпитвани банкови служители, които едва ли биха си спомнили дали през януари 2022 година в банката е идвала Р.

Д. от село * да кандидатства за кредит и дали доброволно го е направила. По данни на свидетелите П. и Б., в * Д. лично е изтеглила кредит, като на тях дала пари за гориво. По данни на Д. и частично на Ц. И. -първоначално депозирани - са напръскани със спрей и насила качени в колата, а впоследствие заставени да изтеглят кредит в *.

Свидетелите П. и Б. депозират едни и същи показания, при няколко разпита, явяват се за извършване на очни ставки.

Другата група свидетели - Д. и И., депозират впоследствие различни от първоначалните им показания, в смисъл, че няма упражнено насилие при качването в автомобила, но били излъгани за кредитите. Не назовават точна сума, която е изтеглена, не назовават такава и П. и Б.. На призоваване за очна ставка Д. и И. не се явяват.

Предвид начина на изложение и констатирани противоречия и необясними доводи и изводи в показанията им, са назначени и изпълнени съдебно - психиатрични експертизи, по отношение на Д. и И., като заключението е сходно и спрямо двете: налице е леко органично нарушение на паметовите възможности, могат да извършват проста практическа работа, 2 има опасност да изпаднат в конфликтни ситуации при силни дразнители, страдат от епилепсия, като Д. е водена на отчет в ПО на МБАЛ - *, а И. - не, имат способност за добро възприемане на факти и събития по делото и да дават обяснения по тях в последователен ред, имат психична годност за определеното им процесуално качество, имат нисък интелект, като решаването на проблемите може да бъде съпроводено с конфликт.

При горната фактическа обстановка и след анализ на оскъдните доказателства, прокурорът наложил следните общи и правни изводи:

1.

Не се установява насилствено вкарване в лек автомобил и отвличане на свидетелките Р. Д. и Ц. И. - в подобна насока има само телеграмни данни, събрани в хода на непрецизна предварителна проверка. При последните по време проведени им разпити и двете потвърждават, че насилие за качване в автомобила не е имало. Разпитите – не само техните, а на всички свидетели, изобилстват с факти от чисто лично, битово естество - кой с кого, кога, колко време и защо е живял, кой употребява или не алкохол.

2. Събитията са произтекли през деня, но въпреки това не са установени безпристрастни и незаинтересовани свидетели, а видеокамерите са заснели единствено автомобили, чиито водачи зареждат гориво, включително автомобила на свидетеля П., но не и лица. Никой различен от протичащите по делото свидетели не удостоверява насилие при качване в автомобил, нито напръскване със спрей, нито други противозаконни действия.

3. Налице са изтеглени кредити от името на Р. Д., със срок за погасяване – 2025 година, но отсъстват данни, че тя е била заблудена или подведена по какъвто и да е начин, за да предприеме подобни действия – подобен факт твърдят само тя и дъщеря й - свидетелката И.; няма категоричност относно получената сума както и дали и каква част е предоставена на П.. В последния проведен й разпит Д. потвърждава, че е имала намерение да ремонтира дома си. За обсъждане са само дума срещу дума - показание срещу показание на свидетели и макар Д. да е с нисък интелектуален потенциал, няма как да се потвърди по несъмнен, категоричен и безспорен начин, че е била въведена в заблуждение от свидетеля П., за да изтегли кредит и да му предаде сумата.

Прокурорът приел, че не се касае до извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК, от събраните доказателствени материали не може да се направи категоричен извод за извършено престъпно посегателство по която и да е разпоредба на НК.

При подадената жалба от пострадалата Р. Д., в настоящето производство, съдът е овластен да провери обосноваността и законосъборазността на прокурорското постановление за прекратяване.

На първо място следва да се отбележи че самата жалба макар и подадена в законоустановения за това срок и от оправомощено лице, не съдържа каквито и да било правни изводи базиращи се на събрания в хода на разследването доказателствен материал, които да подкрепят изложените в нея твърдения за наличие на извършено престъпление. Не се съдържат и 3 конкретни искания за събиране на нови доказателства, които евентуално биха подкрепили такъв извод. Вместо това жалбоподателите се задоволят с това да преповторят изчерпателно твърденията на пострадалите лица, че спрямо тях са извършени престъпни посегателства, без да сочат каквито и да било доказателства в тази насока, така както са направили и в хода на провежданото разследване. Въпреки това жалбата сама по себе си се явява формално основание за съда да извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на прокурорското постановление. Извършвайки такава проверка, съдът констатира, че при събраните във вида и обема им доказателства по досъдебното производство, не се установява необоснованост на постановлението. Такава ще е налице, ако изводите в обстоятелствената му част не съответстват на фактите, установени от тези доказателства или ако прокурорът въобще не е изложил съображения по фактите. Такъв пропуск в случая липсва. Приетата фактическа обстановка напълно се извежда от надлежно събрани в резултат на правилно проведени процесуално-следствени действия доказателства.

Съдът намира за безспорно установена фактическата обстановка такава каквато е описана в постановлението на прокурора за прекратяване.

Съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата досежно липсата на мотиви в прекратителното постановление. Прокурорът подробно е изложил какво е приел по фактите, обсъдил е доказателствата, които установяват тези факти и е изложил убедителни мотиви защо приема да липсва извършено престъпление по чл. 142, ал.2, т.2 от НК.

В настоящия случай не е извършено престъпление, по реда на глава ІІ НК „Престъпления против личността”, раздел ІV от НК- „Отвличане и противозаконнно лишаване от свобода”. Обект на това престъпление са обществените отношения, чрез които се осигурява обективната възможност всеки човек да се придвижва свободно в пространството, като едновременно с това се засяга и свободата за формиране волята на пострадалия.

Нормата на чл.142, ал.1 НК, визира единствено отвличането на другиго, т.е. извършване на действия, с които деецът лишава пострадалото лице от възможност то по своя воля да определя местонахождението и движението си в пространството, които деецът принудително променя. Деецът не е нужно да има за цел лишаването на пострадалото лице от свобода, макар деянието да съдържа по необходимост такова фактическо лишаване от свобода, след като принудително се отнема възможността на пострадалия за свободно придвижване и сам да избира своето местопребиваване.

От обективна страна липсват каквито и да било доказателства, че двамата свидетели са отвлекли жалбоподателката и дъщеря .

Изпълнителното деяние в случая следва да е осъществено чрез действие, изразяващо се принудителното и вкарване в автомобила и отвеждането им против волята в град .. В конкретния случай по никакъв начин не се доказва, че двамата свидетелите Р.П. и В. Б. са отвели принудително 4 жалбоподателката и дъщеря Ц. И. от обитаваното от тях жилище на друго място, където те не желаят да бъдат и по този начин са ги лишили от възможността да се придвижват свободно и да съобщят на близките си къде се намират. Формата на принуда няма съставомерно значение, а значението й се изразява единствено в това, че лицето е лишено от възможността само, по своя воля да се придвижва в пространството, а това се извършва по волята на дееца. В случая видно от свидетелските показания на пострадалите и техните роднини, същите доброволно са се качили в автомобила на свидетелите П. и Б. и са отишли с тях в *, след това върнали жалбоподателката в село *, обл. *, а дъщеря и се върнала с тях доброволно. От така изведената и безспорно установена фактическа обстановка следва да се направи категоричен извод за липса на съставомерност по смисъла на член 142 от НК, както и че изводът на прокурора за липса на престъпление се явява основан и законосъобразен.

Същевременно обаче, съдът приема за незаконосъобразно постановлението на ОП Монтана по отношение на прекратителното основание по член 24, ал. 1, т.1 от НК. Посоченото основание предлага деянията за които е проведено разследване да не са извършени или да не съставляват престъпление. В свидетелските показания на жалбоподателката, дъщеря й, както и в мотивите изложени в жалбата се застъпват твърдения за извършено спрямо нея престъпление по смисъла на член 209 от НК, за това че свидетелите Б. и П. с цел да набавят за себе си имотна облага, са я въвели в заблуждение или са използвани неосведомеността и са я „принудили да подпише документи в банки“, в резултат на което и е причинена имотна вреда в размер на 3 600.00 лева. Относно тези твърдения съдържащи данни за извършено престъпление по член 209 от НК, в хода на разследването действително е установено, че жалбоподателката е сключила договори за „бързи кредити“ с няколко институции на обща стойност 3 600.00 лева, като в един от случаите дори е кандидатствано онлайн. Безспорно е установено също така, че след посещението си в град *, същата е разполагала с известна сума пари – според пострадалата 300.00 лева дадени и „за да мълчи“. В разпитите на пострадала Ц. И., също се съдържат данни относими към евентуалната престъпна дейност осъществявана от свидетелите П. и Б.. И. заявява, че П. я накарал да купи на изплащане две телевизора и телефон от магазин, след което ги е взел.