Решение № 260166 от 08.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260166

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 08.

06. 2021 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 14. 05. 2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА

ЧОЛАКОВА с участието на секретаря КАТЯ

МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 170 по описа на ПАС за 2021 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за същото са две на брой въззивни жалби насочени против постановеното от Пазарджишкия окръжен съд решение по т. дело № 187/2019 г.

С него „З.Б.и.“ АД, *** е било осъдено да заплати на П. Т. Д., ЕГН

**********,*** суми представляващи обезщетение за претърпените от него вреди настъпили в резултат на ПТП от 11.01.2019 г. с делинквент Ф. Б.

Ф., управлявал лек автомобил „С.“, модел „Б.“, рег. № ** **** **, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 02.09.2019 г. до окончателното им плащане. От тях 45 000 лв. са за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди - болки и страдания и 1 576, 89 лв. за обезщетяване на имуществени вреди - разходи по лечение и ползване на частна линейка.

Наред с това исковете на П. Т. Д., ЕГН **********,*** против „З.Б.и.“ АД, *** са били отхвърлени до пълният им предявени раземри. Така претенцията за неимуществени вреди е била отхвъллена за разликата между търсените 70 000 лв. и присъдените 45 000 лв., а тази за имуществени вреди за разликата между търсените 2 102, 52 лв. и присъдените 1576, 89 лв.

Съответно „З.Б.и.“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от

ЗА е било осъдено да заплати на адвокат

Г.Й. *** сумата от 1 890, 32 лв. адв. възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, а по по сметка на Окръжен съд

П. сумата от 1 992, 27 лв. разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и 5 лв. ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

П. Т. Д., ЕГН **********,*** от своя страна е бил осъден да заплати на „З.Б.и.“ АД, *** сумата от 643, 20 лв. разноски по съразмерност.

Против това решение първоначално въззивна жалба е поадена от „З.Б.и.“ АД, ***. Тя е насочена против частта осъждаща дружеството да заплати на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществменши вреди, респ. тази осъждаща го да заплати адв. възнаграждение и разноски по сметка на Пз ОС.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете.

Съответно насрещната страна в срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е подала насрещна въззивна жалба против частта от решението отхвърляща исковете й. В нея е посочено, че решението в частта отхвърляща претенцията за неимуществени вреди се обжалва за разликата между сумата от 60 000 лв. и присъдените 45 000 лв., т.е. отхвърлянето на иска до пълния предявен размер от 70 000 лв. не се обжалва. Отхвърлителната част от решението касаеща претенцията за имуществени вреди се обжалва изцяло.

В насрещната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част, иска се отмяната й и постановяване на друго уважаващо исковете в посочените размери.

Всяка от страните е изразила становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 02.09.2019 г. в ПзОС е постъпила изходяща от П. Т. Д., ЕГН **********, гр. П. искова молба против „З.Б.и.“ АД, ***.

В обстоятелствената част на същата се говори, че 11.01.2019 г. около 12, 25 ч. в гр. П. станало ПТП, при което лек автомобил „С.“, модел „Б.“, рег. № ** **** **, управляван от Ф. Б. Ф. при маневра на заден ход не пропуснал преминаващия зад автомобила пешеходец П.Д. и го ударил. Сочи се, че за произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и било образувано ДП № 63/2019 г. по описа на РУ на МВР, гр. П.. Пострадалият бил откаран в „МБАЛ - П.“ АД, където било установено, че е получил фрактура на лява тазобедрена става. Престоял в болницата от 11.01.2019 - 20.01.2019 г., а на 12.01.2019 г. му била извършена оперативна интервенция за закрито наместване на фрактурата с поставяне на метална остеосинтеза. След изписването от болницата ищецът продължил лечението в домашни условия. С оглед характера на травмата се налагало през първите няколко месеца за него да се грижат най-близките му. На 26.02.2019 г. той постъпил отново в болница за провеждане на рехабилитационни процедури и престоял в съответното отделение до 06.03.2019 г. Подобни процедури били проведени и втори път за периода 09.04.2019 г. – 16.04.2019 г. Независимо от същите се споменева, че и до момента на предявяване на исковата молба пълното възстановяване не било факт и то продължавало. Сочи се, че във връзка с травмата ищецът изпитва чести болки и слабост в счупения ляв крак, а самият пътен инцидент довел до изключително тежки промени в психиката му. Той започнал да страда от безсъние, страх да излиза навън и да се разхожда. Откзвал да разговаря с близките си, често плачел. Споменава се и за извършени финассови разходи по лечението в размер на 2 102, 52 лв. за медицински консумативи и услуги.

Направен е извод, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД обуславящи отговорността на Ф. Б.

Ф. за причинените на П.Д. вреди.

В тази връзка е посочено, че за лекия автомобил „С.“, модел „Б.“ имало сключена задължителната застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество валидна за периода 16.08.2018 г. до 15.08.2019 г. Направено е заключение, че са налице всички предостави за ангажиране отговорността на ответника с оглед разпоредбите на чл.

432, ал.1 от КЗ.

На 02.05.2019 г. ищецът подала молба до застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Във връзка със същата в предвидения от законодателя 3 месечен срок отговор не бил получен и обезщетение не било определено и изплатено.

На тази база е отправено искане за осъждането на ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и имуществени такива от 2 102, 52 лв.

Претендира се и присъждането върху тези суми на законната лихва от датата на предявяване на иска.

В отговора на ИМ не е оспорено наличието на валидно застрахователно правоотношение за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но реално се оспорва наличието на предпоставките за възникване отговорността на застрахованото лице.

В подкрепа на това му становище с отговора ответникът оспорва описаният в ИМ механизъм на настъпилото ПТП. Сочи, че констативният протокол съставен във връзка с ПТП-то не отговаря на изискванията по съдържание на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ. Сочи също, че с оглед на факта, че съставителят на протокола не е присъствал на самото произшествие то същият като официален свидетелстващ документ, не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно фактите досежно механизма на ПТП. На тази база прави извод, че не се установявало противоправно деяние и вина на водача на лекия автомобил.

Евентуално е посочено, че ако все пак се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на водача, то за настъпване на вредоносния резлутат е налице съпричиняване и от страна на пострадалото лице. В подкрепа на това си станощие сочи, че ищецът е пресичал пътното платно на най-неразумното място - зад работещ лек автомобил с включени светлини за задно движение. Споменава се за нарушения на правилата за поведение на пешеходците предвденив чл. 5 и чл. 107 и сл. от ЗДП, а и дза нарушения на чл. 113 и 114 от ЗДП. В подкрепа на това е извършено позововане и на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС.

В отговора са изложени и доводи, че определеният с исковата молба размер на обезщетението за неимущкествмени врди е неразумен, завишен с оглед разпоремите на чл. 52 от ЗЗД.

По отношение на претенцията за имущесвени вреди е изразено становище за недокзаност на същата. В тази връзка ответникът се позовава на приетото в т. 7 от ППВС № 4/68 г. и твърди, че не се установявало, че разходите за лечение и медицински консумативи са във връзка с уврежданията. Така фактурата от 15.01.2019 г. за плака и комплект винтове е няколко дни след операцията на ищеца извършена на 12.01.2019 г. За плащанията по фактури № 649 и 651 от 22.01.2019 г. се сочи, че нямало логика да са в един същ момент по отбелязаното във фискалните бонове най-малко по рлиина, че между тях имало и друга фактура и т.н.

В

ДИМ и отговора на същата всяка от страните е взела отношение по направените от другата защитни възражения и е изложила правни доводи за тяхната неоснователност.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В мотивите на същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на водача на застрахования автомобил по чл. 45 от ЗЗД са налице. В тази връзка е направен извод, че застрахователят е длъжен да репарира причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ.

На база приетата медицинска експертиза са определени причинените на ищеца травми . Формиран е и извод за наличие на съпричиняване, което е в размер на 1/4.

При определяне размера на обезщетението съдът е изхождал вида и тежестта на уврежданията на здравето на ищеца, продължителността на търпените болки и страдания, начина по който ги е понесъл и същите са се отразили на физическото и психическото му състояние. Така е направен извод, че дължимото обезщетение следва е 60 000 лв., а след намаляването на същото с 1/4 поради установеното съпричиняване на ищеца са присъдени 45 000 лв.

По отношение на имуществените вреди съдът е приел за доказано, че плащане на исковата сума е във връзка с лечението на получените от катастрофата травми и е намалил същата с приетия размер на съпричиняване. Така на ищеца са били присъдени 1576, 89 лв.

До пълният предявен размер исковете са били отхвърлени като неоснователни.

Недоволни от решението са останали и двете страни и са обжалвали същото пред ПАС.

Застрахователят оспорва осъдителната част на постановеното решение изцяло. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на този съдебен акт, свързани с твърдения за погрешно направени изводи относно деликатния характер на поведението на застрахованото при жалбоподателя лице и евентуално такива за неправилно определен размер на обезщетението с оглед принципите на чл. 52 от ЗЗД и размер на съпричиняването.

В тази връзка застрахователят преповтаря изложените и пред първата инстанция доводи за липса на противоправно поведение, за това как при евентуален извод за такова следва да се определи размера на обезщетението, а и такива, че размера на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с оглед извършените от него нарушение на ЗДП е поне 1 / 2.

В насрещната въззивна жалба ищецът в първоинстанционното производство реално оспорва решението в отхвърлителната му част с оглед направените изводи за съпричиняване като се твърди, че такова липсва. Така се търси присъждане на обезщетение в пълния му претендиран размер за имуществените вреди и такова за неимуществените в размера, който при условията на 52 от ЗЗД е определил Пз ОС преди да го намали по 51, ал.2 от ЗЗД, т.е. за 60 000 лв.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка

ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н.

Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.