Решение № 86 от 15.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Велико Търново, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500013 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 443/10.11.2022 г. по гр.д. № 193/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново са отхвърлени предявените от С. Д. Р. против „С.Г.Груп“ ЕАД искове да бъде признато за установено по реда на чл. 439 вр. чл. 124, ал.

1 ГПК, че вземанията на дружеството, придобити от ПИБ АД в резултат на договор за цесия от 19.12.2019 г., предмет на изпълнителен лист от 20.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1098/2015 г. на ГОРС в резултат на издадена срещу нея по реда на чл. 417, т. 2 и чл. 418 ГПК заповед за изпълнение, произхождащи от договор за банков кредит от 04.05.2017 г., в общ размер на 132332,39 лв., за чието принудително събиране е образувано изпълнително дело № 238/2015 г. на ЧСИ Д. Б. са погасени по давност, като неоснователни.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С. Д. Р., с наведени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че изводът на съда, че давността за вземанията, предмет на изпълнителния лист, е прекъсната на 08.10.2015 г. с вписване на възбрана върху 1 ипотекирания в полза на взискателя имот, е правилен, но неправилно е прието, че започналия да тече нов давностен срок след 08.10.2015 г. е прекъснат от последвали действия по искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжника, и извършване на опис, оценка на имота, както и налагане на запор по сметка на длъжника в ПИБ. Неправилно според жалбоподателката е прието, че изпълнителното дело не е прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В периода от 08.10.2015 г. до 08.10.2017 г. не са искани да бъдат извършвани изпълнителни действия по делото, поради което изпълнителното производство следва да се счита прекратено на 08.10.2017 г. по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Двете искания на взискателя от 20.01.2017 г. и от 27.07.2017 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника нито са валидни, нито са редовни, тъй като за тяхното извършване не са платени дължимите за това такси. С оглед на това, те не могат да породят правен ефект, доколкото взискателят сам е осуетил тяхното налагане. Неправилно е прието от решаващия състав, че изпълнителните действия след 08.10.2017 г. са довели до прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. За да породят правно действие, същите следва да са извършени във валидно и действащо, непрекратено изпълнително производство, каквото настоящото не е, с оглед настъпилата перемция. Не е породил правни последици описа от 04.09.2018 г., тъй като длъжникът не е надлежно уведомен за него и същият е извършен през ограда, висока над 2 м., т.е. няма реално засягане на правната сфера на длъжника.

Сочи се, че нито едно от извършените след 08.10.2015 г. изпълнителни действия не е довело до засягане на правната сфера на длъжника – действията или са отменени от съдебния изпълнител, или не са извършени, поради което и не са довели до прекъсване на давността.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, вместо което се постанови друго, с което бъде уважен изцяло предявения отрицателен установителен иск.

В срока за отговор, въззиваемата страна е депозирала становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като излага подробни съображения.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, приема за 2 установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че съдебното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава.

При извършената служебна проверка, въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Велико Търново е сезиран с искова молба от С. Д. Р. против „С.Г.Груп“ ЕАД с искане да се признае за установено със сила на присъдено нещо, че С. Р. не дължи на „С.Г.Груп“ ЕАД сумите по изпълнително дело № 238/2015 г. на ЧСИ Д. Б. в общ размер на 132332,39 лв., поради изтекла погасителна давност.

Изложени са обстоятелства, че изпълнителният титул е издаден в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД за сумите: 68607,90 лв. – главница, 46592,43 лв. – просрочена лихва за периода 04.05.2009 г. – 16.07.2015 г., 12032,17 лв. – просрочена наказателна лихва за периода 04.04.2009 г. – 17.07.2015 г., законна лихва върху главницата, считано от 17.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, 112,80 лв. – разноски за събиране на вземането, 2546,91 лв. – разноски за държавна такса и 2440,18 лв.

– разноски за юрисконсултско възнаграждение, или общ размер на задълженията 132332,39 лв., за събирането на които е образувано изп.д. № 238/2015 г. на ЧСИ Д. Б. Принудителното изпълнение е насочено към недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник Д. Д. Р. находящ се в гр. Лясковец. С молба от 01.06.2020 г. на мястото на „Първа инвестиционна банка“ АД е конституиран нов взискател „С.Г.Груп“ ЕАД, на основание приложен договор за цесия от 19.12.2019 г. В исковата молба се твърди, че от датата на извършване на първото изпълнително действие на 08.10.2015 г., когато е наложена възбрана върху имота на ипотекарния длъжник, до 08.12.2020 г. е изтекла общата петгодишна давност, като в този срок е 3 включен и периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., когато съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение не течаха давностни срокове. Твърди се още, че насрочения за 14.10.2015 г. опис на недвижим имот не прекъсва давността, тъй като той е отменен от самия съдебен изпълнител. Не прекъсват давността и исканията за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника от 20.01.2017 г. и от 27.07.2017 г., тъй като за тях не са внесени дължимите държавни такси и запорите не са наложени, т.е. не е налице засягане на правната сфера на длъжника. С оглед на това, че за периода от 08.10.2015 г. до 08.10.2017 г. не са били извършвани изпълнителни действия, е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. От този момент насетне предприетите изпълнителни действия са лишени от правно основание.

По тези съображения счита, че не дължи изпълнение на погасените по давност вземания по предприетото срещу нея принудително изпълнение, което обуславя правния й интерес от завеждане на настоящия установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

С отговора на исковата молба са посочени конкретните изпълнителни действия след налагането на възбрана на 08.10.2015 г., които надлежно прекъсват давността, включително и налагането на запор на дата 26.09.2019 г. От тези действия е видно, че кредиторът не е бездействал, поради което предявените искове се явяват неоснователни.

С обжалваното Решение № 443/10.11.2022 г. по гр.д. № 193/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново е прието, че в периода от 08.10.2015 г. до 08.10.2017 г. взискателят е поискал двукратно /на 20.01.2017 г-. и на 27.07.2017 г./ налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, поради което доводът, че изпълнителното производство е прекратено по право, не се споделя. Независимо от това, перемпцията няма никакво правно значение за съдбата на вземанията от гледна точка на погасителната давност, която е прекъсната на 08.10.2015 г. с вписването на наложената възбрана върху ипотекирания недвижим имот, на 04.09.2018 г. с извършването на опис на имота, с извършената на 15.11.2018 г. оценка на имота, на 19.11.2019 г., когато е наложен запор върху банкова сметка на длъжника, поради което е прието, че последиците на погасителната давност не са настъпили.

Установените факти по делото не са спорни между страните. Със 4 заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1098/2015 г. на ВТРС, длъжницата С. Д. Р. е осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумите, както следва: 68607,90 лв. – главница, 46592,43 лв. – просрочена лихва за периода 04.05.2009 г. – 16.07.2015 г., 12032,17 лв. – просрочена наказателна лихва за периода 04.04.2009 г. – 17.07.2015 г., законна лихва върху главницата, считано от 17.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, 112,80 лв. – разноски за събиране на вземането, 2546,91 лв. – разноски за държавна такса и 2440,18 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, или общ размер на задълженията 132332,39 лв., за събирането на които е образувано изп.д. № 238/2015 г. на ЧСИ Д. Б.

На 08.10.2015 г. е наложена възбрана върху недвижимия имот, обезпечаващ вземането, собственост на ипотекарния длъжник Д. Д. Р.

На 20.01.2017 г. е съставен протокол за явяване на страна, подписан от частния съдебен изпълнител и представител на взискателя, в който е удостоверено, че на сочената дата се е явил юрисконсулт и пълномощник на взискателя, който е направил искане да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД. Взискателят е задължен да внесе такса за извършване на изпълнителното действие, за което е уведомен на 20.01.2017 г., видно от отбелязването върху изготвения протокол.

На 27.07.2017 г. е съставен протокол за явяване на страна, подписан отново от частния съдебен изпълнител и от представител на взискателя, с който е установено явяването на представител на взискателя и искането му да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в ПИБ АД. Указано е на взискателя да заплати дължимите такси за това, за което представителя е уведомен на 27.07.2017 г. видно от отбелязването върху изготвения протокол.

На 04.09.2018 г. извършен опис на имота, за което е съставен протокол от същата дата.

На 15.11.2018 г. е постъпила оценка на имота от вещо лице оценител, чието предявяване на страните е насрочено на 28.12.2018 г.

На 19.11.2019 г. е изпратено запорно съобщение до ПИБ АД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, върнато с отбелязване от банката с дата 02.12.2019 г.о относно наличностите.

Неколкократно са насрочвани публични продани, несъстояли се 5 поради нередовно уведомяване на длъжника.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, предоставящ възможност на длъжника, който оспорва изпълнението, да установи със сила на присъдено нещо настъпилите обстоятелства след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено изпълняемото решение, които изключват изпълняемото материално право на взискателя. В конкретния случай е направено възражение за погасяване по давност, като се излагат доводи, че същата е прекъсната с последното надлежно извършено изпълнително действие на 08.10.2015 г. по изп.д. № 238/2015 г. на ЧСИ Д. Б.и е изтекла на 08.12.2020 г., през който период не са били извършвани валидни изпълнителни действия. Тези доводи на ищцата не могат да бъдат споделени.

Същата е длъжник по изп.д. № 238/2015 г., образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, издадени срещу нея за задължения към „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за кредит.

Изпълнителното дело е образувано на 11.09.2015 г. По същото е наложена възбрана на 08.10.2015 г. В мотивите на т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение и др. Безспорно в конкретния случай с вписването на възбрана на 08.10.2015 г. давността е прекъсната. Впоследствие взискателят на два пъти е искал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника – на 20.01.2017 г. и на 27.07.2017 г., което изпълнително действие не е осъществено, поради невнасяне на дължимата такса за извършването му. Ищецът счита, че нередовността на подадените от взискателя молби води до последицата процесуалните 6 действия да се считат неизвършени, поради което изпълнителното дело е перемирано и всички последващи действия са невалидни. Не може да бъде споделен доводът, че исканията за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника са извършени устно. Съставените от съдебния изпълнител протоколи от 20.01.2017 г. и от 27.07.2017 г. са подписани и от представител на взискателя, в тях е обективирано изявлението, с което се моли налагане на запор, изявлението е ясно, недвусмислено и конкретно, поради което същото е обвързващо за съдебния изпълнител и поражда съответните процесуални последици. Макар и определената от съдебния изпълнител дължима такса да не е внесена от взискателя, не може да се счете, че процесуалното изявление не е извършено, за да настъпят последиците на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, още повече, че законът допуска събирането на дължимите такси и впоследствие /чл. 79, ал. 2 ГПК/. С оглед на това, настоящият състав приема, че взискателят надлежно е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника на 20.01.2017 г. и на 27.07.2017 г., поради което не може да се приеме, че делото е прекратено, поради перемция на 08.10.2017 г.