Решение № 5711 от 10.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5711 гр. София, 10.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20231110203320 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. К. Х., ЕГН **********, законен представител на „Пебълс Стайл“ ЕООД, с адрес: гр. С, ж.к. “Х. С”, бл. № , вх. , ет. , ап. , против електронен фиш серия К № 6222066, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв.

В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и се прави искане да бъде отменен. В подкрепа на твърдението за незаконосъобразност се сочи, че от съдържанието на ЕФ не става ясно кое е санкционираното лице и в какво качество е санкционирано – дали жалбоподателят е санкциониран в лично качество или като законен представител на търговското дружество, което е собственик на автомобила.

За проведеното на 25.09.2023г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, като жалбоподателят също не се представлява от процесуален представител.

По делото са депозирани писмени бележки от юрк. Иванова, съгласно които моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден по подробно изложени съображения и в полза на СДВР да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Към 26.07.2022г. лек автомобил „Субару Импреза” с ДК № бил собственост на „Пебълс Стайл“ ЕООД, със законен представител Х. К. Х..

На 26.07.2022г. в 13:48 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София. Движел се по бул. „Ботевградско шосе“, с посока от ул. „Околовръстен път“ към ул. „Челопешко шосе“. В участъка на бул. „Ботевградско шосе“ № , скоростта на движение на автомобила била 91 км/ч. /съгласно приспаднат толеранс -3 % от отчетената скорост от 94км/ч./.

Същевременно разрешената скорост за движение в съответния участък от пътя била 50 км/ч. за населено място.

Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол ATСС ARH CAM S1, № 11743ее, позиционирано в участъка от екип на ОПП СДВР. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 07.09.2017 г., със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г.

Към процесната дата била преминала последваща проверка за изправност на 26.09.2018г.

Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на Х., в качеството на законен представител на юридическото лице - собственик на автомобила, било наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП превишаване на разрешената скорост с 41 км/ч. в населено място.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 6222066; писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил „Субару Импреза” с ДК № ; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол за последваща проверка № 67-СГ-ИСИС/17.05.2022г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-42371/27.07.2022 г.; ежедневна форма на отчет; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; справка-картон на водач, както и всички други приложени по делото доказателства.

Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.

Писмените доказателства, и конкретно протоколът за използване на АТСС, носи безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по 2 отношение на факта, че максимално допустима скорост е 50 км/ч. Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 67-СГ-ИСИС/17.05.2022г. се изяснява, че техническото средство - мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването, и измерената скорост на движение.

Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е утвърден образец на електронния фиш.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че собственик на МПС е юридическо лице „Пебълс Стайл“ ЕООД със законен представител Х.

К. Х.. Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това 3 положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно давността срокове.

Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 %, което е отчетено от административнонаказващия орган в полза на водача. Неяснота относно това обстоятелство, респективно противоречие между отразеното в електронния фиш и снимковия материал, предвид това не се констатира, при което съдът прецени съответното възражение като неоснователно.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 26.07.2022г. в 13:48ч., лек автомобил „Субару Импреза” с ДК № е бил управляван в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към ул. „Челопешко шосе“, като в участъка по бул. „Ботевградско шосе“ № , се движил със скорост от 91 км/ч. /след приспаднатия толеранс/, при ограничение на скоростта в участъка от 50км/ч. При това осъществен е съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, водачът да не превишава максимално допустимата скорост за движение на МПС в съответния пътен участък с ограничение на скоростта от 50 км/ч. При констатираното движение на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от 91 км/ч., е нарушена забраната на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като превишението на разрешената скорост е с 41 км/ч.

От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на процесния автомобил е „Пебълс Стайл“ ЕООД, със законен представител Х. К. Х.. Съгласно чл. 188, ал.

2 от ЗДвП, Когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. Следователно именно Х. К. Х. е административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, като отговорността му е обективна, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало автомобила.

Поради това административнонаказателната му отговорност е правилно ангажирана. Освен това следва да се отбележи, че липсва заявление от страна на жалбоподателя, с което да е уведомил наказващия орган да е предоставял управлението на автомобила на друг човек. Видно от съдържанието на ЕФ е, че глобата от 600 лева е наложена на Х. К. Х. в качеството му на законен представител на „Пебълс Стайл“ ЕООД, което съобразно с установеното в чл. 188, ал. 2 от ЗДвП правило сочи, че глобата е наложена правилно, а от самото съдържание на ЕФ не се установява да е налице неяснота. ЕФ е издаден и с него в наложена глоба на Х. К. Х., 4

ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Пебълс стайл“ ЕООД, ЕИК: , което е в пълно съответствие с изискването на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и с установеното в ЗдвП правило, че при управление на МПС с превишена скорост, наказанието се налага на водача на МПС. С оглед на гореизложеното неоснователно се явява наведеното възражение от жалбоподателя, че не ставало ясно от приложения електронен фиш на кого била наложена глобата.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената за участъка скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания. Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място над 40 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на 600 лв. Наложената глоба е в този абсолютен размер, при което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната част.