Решение № 1793 от 03.09.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 679/2017
- Вид
- Решение № 1793
- Подписан
- 03.09.2018
- В сила
- 21.11.2018
- Състав
- НИКОЛА ПЕТРОВ ЧОМПАЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.305 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е гр.София,
03.09.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа т.д.N 679/2017 г., докладвано от съдия Чомпалов, установи следното:
Производството е по реда на чл.365, т.1 ГПК.
СГС е сезиран с искова молба от „В.- ***“ ЕООД, с която е предявен срещу „Д.З.“ АД иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./. Твърди се от ищеца, че на 21.08.2013 г. е сключил с ответника договор за имуществено З., по който ответникът е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на движимо имущество, находящо се в ресторант „М.М.“, със застрахователна стойност от 134 200 лв., с уговорка в полза на трето лице „У.Б.“ АД. Сочи се от ищеца, че на 09.02.2014 г. е възникнал пожар от налеп на въздуховод под термично въздействие на скара, в резултат на което са изгорели доставените от „Т.“ ЕООД уреди. „У.Б.“ АД е дал съгласие в полза на ищеца да се изплати застрахователно обезщетение по процесния договор, поради което на ищеца е изплатена от ответника сумата от 23 235,53 лв. В уточнителна молба от 11.07.2017 г. ищецът е посочил, че стойността на вредата възлиза на 103 235,53 лв., поради което след приспадане на изплатената от ответника сума в размер на 23 235,53 лв. вземането за застрахователно обезщетение възлиза на 80 000 лв. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 80 000 лв.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че исковата молба е нередовна, защото ищецът сочи за размер на вредата различни суми и след като е получил плащане на застрахователно обезщетение от 23 235,53 лв. неясно е как се формира размерът на претенцията от 80 000 лв. Искът се оспорва по същество с довода, че ищецът не е представи доказателства за платени от него суми за възстановяване на вредата. Освен това представените от ищеца документи са частни свидетелстващи, които не установяват размера на вредата. Представените от трето лице оферти не притежават доказателствена стойност. Поддържа се от ответника, че изплатеното застрахователно обезщетение покрива размера на вредата от процесното събитие, както и че е завишена стойността на отделните вещи, от които се формира размерът на претенцията на ищеца.
Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа иска с доводите, че вземането за застрахователно обезщетение възлиза на претендираната с исковата молба стойност, защото увреденото оборудване е било в добро техническо състояние и е внесено от водещи европейски фирми.
Ответникът е представил допълнителен писмени отговор, с които поддържат възраженията за нередовност на исковата молба, както и възражението, че представените от ищеца писмени доказателства не притежават доказателствената стойност за размера на вредата.
Представена е застрахователна полица по застраховка „имуществена протекция“ от 15.08.2013 г., от която се установява, че ищецът и ответникът са сключили договор за имуществено З., по който ответникът е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на движимо имущество, находящо се в гр.София, ул.“***, през периода 06.08.2013 г.
– 15.08.2014 г. Уговорена е застрахователна сума в размер на 134 200 лв. в полза на трето лице – „У.Б.“ АД.
Представена е изготвената към сключване на застрахователния договор пазарна оценка на дълготрайни материални активи, машини, съоръжения и оборудване в ресторант „М.М.“, в гр.София, ул.“***.
Представени са Специалните условия за застраховка „имуществена протекция“.
Представено е удостоверение от 13.02.2014 г. на Столично управление „Пожарна безопасност и защита на населението“, в което се сочи, че на 09.02.2014 г. е получено съобщение за пожар, ликвидиран от СУПБЗН в кухненско помещение и стая на ресторант – ул.“***.
Представен е констативен протокол от оглед на
11.02.2014 г., в който са посочени увредените от пожар движими вещи.
Представен е констативен протокол от
17.02.2014 г., изготвен от „Т.“ ООД, в който се сочат увреденото кухненско и барово оборудване.
Представени са 46 бр.фактури и ремонтни листове, в които се сочи, че „Т.“ ООД е извършил по възложение на ищеца ремонтни услуги на кухненско и барово оборудване.
Представено е преводно нареждане за кредитен превод от 30.01.2017 г., в което се сочи, че ответникът е платил на ищеца застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на 23 235,53 лв.
Представено е писмо от 10.10.2017 г., в което се сочи от „У.Б.“ АД, че няма претенции по процената щета и не възразява застрахователното обезщетение да бъде платено на ищеца.
Установява се от показанията на св.Т., която работи като готвач в процесния ресторант, че през м.02.2014 г. е възникнал пожар в аспирацията на ресторанта, който се е разпространил в кухнята и залите. Пожарът е бил потушен от пожарникарите, но всички е било в кал, вода и прах. Уредите – хладилници, шокови охладители, конвектомати и вакуум машини, закупени през 2008 г., са били в плачевно състояние и не са работели. Тези уреди са били повредени от водата при потушаването на пожара и са били ремонтирани, но са продължили да дават дефекти, поради което непрекъснато се налага да се ремонтират от служители на „Т.“ ООД. Конвектоматите се използват като печки за варене и печене, но не и по предназначение, защото електрониката им е увредена. След пожара ресторантът е започнал да работи от началото на м.май 2014 г., когато уредите са били вече отремонтирани от „Т.“ ООД. След започване на експлотация на уредите са започнали да се появяват дефекти, което е попречило за функционирането на ресторанта, защото е необходимо продуктите да се охлаждат.
Установява се от заключението на комплексната съдебно-оценителна и счетоводна експертиза, че справедливата пазарна стойност на увреденото имущество към 09.12.2014 г. възлиза на 88 122 лв., а общата стойност на необходимите ремонти възлиза на 53 869,88 лв. Според в.лица икономически не е обосновано извършването на ремонти, предвид на стойността им и затрудненията в работата на ресторанта. Два климатика са напълно погинали, а останалите уреди се ремонтират периодично.
Установява се от заключението на повторната комплексната съдебно оценителна и счетоводна експертиза, че справедливата пазарна стойност на увреденото имущество към 09.12.2014 г. при тотална щета възлиза на 88 122 лв., а при вариант стойност на необходимите полагащи се ремонти вредата възлиза на 54 302,11 лв. Фактурираните от „Т.“ ООФ ремонтни услуги възлизат на 11 549,67 лв., която сума е платена от ищеца по банков път.
Установява се от заключението на СТЕ, че уредите – миална машина, съдомиална машина, секция риба, вентилаторен чадър, хладилна витрина, шоков охладител, шоков охладител/замразител и миална машина за посуда не е рентабилно да се ремонтират.
Според в.лице по-голямата част от уредите са с електронно управление и при поставяне в среда на повишена влажност, е възможно да получат технически повреди в електронните платки за управление, довеждащи до излизането им от употреба. Възникналите технически проблеми и последващи ремонти на процесните уреди е възможно да са поради увреждането им от процесното събитие.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./.
Не се спори, че между страните е съществувало правоотношение по договор за имуществено застраховане, по който ответникът в качеството на застраховател е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на движимо имущество, находящо се в гр.София, ул.“***, представляващо машини, съоръжения и оборудване на ресторант „М.М.“, в гр.София, ул.“***. Представената по делото застрахователна полица по застраховка „имуществена протекция“ от 15.08.2013 г. обективира сключения между страните застрахователен договор в предвидената от закона писмена форма.
В предмета на застрахователното покритие следва да се приеме, че са включени описаните вещи в пазарна оценка на дълготрайни материални активи, машини, съоръжения и оборудване в ресторант „М.М.“, в гр.София, ул.“***, доколкото застрахователният договор е сключен в полза на трето лице -„У.Б.“ АД, в чиято полза е учредено обезпечение от застрахования чрез особен залог на движимите вещи, които са застраховани от ищеца в качеството на залогодател по особения залог и длъжник по договор за банков кредит.
Ищецът в качеството на застрахован е платил безкасово застрахователната премия от 287,47 лв. с преводно нареждане за кредитен превод от 15.08.2013 г., който факт води до влизане в сила на договора за имуществено застраховане – чл.187 КЗ /отм./.
Не се спори, че на 09.02.2014 г. е възникнал пожар, в резултат на който са били повредени намиращите се в ресторант „М.М.“, в гр.София, ул.“***, машини, съоръжения и оборудване, които са предмет на договора за имуществено застраховане. Този факт се установява и от удостоверение от 13.02.2014 г. на Столично управление „Пожарна безопасност и защита на населението“, в което се сочи, че на 09.02.2014 г. е получено съобщение за пожар, който е бил ликвидиран от СУПБЗН в кухненско помещение и стая на ресторант – ул.“***, а причината за възникването на пожара е „възпламеняване на налеп на въздуховод от термично въздействие на скара“.
Следва да се спомене, че непосредствено след възникване процесния пожар и неговото потушаване е изготвен констативен протокол за оглед на 11.02.2014 г., в който служители на застрахователя са направили признание за възникналото вредоносно събитие.
Пожарът представлява покрит от застрахвателя риск, поради което съдът намира, че е настъпило застрахователно събитие по смисъла на чл.183 ал.1 КЗ и чл.208 ал.1 КЗ /отм./, което е породило задължение за ответника да плати застрахователно обезщетение, в което се включа и стойността на вредите от гасенето на пожара.
Процесният застрахователен договор е сключен в полза на трето лице -„У.Б.“ АД, което има право да получи застрахователно обезщетение. От представеното по делото писмо от 10.10.2017 г. се установява, че третото ползващо се лице „У.Б.“ АД няма претенции по процената щета и не възразява застрахователното обезщетение да бъде платено на ищеца. Съдът приема, че това писмо обективира волеизявление на третото ползващо се лице за отказ от уговорената в негова полза клауза, даваща му право да получи застрахователно обезщетение. Този отказ води до погасяване правото на третото лице да претендира изпълнение по застрахователния договор, което право остава в патримониума на уговорителя-застрахован.
Правото на ищеца в качеството на застрахован да получи застрахователно обезщетение се потвърждава и от извънсъдебното поведение на ответника, който след настъпване на застрахователното събитие е платил застахователно обезщетение на ищеца, а не на третото ползващо се лице, направил отказ от ползващата го уговорка.
Според съда от събраните по делото доказателства, прецени в съвкупност, не се установяват по несъмнен и категоричен начин факти, които да сочат, че всички уреди са погинали в резултат на покрит застрахователен риск.
В констативен протокол за оглед на
11.02.2014 г. служители на застрахователя са направили признание за възникналото вредоносно събитие, което е довело до пълно унищожение на два климатика / стенните ветилатори, маслени радиатори и телевизори не са в предмета поета закрила на застрахователния договор/. В този смисъл съдът приема за доказано, че двата климатика са погинали в резултат на процесното събитие, поради което за тях се дължи застрахователно обезщетение в размер на действителната им стойност към момента на тяхното погиване.
По делото е представен протокол от 17.02.2014 г., изготвен от трето за спора лице – „Т.“ ООД, в който са направени констатации за увредените вещи. Този протокол представлява частен свидетелстващ документ, издаден от трето за спора лица, поради което се ползва единствено с доказателствената сила по чл.180 ГПК. Тази доказателствена сила не обхваща верността на фактите, за които третото лице е направило изявление, че са настъпили. Тези изводи на съда следва да се отнасят и за „списък сервизирани уреди“, изготвен от „Т.“ ООД, както и писмените обяснения на служители на ищеца.
Разпечатката съдържа 41 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/454a9416-1e46-4ae9-a1df-aa306649ca96