Определение № 386 от 31.10.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 499/2023
- Вид
- Определение № 386
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 31.10.2023
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.129,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7,ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 386 гр. Пловдив, 31.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500499 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№2589/28.03.2023г. по регистъра на Окръжен съд-София, подадена по пощата на 27.03.2023г. от Л. П. П. и М. Г. К. против Определение №190 от 27.02.2023г., постановено по гр.дело №36/2023г. по описа на Окръжен съд-София, с което е върната, на основание чл.130 от ГПК, исковата молба и е прекратено производството по делото.
Изложени са подробни доводи за неправилност на обжалваното определение, според които задължение на съда, сезиран с иск за обезщетяване на вреди от нарушение на правото на Съюза, извършено с влязло в сила решение на националната юрисдикция, е да посочи коя правна норма от правото на съюза е очевидно нарушена и какъв е порокът на акта му, в който приложимата норма е неправилно приета, като в исковата молба са и изрично посочени нарушените норми от правото на ЕС, съдебната практика на СЕС и правните принципи, вследствие на които нарушения ответникът САС да е издал изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение, по който е проведено принудително изпълнение преди окончателното произнасяне на касационната инстанция по спора, вместо принудителното изпълнение да 1 бъде прекратено, включително поради непредприемане на изпълнителни действия в продължение на две години, а двамата ответници са предоставили права на разпореждане с имуществото на жалбоподателите в полза на привиден кредитор с нищожна цесия, без да е влязъл в права спрямо длъжниците, при изтекла давност на вземането. Претендира се за отхвърляне на обжалваното определение.
По частната жалба първоначално е било образувано в.ч.гр.дело №1454/2023г. по описа на Апелативен съд-София, производството по което с Определение №2360 от 27.09.2023г. е прекратено и делото изпратено по компетентност на Апелативен съд-Пловдив, съгласно чл.7,ал.2 от ЗОДОВ.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирани лица – ищците; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във връзка с чл.130 от ГПК, определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:
Софийски градски съд е сезиран с искова молба вх.№33114/14.12.2021г., по която е образувано гр.дело №14957/2021г. Посредством нея са предявени от Л. П. П. и М. Г. К. против Софийски градски съд и Софийски апелативен съд искове по реда на чл.2в от ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците да им заплатят: обезщетение за имуществени вреди от продаден имот в гр.С., ул. Д. Г. № **, за сумата от 78759,54лв., платима в равни дялове за всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на извършване на публичната му продан до окончателното изплащане; обезщетение за имуществени вреди от продадена колекция юбилейни златни и сребърни монети – чужда собственост, за сумата от 1540лв., платима в равни дялове за всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на извършването на публичната й продан до окончателното изплащане; обезщетение за неимуществени вреди – душевни болки и страдания и увреждане на авторитета и положението в обществото, в размер на по 7876лв. за всеки от ищците поотделно, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на публичната продан на имота в гр.С., ул. Д. Г. № **, до окончателното изплащане; обезщетение за неимуществени вреди – душевни болки и страдания и увреждане на авторитета и положението в обществото, в размер на по 154лв. за всеки от 2 ищците поотделно, ведно със законната лихва от датата на извършване на публична продан на колекцията на чужди монети до окончателното изплащане на сумите. Твърди се претендираните за обезщетяване вреди да са произтекли от постановени в нарушение на правото на Европейския съюз от ответниците съдебни актове. Като такива са посочени Определение №6915 от 15.05.2020г. по ч.гр.дело №15576/2019г. по описа на СГС, отменено частично с Определение №1365 от 26.05.2021г. по ч.гр.дело №672/2021г. на САС, и Решение №263914 от 14.06.2021г. на СГС, с които първоначално е върната, а впоследствие оставена без уважение жалбата на ищците против отказа за прекратяване на принудителното изпълнение по изп.дело №20168400707 по описа на ЧСИ с рег.№840, с които неправилно било прието въпросът за наличие на годно изпълнително основание да подлежи на изследване единствено в производството по издаване на изпълнителен лист и такова по същество да е налице, при положение, че въззивното Решение №611/31.03.2016г. по гр.дело №1626/2015г. на САС към датата на издаване на изпълнителния лист не е било влязло в сила и впоследствие е променено относно размера и основанието на присъденото с него вземане с Решение №97 от 21.08.2017г. по т.дело №60282/2016г. на ВКС, а, според принципите за еквивалентност и равностойност на общността и ПЕС, годно изпълнително основание е единствено влязлото в сила съдебно решение, както и не било съобразено, че изпълнителното производство реално вече е прекратено на законово основание, поради изтичане на две годишната давност по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като след извършената на 25.11.2016г. публична продан на находящ се на ул.“В., № **** имот чак през 2019г., т.е. след три години, са извършени описи, оценка и публична продан на колекция монети и на находящ се на ул.“Д. Г. № **** имот. Посочени са като порочни съдебни актове на САС Решение №611/31.03.2016г., постановено по в.гр.дело №1626/2015г., с което е потвърдено и неоснователно разширено Решение от 15.04.2014г. по гр.дело №12710/2012г. на СГС, отменено частично с Решение №97/21.08.2017г. на ВКС, както и разпореждането на САС за издаване на изпълнителния лист от 10.06.2016г. въз основа на това решение. Считат с посочените съдебни актове да са нарушени чл.3 от Регламент /ЕО/ 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания; чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз за право на ефективни правни средства 3 за защита и на справедлив съдебен процес; чл.87 от Договора за създаване на Европейската общност относно нерегламентираната държавна помощ;
Решение по дело С-312/93 на СЕС относно задължението на националните съдилища да прилагат служебно правото на ЕС без това да се изисква изрично от страните и без ограничение в сроковете; Решение по дело 106/77 на СЕС относно задължението на националните съдилища да не прилагат норми на националното право, които противоречат на правото на ЕС;
Съобщение на Европейската комисия СОМ/2014/ 144 от 11.03.2014г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно задължението за спазване на правото на ЕС от страна на магистратите, съдебните изпълнители и адвокатите на държавите-членки; Съобщение на Европейската комисия СОМ/2014/ 158 от 11.03.2014г. до Европейския парламент и Съвета относно задължението за спазване върховенството на правото на ЕС от страна на държавите-членки, както и да са нарушени посочени правни разпоредби на националното законодателство и актове на върховните съдилища. Считат за нарушена съдебната практика и правото на ЕС, съгласно които не се допуска пристъпване към изпълнение преди изчерпване на всички възможности за защита на ответната страна с приключване на исковото производство и установяване действителния размер на претенцията, както и да са допуснати нарушения на чл.6,ал.1 от ЕКЗПЧ, чл.13 ЕКЗПЧ досежно правото на ефективни правни средства за защита и чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията, според който всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Поддържат посочените противоправни съдебни актове, вследствие на които изпълнителното производство не е било прекратено, да са довели до противоправен резултат – извършването на продажби на недвижим имот и на чужда колекция монети.
С Определение №11501 от 12.11.2022г. производството по делото е прекратено и същото, съгласно чл.7,ал.2 от ЗОДОВ, е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-София, пред който е образувано гр.дело №36/2023г., с постановеното по което и обжалвано Определение №190 от 27.02.2023г. предявените искове са приети за недопустими, тъй като не се твърдят достатъчно съществени нарушения на правото на ЕС по смисъла на чл.2в от ЗОДОВ, а се твърди постановяване на неправилни съдебни актове, чиито пороци е недопустимо да се установяват по повод иск за вреди от 4 правораздавателна дейност, тъй като в противен случай би се стигнало до противоречие с последиците на решението досежно силата на пресъдено нещо, съгласно чл.297 и чл.298 от ГПК, и с принципа на задължителност на влязлото в сила решение по отношение на страните, както и на всички съдилища, учреждения и други, като зачитането на придадената от националния правов ред сила на пресъдено нещо на съдебните актове и тяхната неотменяемост е признато и от СЕС, който приема, че общностното право не налага на националните юрисдикции да ги нарушават, дори ако това би позволило да се избегне нарушение на съюзното право, допуснато с национално съдебно решение / решение на СЕС от 16.03.2006г. по дело С234/04/, а и в случая ищците да не сочат нито един конкретен съдебен акт или норма от правото на ЕС, които да са били нарушени при постановяването на процесните съдебни актове, тъй като, макар да са изброени множество такива от практиката на СЕС, предметът на посочените решения не е относим към изнесените в исковата молба твърдения и, според практиката на СЕС / решения от 13 юни 2006г. по дело С-173/03, т.32 и 42 и от 28 юни 2016г. по дело С-168/15, т.20 и т.24/, отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция /хипотеза, различна от разглежданата/, възниква само в изключителни случаи при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС.
Настоящата инстанция намира, че от принципа на лоялното сътрудничество, въздигнат с нормата на чл.4 § 3 от ДФЕС, произтича и отговорността на държавите-членки за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз. Нормата подлежи на директно приложение и всеки частноправен субект на държава-членка на ЕС може да се позовава пряко на нея за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушение на Общностното право, по който начин се гарантира неговото прилагане и ефективността на разпоредбите му. Правото на Общността не регламентира реда за реализиране на тази отговорност, който следва да бъде определен от националния правов ред в рамките на процесуалната автономия на държавите-членки. В тази връзка са приети със ЗИДЗОДОВ /ДВ, бр.94 от 29.11.2019г./ разпоредбите на чл.2в,ал.1-4, уреждащи приложимия процесуален ред за реализиране на отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Без значение е дали вредите са причинени от държавен орган на законодателната, съдебната или 5 изпълнителната власт. Условията за ангажиране на отговорността са три: нарушената правна норма да е предназначена да предоставя права на индивидите; нарушението да е достатъчно сериозно и да има пряка причинна връзка между възложеното на държавата задължение и понесената от увредената страна загуба или вреда. Когато се касае за причинени от орган на съдебната власт вреди по повод възложената му правораздавателна дейност, легитимирана е юрисдикцията, която се е произнесла като последна инстанция, тъй като тя е последният съдебен орган, пред който частноправните субекти могат да предявят предоставените им от правото на ЕС права и тяхното нарушение е последица от окончателното съдебно решение. То се ползва със стабилитет и сила на пресъдено нещо, гарантиращи правната сигурност, която не може да бъде оспорвана. Производството по ангажиране на отговорността на държавата не преследва такава цел и не е непременно между същите страни като участвалите в производството по което е постановено решението, придобило сила на пресъдено нещо. В практиката на СЕС, обективирана в Решение от 30.09.2003г. по дело С224/01; Решение от 13.06.2006г. по дело С-173/03; Решение от 28.07.2016г. по дело С-168/15, Решение от 09.09.2015г. по дело С-160/14, се държи сметка за стабилитета и силата на пресъдено нещо на окончателното съдебно решение, гарантиращи правната сигурност, която не може да бъде оспорвана, като се приема, че производството по ангажиране на отговорността на държавата не преследва такава цел, поради което държавната отговорност за нарушение на правото на Общността от решение на националната юрисдикция, отсъждаща на последна инстанция, може да се понесе само в изключителния случай, когато съдът очевидно е нарушил приложимото право. По изложените съображения неправилно първоинстанционният съд е приел посредством предявените искове за обезвреда от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, на каквото ищците се позовават като допуснато от ответните органи на съдебната власт при осъществяване на възложената им от Държавата правораздавателна дейност по повод постановени от тях и конкретно цитирани съдебни актове, да се цели недопустимо упражняване на контрол за законосъобразността им. Заявеният петитум не е за отмяна на тези съдебни актове или за пререшаване на разгледаните с тях въпроси, а за заплащане на обезщетения за претърпени вследствие допуснати при постановяването им съществени нарушения на ПЕС имуществени и 6 неимуществени вреди. Отделен е въпросът, че исковата молба е нередовна.
Разпечатката съдържа 17 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/454a8092-c4bc-4fdc-9c14-155eff9886ea