Определение № 689 от 02.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. София, 02.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20241000600857 по описа за 2024 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от осъдения Я. Г. Я. срещу определение от 18.06.2024 г. на Окръжен съд - Враца по ЧНД № 410/2024 г., с което е оставена без уважение молбата на същия осъден за неговото предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му по ЧНД № 255/2023 г. на РС - Оряхово.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че са били налице предпоставките за предсрочно условно освобождаване на осъдения, тъй като той е осъзнал вината си и се е променил, както и че е изтърпял по-голямата част от наказанието си. Жалбоподателят моли да бъде отменено определението на СГС и вместо него да бъде постановено ново, с което осъденият Я. Я. бъде предсрочно условно освободен.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на 1 закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, което е легитимирано да обжалва първоинстанционното определение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В съответствие със събраните в хода на делото доказателства – справка от затворническата администрация и приложените по досието на осъдения документи, първоинстанционният съд е приел за установено, че осъденият Я.

Я. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от две години лишаване от свобода по ЧНД № 255/2023 г. по описа на Районен съд - Оряхово, тъй като към датата на провеждане на съдебното заседание на Окръжен съд – Враца – 18.06.2024 г., е бил изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от една година седем месеца и четири дни фактически.

Правилно и в съответствие с доказателствата по делото първата инстанция е счела, че не е налице другата предвидена в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставка за предсрочно условно освобождаване на осъдения Я. Я., а именно той да е дал доказателства, че в резултат на така изтърпяната част от наказанието се е поправил.

Въззивният съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се формира убедителен и еднозначен извод, че в достатъчна степен са били изпълнени целите на наказанието спрямо осъдения Я. Я. и най-вече неговото поправяне и превъзпитание, така че да не се налага той да изтърпява и остатъка от наказанието му. Сред приложените по делото доказателства, преценени по реда на чл. 439а, ал. 1 и следващите от НПК, са налице данни, че ангажираните пряко с надзора върху изпълнението на присъдата служители от затворническата администрация считат, че е необходимо да продължи изпълнението на наказанието за постигането в пълнота на неговите цели. Това становище е надлежно обосновано с конкретно посочени данни за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието му, нереализирането в пълен обем на принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието.

2

Според настоящия въззивен състав, основно значение за формиране на преценката дали осъденият се е поправил в достатъчна степен, така че да не е необходимо да изтърпява остатъка от наказанието, има оценката на риска за рецидив. В процесния случай първоначалната оценка на риска от рецидив спрямо осъденият Я. Я. е била в рамките на средните стойности – 60 т., като са били идентифицирани проблемни зони по отношение на настоящото правонарушение, криминалното минало, отношението към правонарушението, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Вместо изтърпяната част на наказанието да е оказала съответното положително въздействие на осъдения, актуалната оценка на риска от рецидив е отчела тенденция към повишаване до 63 т., което правилно е съобразено от първаоинстанционния съд като обективен показател за продължаваща необходимост от изтърпяване на остатъка от наказанието.

В хода на първоинстанционното производство са били представени доказателства за положен труд от страна на осъдения, както и за участие в спортни мероприятия, и спазване на вътрешния ред в пенитенциарното заведение. Тези доказателства, обаче, както е посочил първоинстанционният съд, не обосновават категоричен извод за трайно настъпила положителна промяна у осъдения, която да е доказателство за негово поправяне и липса на необходимост от изтърпяване на остатъка от наказанието, предвид продължаващите да съществуват и нуждаещи от продължаване на корекционната работа с осъдения проблемни зони.

В процесния случай наличието на данни за незавършеност на процеса на поправяне у осъдения е пречка за прилагане на института на предсрочното условно освобождаване по отношение на осъдения Я. Я., независимо от наличието на първата от предпоставките по чл. 70, ал. 1 от НК.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, САС, НО, VІ състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.06.2024 г. на Окръжен съд - Враца 3 по ЧНД № 410/2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА

ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4