Решение № 111 от 23.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.а като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20235000500148 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 32 от 10.01.2023 г. по гр.д. № 20225300101179 по описа на Окръжен съд – Пловдив Д. Д. К. с ЕГН ********** от град М., ул. "К. Ч." № *** е осъден да заплати на Н. А. Ч. с ЕГН - ********** от град М. ул. "С. С." № **, ет. *, ап. **, сумата от 45000-четиридесет и пет хиляди лева, като обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, произтекли от непозволено увреждане, съставляващо престъпление по чл.

129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс, в извършването на което К. е признат за виновен с одобрено на 20.07.2020 г. по нохд № 3108 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г. споразумение, за това, че на 24.06.2019 г. в град П. е нанесъл удар в областта на гръдния кош на Н. А. Ч., като му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в прободна рана в областта на гръдния кош (наранявания, проникващи в гръдната кухина) и развил се на тази база травматичен пневмоторакс, който е причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота, от което деяние на Ч. са причинени и следните леки телесни повреди: нараняване в горна лява глутеална област, нараняване в предна лява коремна стена, нараняване в областта на лява 1 лопатка, нараняване в лумбалната област и нараняване в долната част на гърба, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.06.2019 г., до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 59000 лева е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД като неоснователен; Д. Д. К. е осъден да заплати на адвокат С. И. П. от Адвокатска колегия - П., със служебен адрес – град П., ул. "Х. К." № *, сумата от 4095.70-четири хиляди деветдесет и пет лева и седемдесет стотинки адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищеца по гр.д. № 1179 по описа на Окръжен съд – Пловдив ІV гр. с. за 2022 г. - Н. А. Ч.; Д. Д. К. е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 1800-хиляда и осемстотин лева държавна такса по производството и сумата от 152.54 лева бюджетни разноски по допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза съразмерно на уважения иск.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Д.

Д. К., който чрез пълномощника си адвокат Д. С. З., вписан в Адвокатска колегия - П., го обжалва като неправилно. Сочи се, че ПОС е уважил частично предявения срещу доверителя му иск. Моли решението да бъде отменено изцяло и да бъде върнато за разглеждане от друг състав на ПОС за установяване на пълната фактическа обстановка с цел определяне на един справедлив размер на обезщетението претендирано от ищеца. Счита че решението е явно необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Излага съображения относно подсъдността, като смята, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Кърджали, а не на Окръжен съд – Пловдив, поради обстоятелството, че ищец и ответник са с постоянно местожителство в град К.. Коментира отхвърлянето от ПОС на възможността за разпит на свидетели на ответника е довело до постановяване на необосновано решение, при условията на явна пристрастност в разрез с процесуалните правила и при непълнота на доказателствата. Заявява се, че не оспорва искът по основание, но се оспорва по размер. Коментира явно разминаване на показанията на свидетелите относно здравословното състояние на ищеца и това, което е установено от заключението на ВЛ по СМЕ. Смята, че ПОС не е съобразил и обстоятелството, че ответникът по причини от икономически характер не работи, а помага на родителите си.

Затова моли изцяло за отмяна на решението, като същото бъде върнато за 2 ново разглеждане от друг състав, като се вземе становище и относно местната подсъдност на делото.

Не е постъпил от Н. А. Ч. отговор в срок на така внесената въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ответник; засяга неблагоприятна за него част от първоинстанционно решение, по съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззиваемият Н. А. Ч. е предявил иск пред Окръжен съд – Пловдив иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като е претендирал въззивника Д. Д. К. да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди при увреждане на дата 24.06.2019 г. в размер на 59000 лева, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на главницита. Твърди се, че със споразумение утвърдено от Районен съд - Пловдив по нохд 3108/2020 г., постигнато между Районна прокуратура – Пловдив и Д. Д. К. последният се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателен кодекс за това, че на 24.06.2019 г. е нанесъл удар в областта на гръдния кош на ищеца, като му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в прободна рана в областта на гръдния кош (наранявания проникващи в гръдната кухина) и развил се на тази база травматичен пневмоторакс. Освен това на посочената дата ответникът противоправно, нанасяйки му удари с ножица му причинил и следните 5 травматични увреждания: нараняване в горна лява глутеална област, нараняване в предна лява коремна стена, нараняване в областта на лява лопатка, нараняване в лумбалната област и нараняване в долната част на гърба, вследствие на което от всички тях претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди - болки, страдания, неудобства. Нараняването в областта на гръдния му кош довело до травматичен пневмоторакс, което наложило оперативна интервенция и му била поставена тръба отстрани на гръдния кош, с която му се наложило да живее в продължение на няколко дни, през които изпитвал силни болки. Не му било възможно да става от 3 леглото и да се обслужва сам, дори за физиологични нужди, за което бил подпомаган от родителите си, от което изпитвал срам и унижение. Въпреки приемът на успокоителни не успявал да заспи, променени били и вкусовите му усещания, не можел да се храни, да пие течности, изпитвал позиви на гадене и повръщане. При извъждането на тръбата от гръдния му кош изпитал нечовешка болка, като това се получавало и при извършваните му в болницата проби за херметичност. Следоперативният период също бил съпроводен със значителни и мъчителни болки, като в продължение на три месеца всяко негово вдишване и издишване било болезнено и освен болката изпитвал и страх, че няма да успее да поеме въздух. Физическите и психическите му болки и страдания продължават и към датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2022 г. Макар и да се записал за редовен студент в П. университет, не успял дори да започне да учи, тъй като изпитвал страх да стои сам в наетата от него квартира, а всяко пътуване до П. го поставяло в условията на страх и стрес от преживяното. Месеци наред ходел и дишал трудно, не можел сам да се облича, съблича и обува, като след случилото се раздели с практикувания преди това любим негов спорт – футбол. Поради състоянието му и невъзможността да се виждат се разделил и с приятелката си. От 2020 г. живее в Г. и работи на постоянен трудов договор в немските пощи, но изпитва страх, че ще загуби работата си, тъй като и понастоящем имал физически трудности да я върши. Нормалното му дишане не е било възстановено в пълен обем, изпитвал затруднения при ходене пеша и при качване по стълби, за което личният му лекар изписал помпички и лекарства за белия му дроб, тъй като се чувствал като човек, страдащ от астматични пристъпи. След причиненото му нараняване страдал от изключително интензивни психологически и емоционални травми, които коренно променили живота и светоусещането му. Имал чести приливи на депресия и тревожност, постоянни натрапчиви мисли за нападението над него, представи и образи на кръв и кръвоизливи, социална изолация, усещане за безпомощност, малоценност, занижена самооценка. Почти всяка нощ се събуждал с усещането, че не можел да диша, имал често главоболие, умора и сърцебиене, като всичко това се отразявало негативно на личния му живот, на семейството му и на работата му. Нараняването в областта на горната лява глутеална област наложило двукратно оперативно лечение, тъй като бил разкъсан масивно намиращият се в нея мускул глутеус максимус, а тъй като 4 мястото е силно кръвоснабдено, травмата довела до неспирна кръвозагуба за около три дни, при което изпадал в състояние на несвяст. В болницата, а и месеци наред след изписването му изпитвал силни болки в областта на раната и около нея, не можел да сяда по никакъв начин в продължение на около шест месеца и да лежи нормално. Налагало се майка му в домашни условия да му прави промивки и превръзки, родителите му да го съпровождат до тоалетната, от което изпитвал неудобство и срам. Появили се лесна психична и физическа уморяемост, загуба на апетит, понижаване на телесното му тегло. Липсата на сила и обичайно ежедневие понижили самооценката му до степен, че се срамувал да напусне дома си, не смеел да излезе на кафе, срам го било, тъй като нямало как да седне. И към датата на подаване на исковата молба в съда изпитвал болки и опъване в областта на раната до степен, че не можел сам да се изправя от клекнало положение, без да се хване за нещо, като тези усещания го карали и пред хора да седи само на дясна страна и така да изглежда неестествено в очите на другите. Изпитвал огромно притеснение от големия грозен белег на седалището си. И от нараняването му в предна лява коремна стена изпитвал болки и неразположения в продължение на около месец, при всяко движение на тялото до зарастването на раната усещал дърпане, парене и схващане в областта на корема, а дори и повърхностно вдишване го карало да изпитва болка и усещане, че вътрешностите му ще излязат извън тялото му. Не можел да се изкашля нормално. Нараняването в областта на лявата лопатка ограничило сериозно възможността на ищеца да движи лявата си ръка от рамото и не можел да си служил пълноценно с нея около месец. Не можел да се облича и съблича сам, заради което се налагало да му помагат. Затруднявало се движението на целия му торс особено в легнало положение, в което престоявал дълго, поради което у него се появило усещането, че се превръща в неподвижен човек. Първоначално изпитвал интензивни болки, които отслабвали във времето. Усещал щипене, парене в областта на раната и схващане на цялата лява лопатка. Първоначално изпитвал силни, а впоследствие намаляващи болки до пълното им отшумяване около месец и от нараняването му в лумбалната област. Тази рана допълнително ограничавала движението на торса на ищеца, като се налагало да спазва строг хигиенен режим и заради нея, което допълнително затруднявало сериозно влошеното му физическо положение, както и се налагало и за него да ангажира близките си за промиване, превръзки и 5 обличане. И нараняването в долната част на гърба налагало обработка, превързване и промиване, като до зарастването на раната в продължение на около месец ищецът търпял първоначално интензивни болки, които постепенно затихвали. Същото ограничавало движението на торса му, пречело му да лежи, да седи, да се движи, облича и съблича сам.

Ответникът и настоящ въззивник Д. Д. К. чрез адвокат Д. З. е признал предявения иск по основание, но но го е оспорил по размер, като е твърдял, че ищецът е допринесъл за увреждането си с оглед на нежеланието му да компенсира труда на ответника при тяхна съвместна дейност и последващо негово поведение, водещо до уронване на честта и достойнството на К., като не са били без значение и обстоятелствата, че нанесената телесна повреда е била в резултат на пряк сблъсък между страните, при който са си разменяли взаимно удари и след употреба на алкохол, който е довел до тяхната превъзбуда, с оглед на което е молил съда да постанови решение, с което да присъди обезщетение на база на събраните по делото доказателства по справедливост.