Определение № 2365 от 24.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2365 гр. София, 24.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Д. като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20258002900355 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. срещу решение №75/08.10.2024 г. по т.д. №113/24 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №20/29.05.24г. по т.д.№30/22г. по описа на Окръжен съд Ямбол, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него срещу „Инмат 2004“ООД и „Технострой инженеринг 99“АД иск по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД – за прогласяване нищожността, поради противоречие с добрите нрави, на сключено между ответниците споразумение от 20.10.2021г., като ищецът е осъден да понесе направените от насрещната страна разноски.

С касационната жалба въззивното решение е оспорено като неправилно, поради постановяването му при допуснати нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост. Изложени са в касационната жалба подробни съображения за наличие на правен интерес от воденето на иска и за нищожност на споразумението за признаване на задължения, сключено между двамата ответници. Твърди се,че при постановяване на решението си въззивният съд не е обсъдил доказателствата, твърденията и доводите на касатора,че той,в качеството му на съдружник с 50% от капитала на дружеството, не е бил уведомен и не е дал съгласие за сключването на споразумението; че не съществува практика длъжникът да отправя към кредитора си молби за потвърждение на парични задължения, каквито 1 представляват четирите писма за разчети, които, според касатора, са били създадени за нуждите на процеса; че оборотните ведомости за 2016г., 2017г. и 2018г. са били оспорени от него, като негодни и недостатъчни /при липса на други доказателства/ да удостоверят твърдения от ответниците факт за наличие към края на 2018г. на задължение на първия ответник към втория в размер на 159 894,80 лв., а дори такова да съществува,то е било погасено по давност; че не са взети предвид данните в приложената прокурорска преписка по описа на РП Сливен, установяващи,че „Инмат 2004“ООД не осъществява търговска дейност от началото на 2017г.; че неоснователно в сумата на задълженията, посочена в споразумението, е включена като задължение платената от втория ответник за сметка на първия сума за лизингови вноски по договор със „София моторс“ЕООД за лизинг на автомобил, придобит впоследствие от „ТСИ 99“АД; че неоснователно в сумата на задълженията, посочена в споразумението, е включена като задължение и сумата 42 962 лв., като цедирано на „ТСИ 99“АД вземане на „Пътно поддържане Елхово“ ЕООД, доколкото длъжникът „Инмат 2004“ООД не е бил уведомен за цесията,а вземането е било погасено по давност към момента на цедирането му; че липсва обосноваване защо съдът кредитира заключението на първоначалната техническа експертиза,въпреки оспорването му, но не и на повторната такава /с оглед занижената продажна цена на собствена на първото ответно дружество техника, преминала в патримониума на второто, с която са намалени задълженията на първото/. По тези подробно изложени в касационната жалба съображения касаторът прави искане въззивното решение да бъде отменено, а искът му – уважен с присъждане на разноски за всички инстанции.

За да обоснове искането си за допускане на разглеждането на касационната му жалба по същество касаторът се позовава на допълнителната предпоставка за извършване на селекцията по чл. 280 ал. 1 т. 1, която счита за осъществена с въпросите: 1.Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени в процеса доводи и възражения, както и да изложи самостоятелни мотиви по тях? И 2. Задължена ли е въззивната инстанция да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка събраните доказателства, включително тяхното приемане/неприемане и годност, както и да обсъди в пълнота защитните тези на странитке при 2 съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното п р о и з в о д с т в о ? Приложимостта на сочения селективен критерий, се обосновава с аргументи за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №12/26.03.2019г. по т.д.№606/19г. на първо т.о. на ВКС. Също с допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът формулира въпросите 3. Налице ли е правен интерес за съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви установителен иск за прогласяване нищожност,поради накърняване на добрите нрави на споразумение, сключено от дружеството, в което е съдружник, ако той счита, че с това споразумение се накърняват неговите членствени права?; 4. Допустимо ли е физическо лице – съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви лично от свое име иск за прогласяване нищожност на споразумение,сключено от управителя на дружеството, който представлява едновременно двете страни по споразумението с явно противоречиви интереси?; 5. Следва ли да се счита за нищожно,поради накърняване на добрите нрави, споразумение, подписано от един и същи органен представител на дружествата кредитор и длъжник, чиито интереси са явно противоречиви? и 6. Допустимо и законосъобразно ли е един и същ органен представител на дружествата кредитор и длъжник,чиито интереси са явно противоречиви, да действа в защита на всяко от дружествата? Счита,че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение №133/22.11.2011г. по т.д.№17/11г. на ВКС, решение №18/22.07.2014г. по т.д.№25/13г. на ВКС, определение по т.д.№1632/15г. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване на решението по т.д.№938/14г. на АС Пловдив. Като самостоятелно основание за достъп касаторът се позовава на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като твърди,че въззивното решение е очевидно неправилно, обосновавайки се с доводи,че съдът очевидно неправилно е възприел фактите по делото,очевидно неправилно е тълкувал приложими правни норми и очевидно неправилно е възприел доказателствата по делото, доводите и съображенията на страните.

В депозирани в законоустановения срок писмени отговори, ответниците по касационната жалба „Инмат 2004“ООД и „Технострой инженеринг 99“АД изразяват становище за липса на предпоставки за допускане на обжалваното 3 решение до касационен контрол, а по същество – за неговата правилност.

Излагат съображения за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания и искания. Претендират се от „ТСИ 99“АД направените в производството пред ВКС разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

Окръжният съд е бил сезиран от Д. Д. , в качеството му на съдружник в „Инмат 2004“ООД, притежаващ дялове в размер на 50% от капитала на дружеството, с иск за прогласяване нищожност,поради противоречие с добрите нрави, на сключено на 20.10.2021г. между ответниците споразумение, с което е прието,че това дружество има задължения към „ТСИ 99“АД в общ размер 246 977,56 лв. и е уговорен срок за погасяване, без да бъде начислявана лихва в рамките му. Искът е обоснован с твърдения,че със споразумението, подписано от другия съдружник,притежаващ дялове в размер на 50% от капитала на „Инмат 2004“ООД, в качеството му и на управител на това дружество, и на изпълнителен директор на „ТСИ 99“АД, са поети несъществуващи задължения.

С постановеното от него решение първоинстанционният съд е приел,че предявеният от ищеца иск е допустим /доколкото за него съществува правен интерес от завеждането и успешното му провеждане с оглед опосредената защита на неговите членствени и имуществени права/. Наведените от ищеца твърдения за накърняване на добрите нрави при сключването на споразумението по съображения,че с него са признати несъществуващи, включително погасени по давност задължения и че споразумението е подписано от едно и също физическо лице като законен представител на двете страни, са приети от съда за неоснователни.

Съдът е приел за установено, кредитирайки заключението на икономическата експертиза, изготвена на базата на банкови извлечения и на счетоводните записвания в двете дружества, извършени преди

4

31.12.2018г.,както и писмото-потвърждение от 15.02.2019г.,че към 31.12.2018г. са съществували задължения на „Инмат 2004“ООД към „ТСИ 99“АД в общ размер 159 894,80 лв., като е посочил,че ищецът не би могъл да оспорва наличието на това вземане в този размер, доколкото именно той е бил управител на дружеството до 31.12.2018г. Приел е за установено, отново въз основа на заключението на вещото лице и от събраните писмени доказателства,че в последващия период от 25.01.2019г. – 22.01.2021г. между двете дружества са били сключени пет договора за заем, по силата на които „ТСИ 99“АД е предоставило в заем на „Инмат 2004“ООД суми в общ размер 78 162,18 лв., реалното предаване на които е доказано с ангажираните по делото банкови платежни документи, РКО и ПКО, при което общото задължение на „Инмат 2004“ООД е нараснало на 230 856,98 лв.; че получените в заем суми са били разходвани от дружеството за изплащане на заплати, банкови задължения, задължения по фактури,в т.ч. за застраховки, данъци, осигуровки, лихви върху тях и санкции; че с фактура от 10.10.2019г. първият ответник е продал на втория три машини за обща цена от 36 600 лв., от която сума „ТСИ 99“АД е платило частично 9 500 лв., а остатъка е прихванал с протокол от 31.12.2019г. срещу натрупаните задължения на „Инмат 2004“ООД, които са редуцирани до размер на 203 756,98 лв.; че към момента на продажбата машините са били с нулева остатъчна стойност,поради начислена амортизация, а според данните от първото заключение на техническата експертиза пазарната им стойност е била близка до продажната – общо 41 430 лв.; че според събраните в производството свидетелски показания към момента на продажбата машините са били стари и амортизирани, не са били в експлоатация от дълго време, изложени са били на атмосферните условия, а след закупуването им са ремонтирани основно с подмяна на части с нови; че по образувана по сигнал на ищеца прокурорска преписка е извършена проверка, приключила с отказ за образуване на наказателно производство за престъпление - кражба на машините; че с договор за цесия от 20.08.2021г. „ТСИ 99“АД е закупило от „Пътно поддържане Елхово“ЕООД вземането му от „Инмат 2004“ООД в размер на 42 962 лв., възникнало през 2017г., за което последното дружество било уведомено по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД; че с прибавянето на тази сума към горните задължения общият им размер възлиза на 246 718,98 лв., която сума е близка до размера, посочен с споразумението /при липса на извършени 5 изчисления за размера на уговорените възнаградителни лихви по заемните договори/.

Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е намерил за неоснователни твърденията на ищеца за несъществуване и липса на облигационни задължения на първия ответник към втория, съобразявайки и безспорните факти , че до 28.12.2018г. ищецът е бил управител на „Инмат 2004“ООД, до 25.01.2019г. е бил изпълнителен директор на „ТСИ 99“АД, а до 10.07.2023г. - член на Съвета на директорите на „ТСИ 99“АД, поради което е бил наясно с вземанията на акционерното дружество. Освен за неоснователно и недоказано, съдът е намерил и за опровергано от заключението на икономическата експертиза твърдението,че след 2017г. дружеството-длъжник е прекратило търговската си дейност, не е имало наети работници и не е генерирало разходи. Отказал е да сподели тезата на ищеца,че със сключването на споразумението новият управител на „Инмат 2004“ООД /и съдружник в това дружество с 50% от капитала му/ недобросъвестно е признал за съществуващи погасени по давност вземания.