Решение № 30 от 02.06.2026, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Административно наказателно дело 224/2025
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 02.06.2026
- Състав
- Радка Георгиева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.226, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 147 · Закон за обществените поръчки
- чл. 17, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
- чл. 20, ал. 3, т. 2 · Закон за обществените поръчки
- чл. 20, ал. 4 · Закон за обществените поръчки
- чл. 20, ал. 5 · Закон за обществените поръчки
- чл. 256, ал. 2 · Закон за обществените поръчки
- чл. 5, ал. 4, т. 2 · Закон за обществените поръчки
- чл. 79, ал. 1, т. 6 · Закон за обществените поръчки
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Гълъбово, 02.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Административно наказателно дело № 20255550200224 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Я. П. П. – изпълнителен директор на „Б.“ ЕАД срещу Наказателно постановление № 11-01-1328²⁰²³/30.05.2024 г. на Г.И.Й. – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София, с което на основание чл. 256, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (обн.ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки и Заповед № ЗМФ-494/25.04.2024 г. на заместник министър-председател и министър на финансите, с което на на Я. П. П., ЕГН: **********, с адрес: ************* и възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП, е наложено административно наказание глоба в размер на 729.98 лв. (седемстотин двадесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки), за нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл. 20, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 34/03.05.2016 г.), за това, че на 18.10.2021 г. в гр. Гълъбово, обл.
Стара Загора Я. П. П. – изпълнителен директор, в качеството си на секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП е възложил обществена поръчка за доставка на резервни части за булдозери с изпълнител „Г. - ДС“ ООД, като с извършен разход на стойност 18 705.00 лв. без ДДС, е надвишил минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, без да е приложил реда за възлагане на обществената поръчка чрез събиране на оферти с обява, въпреки наличието на законоустановените основания за това (субект, обект и стойност). Вместо това, поръчката е възложена директно по реда на чл. 20, ал. 4 от ЗОП, а разходът е доказан с първични платежни документи по чл. 20, ал. 5 от ЗОП.
Жалбоподателят Я. П. П. моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в 1 жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и липса на осъществен състав на административно нарушение.
В съдебно заседание, упълномощеният от него процесуален представител, поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр.София административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
РП-Гълъбово не е изпратила представител в откритото съдебно заседание, не е взела становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Хронологично се установява от приетите по делото доказателства следната фактическа обстановка:
Със заповед на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция на Г. М.
М., старши финансов инспектор в АДФИ, е възложено да бъде извършена финансова проверка на „Б.“ ЕАД, гр. Гълъбово относно спазване на Закона за обществените поръчки по отношение на възложените обществени поръчки за доставка на резервни части за булдозери през 2021 г. Извършен е анализ на възложените директно обществени поръчки по реда на чл.
20, ал. 4 и ал. 5 от ЗОП. Установено е, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. за доставка на резервни части за булдозери са извършени разходи по 14 бр. фактури на обща стойност 60 817.98 лв. без ДДС /72 977.97 лв. с вкл. ДДС/. Фактурите са за извършени доставки от: „Г. - ДС“ ООД – 60 078.82 без ДДС /72 094.97 с ДДС/; „Е. С.“ ООД – 736.16 лв. без ДДС /883.39 с ДДС/; Установено е, че първият разход за доставка на резервни части за булдозери на стойност 5 014.08 лв. без ДДС е извършен на 02.03.2021 г. Натрупвайки стойността на всеки извършен разход, за който е издадена фактура за доставка, се установява, че на 18.10.2021 г. с извършения разход по фактура №1838/18.10.2021 г. на стойност 18 705.00 лв. без ДДС е надвишен стойностният праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, като стойността на извършените разходи на 18.10.2021 г. е в общ размер на 38 945.11 лв. без ДДС. Тоест, за проверявания период от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. дружеството е извършило разходи в общ размер на 60 817.98 лв. без ДДС /72 977.97 лв. с вкл. ДДС/, които попадат в стойностния праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП. Изискани са писмени обяснения и документи относно предприетите действия за провеждане на процедури по ЗОП. Такива са постъпили и в тях е посочено, че дейността на „Б.“ ЕАД е комплексна, като основните продукти, които предприятието му произвежда са електрическа енергия, топлина енергия и ОЕГ /обогатено енергийно гориво/. Дейността на предприятието се извършва на две производствени площадки – Електропроизводство /ТЕЦ/ и Брикетопроизводство, като на 2 първата се произвеждат електрическа и топлинна енергия, а на втората – ОЕГ. Т.е. на първата площадка се извършва както секторна, така и несекторна дейност, а производството на втората площадка представлява изцяло несекторна дейност. „Г. – ДС“ ООД не е доставял само резервни части за булдозер, а е извършвал спешна сервизна дейност на различни машини, собственост на „Б.“ ЕАД, като във фактурите са включени и разходи за материали и труд. При ремонтите на подобни машини реалната стойност се установява едва след разглобяването, дефектовката, монтажа на нови части и сглобяването, предвид което стойността на доставените резервните части е далеч по-ниска. В хода на проверката е направен извод, че доставките на резервни части за булдозери е предмет на обществена поръчка, индивидуализирана с код по Общия терминологичен речник CPV-34224200-5 „Резервни части за други превозни средства“ и е налице хипотезата на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, която задължава възложителя да приложи реда по ЗОП – възлагане чрез събиране на оферти с обява. Констатациите са обективирани в КП от 27.11.2023 г. На Я. П. П. – изпълнителен директор на „Б.“ ЕАД и възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП е съставен АУАН №11-01-1328/06.12.2023 г. за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл. 20, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп.
ДВ, бр. 34/03.05.2016 г.), а именно възлагане на обществена поръчка за доставка на лагери с изпълнител „Г. - ДС“ ООД директно по реда на чл. 20, ал. 4 от ЗОП, като с извършен разход на стойност 18 705.00 лв. без ДДС, е надвишил минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, който е доказан с първични платежни документи по чл. 20, ал. 5 от ЗОП, без да е приложен редът за възлагане на обществената поръчка чрез събиране на оферти с обява, въпреки наличието на законоустановените основания за това (субект, обект и стойност). В законоустановения срок против така съставния АУАН е депозирано възражение от страна на Я. П. в качеството му на изпълнителен директор на „Б.“ ЕАД, в което се изразява становище за липса на осъществен състав на административно нарушение.
Въз основа на АУАН е издадено оспорваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и въз основа на свидетелските показания на свидетелката Г. М., които съдът кредитира. Съдът кредитира показанията и на другия свидетел Г. М..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозира е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес поради 3 въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Приложеният като писмено доказателство по делото АУАН №11-01- 1328/06.12.2023 г. е съставен от Г. М. М., старши финансов инспектор Пети отдел, Дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ, в присъствието на Г. Й. Й.. Видно от съставения при проверката Констативен протокол, както и от показанията на свидетеля Г. М. лицето Г. Й. не е присъствал на самата проверка, а единствено при съставянето на акта. Разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че акт се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В разпоредбата на ал. 3 законодателят е предвидил, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Тоест, в случаите, в които са налице предпоставките за съставяне на АУАН в хипотезата на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, посочената разпоредба е напълно ясна, изчерпателна и изисква присъствието на поне двама свидетели по съставяне и връчване на АУАН. В случая обаче актосъставителят е съставил АУАН в присъствието само на един свидетел по съставяне на акта - Г. Й., което е друго грубо процесуално нарушение на императивната норма на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, доколкото актосъставителят е пренебрегнал задължителните нормативно определени предпоставки за съставяне на АУАН по този ред.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е императивна и не допуска изключения за ползване на "други" свидетели, освен изрично нормативно предвидените, нито пък нейното заобикаляне. В резултат, сериозно е накърнено правото на защита на жалбоподателя още при съставянето на АУАН, доколкото същият е бил лишен от възможността да разбере въз основа на какви доказателства и свидетели е съставен АУАН, за да реализира адекватно защитата си, още повече, че нито един от подписалите акта две лица не е свидетел по установяване на нарушението.
Наред с това административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл. 20, ал.
3, т. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 34/03.05.2016 г.) без от събраните по делото доказателства да се установяван надвишаване на минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, който към съответната редакция на закона е 30 000 лв. От събраните по делото доказателства се установява, че дейността на предприятието се извършва на две производствени площадки – Електропроизводство /ТЕЦ/ и Брикетопроизводство, като на 4 първата се произвеждат електрическа и топлинна енергия, а на втората – ОЕГ. На първата площадка се извършва както секторна, така и несекторна дейност, а производството на втората площадка представлява изцяло несекторна дейност. От събраните по делото свидетелски показания се установява, че булдозери се ползват и на двете площадки. Тоест, дружеството осъществява дейност в няколко различни направления. От показанията на актосъставителя, свидетелката М., бе установено, че същата не е изследвала дали въпросните булдозери извършват и друга дейност в самото дружество извън секторната.