Присъда № 7 от 17.06.2025, Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 7/17.06.2025 г. по Н ОХ дело № 208/2024 г. по описа на РС-Белоградчик.

Срещу подсъдимия П. Б. Д. от с. О., обл. В. е повдигнато обвинение затова, че на 25.07.2024 г. в с. О., обл. В., в частен имот, находящ се на ул.

„Първа" № 2, извършил действия, с цел да възбуди полово желание, без съвкупление, по отношение на ненавършилата 14 — годишна възраст, О. М.

П., родена на 12.05.2011 г. от с. О., изразяващи се в целуване по устните и опипване по гърдите - престъпление по чл.149 ал.1 НК.

По искане на подсъдимия, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.

Пострадалата малолетна от престъплението О. П., чрез законния си представител – баща – М. П. Г., е конституирана в качествата на частен обвинител и на граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявеният от името на П. срещу подсъдимия, граждански иск за обезщетение за не имуществени вреди в размер на 5000,00 лв., причинени с престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, като се отчете тежестта на престъплението – обществената опасност на деянието – посегателство върху малолетно лице, и на самия деец – предходни осъждания, въпреки настъпилата реабилитация.

Също така, според прокурора следва съдът приложи чл.58а ал.1 от НК, предвид съкратеното съдебно следствие, както и че са налице условията на чл.66 от НК.

Частният обвинител – чрез законния си и процесуалния представител – поддържат обвинението, редом с прокурора, а и като гр. ищец – се поддържа иска и се моли съда да го уважи в предявения размер.

Подсъдимият, предвид допуснатото предварително изслушване, прави пълни самопризнания относно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, признава се за виновен, и моли съда наказание, в по-малък размер.

Защитникът на подсъдимия, излага аргументи за наказание, като се приложи чл.66 от НК, като при определяне санкцията не се вземат предвид предходните осъждания на подсъдимия – с оглед реабилитирането му. Иска прилагане разпоредбите на чл.58 а от НК, но в частност – във вр. с чл.55 от НК. Досежно гражданската претенция, счита същата за неоснователна, размера завишен, и моли да бъде отхвърлена изцяло.

Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с. з., и прецени събраните и приобщени по 1 делото писмени доказателства и доводите на страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подс. П. Б. Д. е роден на 01.09.1966 г. в с. А., обл. В., живущ в с. О., обл.

В., българин, български гражданин, неженен, с основно образование, не осъждан /реабилитиран/ , не работи – пенсионер по болест, с ЕГН **********.

Съдът намира, че по всички осъждания, отразени в справката за съдимост на подсъдимия – са налице изискванията на чл. 88 А ал.4 вр. ал.1 от НК вр. чл.82 ал.1 т.3,4 и 5 от НК – за настъпване, по силата на закона – без да нужен изричен съдебен акт, вкл. и нарочно отбелязване в бюлетините, на пълна, абсолютна реабилитация, с която са заличени всички последищи от съществувалите до момомнта на настъпване реабилитацията негативни за осъдения последици. Съдът е изискал и се е сдобил от РП-В. и ОП-В., с данни относно изтърпяването на наложените на подс. Д. наказания. /наказван с «лишаване от свобода» и «пробация»/. Предвид датите на влизане в законна сила на съдебните актове, с които са наложени наказанията, изтеклите давностни срокове, вкл. и за изпълнение на санкциите /«пробацията»/ и посочените от прокуратурата дати на изтъпряване на наказанията – то безспорно към 25.07.2024 г. / датата на деянието по настоящето дело/ са били изтекли сроковете по чл.82 ал.1 т. 3, 4 и 5 от НК / независимо от нанесена реабилитация с дата 21.01.25 г. – то тя е настъпила много по-рано от датата на отразяване в бюлетините – а именно на 18.12.20210 г. – 10 години след изтърпяване на наказанието по н.о.х.д. № 326/1999 г. на РС-В., като санкция с най-дълъг давностен срок, съобразно размера на наказанието – над три години «лишаване от свобода», ефективно търпяно/.

Предвид изложеното до тук, настоящият съдебен състав приема, че към към 25.07.2024 г. подс. П. Б. Д. е със съдебен статус «неосъждан» Подсъдимият П. Б. Д. и св. М. П. Г. били познати и приятели дори; и двамата – последният със семейството си, живеели в с. О., обл. В.. Д. често ходел на гости в дома на Г., познавал и жена му, и децата му.

На 24.07.2024 г. Д. също бил у дома на М., където се събрали, за да почерпят домакините – една от дъщерите им / не свид. О. П./ се била сгодила.

На 25.07.2024 г. преди обед, Д . отново отишъл в дома на св. Г. в с. О. , мислейки, че ще продължат с яденето и пиенето, но Г. и жена му – свид. Д. Н. заявили, че тръгват с автомобил за гр. Белоградчик, при сватовете им. П. Д. си тръгнал при това положение. По-късно обаче, в същия ден, се върнал в дома на познатите си, като там били само децата – свид. М. П., свид. О. П. и още една тяхна, най-малка сестра – Ю.. Подсъдимият влязъл в стая, в която били децата, носел със себе си шише с ракия . След малко, свид. М. П. и Ю.отишли в друга стая, за да гледат телевизия. Останал сам със свид. О. П., Д. и казал, че иска да я целуне. На което тя отказала. Тогава Д. я хванал за едната ръка и лицето - бузите, за да я целуне - по лицето, като започнал да докосва и гърдите 2 й – през дрехите. О. го бутала – с крака, доколкото успявала и в един момент извикала. Дочули я свид. М. и сестра им Ю. и дошли в стаята. Видели, че Д. бил надвесен над леглото, в което О. лежала и ритала подсъдимия в опит да се отърве от него. Св. М- П. чула, как Д. казал на сестра й - „Не се дърпай". Но след това, подсъдимият си тръгнал сам, а децата се заключили вкъщи.

На 26.07.24 г. родителите им се прибрали от града и първо М- споделила на майка си за вчерашната случка, а след това и О. потвърдила. С в. Д-Н. се обадила по телефон на баща им - М. Г., който подал оплакване в полицията .

Било отпочнато досъдебно производство, по което О. П. и М- П. са дали показания, като свидетели, вкл. и пред съдия, в „синя стая“.

В хода на разследването на случая, били назначени и проведени 2 бр. комплексни психолого-психиатрични експертизи: спрямо св. О. П. и св. М- П..

В заключенията си по експертизите, вещите лица – психиатър и психолог, заключили, че децата са рабирали свойството и значението на деянието си и са могли да ръководят постъпките си, способни са да дават достоверни показания и оценка за тях.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 244/2024 г. на РУ-Белоградчик и приетите в с. з. допълнително изискани от съда и приети писмени доказателства – актуални справки за съдимост и информация на прокуратурата за изтърпяване на налагани наказания на Д...

Съдът намери, че гореописаните доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

Доказа се авторството на деянието и вината на подсъдимия.

От правна страна:

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс. П. Д. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.149 ал.1 от НК.

От обективна страна – Подс. Д., на 25.07.2024 г. в О., обл. В., в частен имот, находящ се на ул. „Първа" № 2, извършил действия, без да се е съвкуплил - по отношение на ненавършилата 14 — годишна възраст, О- М. П., родена на 12.05.2011 г. от с. О., като я целувал по устните и опипвал гърдите й.

От субективна страна – подс. Д. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че : 1. действията му ще доведат до полова възбуда от една страна; 2. съзнавал е, че предприема тези действия към лице което е малолетно, т. е. знаел е факта на не навършено пълнолетие, дори, че лицето е под 14 г. - предвид познанството им от преди - и с пострадалата и всички останали нейни роднини. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на

3 общественоопасните последици от него и е искал настъпването им. Налице е и специалната цел при извършване на блудствените действия , като елемент от състава на това престъпление – целта да се възбуди полово желание. Като това полово желание е без целта за съвкупление, което го разграничава от изнасилването /опита поне към него, тук няма доказателства, подсъдимият да е целял полово сношение с малолетната/.

Съдът намира, че причините за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимия и желанието му да задоволи свое полово желание, без съвкупление, без значение съгласието или не на лицето, чрез което ще получи това удовлетворение, и игнорирайки обстоятелството от какво - като възраст и физическо съзряване, лице ще се възползва, за това, респ. възползвайки се от ниската му възраст и психическа незрялост, както и евентуалната употребата на алкохол.

По вида и размера на наказанието:

За извършеното от подс. Пл. Д. престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от една до шест години.

Предвид провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да съобрази разпоредбите на чл.58А НК. В настоящия казус съдът или следва да приложи чл.58а ал.1 от Н К или ако прецени, че са налице многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства – чл.55 НК, ако е по-благоприятно това за дееца.

Последното – прилагането на чл.55 от НК, се пледира и от защитника на подсъдимия, без да се сочат конкретни доводи.

Съдът намира, че в случая не могат да се отчетат многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да приложи разпоредбите на чл.55 от НК, тъй като ще е по-благоприятно за дееца.

Разсъжденията на съдебния състав в тази насока са мотивирани от на първо място – от вида и характера на престъплението – посегателство върху личността на пострадалото лице, което е малолетно, възползването от познанството с пострадалата – т.е. използване на доверието което е имала я към подсъдимия, поради което и последният е имал достъп до жилището. От друга страна, като смекчаващ отговорността факт може да се отчете – чистото към момента на деянието съдебно минало на извършителя, както и пълните му самопризнания. Съдът не може да взема предвид предходните осъждания на Д., както иска прокурора – тъй като деецът е реабилитиран към дата на настоящето деяние, нито може да отчита отделно и допълнително факта на възрастта на пострадалата, тъй като този факт пък е взет предвид от законодателя при квалификацията на престъплението и предвиденото за това обстоятелство наказание. При така посоченото, вземайки предвид и здравословното състояние на подсъдимия, съдът прецени, че следва да определи наказанието на подс. Д. в рамките на предвиденото в чл.149 ал.1 от НК – и конкретно, че му се следва наказание в минимален размер от посочен 4 там – а именно една година “лишаване от свобода”, и това наказание в найголяма степен би отговаряло на специалната и генерална превенции по българското наказателно право. След изпълнение на изискването обаче на чл.58 а ал.1 от НК, това наказание се редуцира до осем месеца “лишаване от свобода” и именно това наказание съдът определи на П. Д..

Съдът намери, че по отношение на подс. Д. са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното му наказание по следните съображения: определеното сега наказание на същия е осем месеца "лишаване от свобода", т. е до три години, подсъдимият към момента на извършване на престъплението не е осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер / за което съдът изложи по-горе подробни мотиви /, поради което съдът отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, след като счете, че срок в този размер ще въздейства в достатъчна степен превантивно върху личността на подсъдимия.