Решение № 528 от 12.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Пазарджик, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500602 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №180/18.12.2024г., постановено по гр.д.№389/2023г. по описа на РС- П. са отхвърлени предявените активно субективно и обективно евентуално съединени искове, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.223 ЗЗД от М. П. Р., ЕГН ********** и С. Д. Р., ЕГН ********** и двамата от гр.*********** против Централен кооперативен съюз, ЕИК: 000696497, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.„Г.С.

Раковски“ №99 за признаване на установено, че М. П. Р. и С. Д. Р. са собственици на недвижим имот представляващ УПИ XIII- Общ. с площ от 554кв.м. в квартал 112а по плана на гр.С. от 1985г., одобрен със Заповед № РД 14-02-873 от 27.08.1985г., изменен със Заповед №213 от 16.06.1997г. и Заповед №137 от 15.05.2000г., при граници и съседи на имота: УПИ ХII- За озеленяване и от две страни улица, на основание договор за замяна, обективиран в Нотариален акт №36, том I, рег.№540 дело №32/13.03.2008г. за замяна на недвижими имоти на нотариус с район на действие РС- П., евентуално с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.2 ЗС за 1 признаване на установено, че М. П. Р. и С. Д. Р. са собственици на недвижим имот представляващ УПИ XIII - Общ. с площ от 554кв.м. в квартал 112а по плана на гр.С. от 1985г., одобрен със Заповед № РД 14-02-873 от 27.08.1985г., изменен със Заповед №213 от 16.06.1997г. и Заповед №137 от 15.05.2000г., на основание добросъвестно давностно владение в продължение на пет години, считано от 13.03.2008г.

Осъдени са, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, М. П. Р., ЕГН ********** и С. Д. Р., ЕГН ********** и двамата от гр.***********, да заплатят на Централен кооперативен съюз, ЕИК: 000696497, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, *** разноски по гр.д.№389/2023г. по описа на РС- П., в размер на 700лв.

Решението е постановено при участието на Община С., с адрес: гр.С., пл.Дружба №2, като трето лице помагач на страната на ищците М. П. Р. и С. Д.

Р..

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Община С., конституиран като трето лице- помагач на страната на ищците М. и С. Р. по предявения от тях установителен иск за собственост срещу Централен кооперативен съюз- гр.София.

Счита се, че решението противоречи на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Сочи се, че мотивите на съда за отхвърляне на предявения установителен иск за собственост могат да се резюмират в две категории:

1/ Според обжалвания съдебен акт, Решение №395/09.01.2012г. по гр.дело №137/2011г. по описа на ВКС, Iг.о., с което е бил уважен ревандикационен иск на ЦКС против Община С., касаещ и процесния имот (УПИ ХІІІ-112А по плана на гр.С., представляващ незастроено дворно място с площ 554кв.м.), било породило действие не само между страните по делото, но и по отношение на ищците в настоящото производство М. и С. Р., въпреки че исковата молба на ЦКС не е била вписана и въпреки че Р. не са участвали в производството по споменатия ревандикационен иск. Този мотив е извлечен от разпоредбите на чл.121 ГПК /1952, отм./ и чл.226 ГПК /2008/, като съдът е приел, че към 2000г. исковите молби по ревандикационни искове не са подлежали на вписване, поради което изключението относно недвижим имот, предвидено в съответните трети алинеи на аналогичните горецитирани 2 разпоредби на отменения и действащия Граждански процесуален кодекс, не можело да се приложи.

2/ Според решаващия първоинстанционен състав, ищците Р. не са доказали релевираното от тях оригинерно основание- придобивна давност, тъй като от датата на нотариалния акт за замяна, по силата на който са придобили имота от Община С.- 13.03.2008г., до влизане в сила на съдебното решение по ревандикационния иск на ЦКС против Община С.- 09.01.2012г., течението на придобивната давност било прекъснато на основание чл.116, б“б“ и 115, б.”ж” от ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС, а пък след 09.01.2012г. до предявяване на настоящия иск ищците не били доказали явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота.

Твърди се, че така обобщените изводи на съда са неправилни по следните съображения. Това е така, тъй като се приема, че по делото няма категорични данни, че делото по исковата молба на ЦКС против Община С. е образувано през 2000г., както и че искът е бил ревандикационен.

Визира се, че за да направи извод, че делото е образувано именно през 2000г., съдът разчита единствено на представеното към отговора на исковата молба от ЦКС съдебно решение на въззивния ОС- Пазарджик. На стр.1 от това решение е отразено, че с Решение №37/28.04.2005г. по гр.д.374/2000г. по описа на РС- П. искът на ЦКС е отхвърлен като неоснователен, впоследствие това решение е обезсилено като недопустимо с Решение №252/04.04.2008г. по в.гр.дело №1130/2007г., като след отмяната на въззивното решение с Решение №224/29.06.2010г. по гр.д.№3528/2008г. на ВКС делото е било върнато за ново разглеждане и е постановено ново въззивно решение №415/30.09.2010г. по в.гр.дело №553/2010г. на ОС-Пазарджик.

Сочи се, че няма категорични данни също така, че предявеният от ЦКС иск е бил тъкмо ревандикационен (чл.108 ЗС), защото с окончателния съдебен акт- Решение от 09.01.2012г. по гр.дело №137/2011г. по описа на ВКС, касационната инстанция, произнесла се по съществото на спора, не е установила право на собственост в патримониума на ищеца, а единствено е осъдила ответника да предаде на ищеца изброени в диспозитива на съдебния акт имоти.

Твърди се, че дори и да се приеме, че първоначално делото по иска на ЦКС е образувано през 2000г. и че към този момент исковете по чл.108 от ЗС 3

(ако се допусне, че тъкмо такъв иск е бил предмет на разглеждане) не са подлежали на вписване, както е приел съдът, то след 01.01.2001г., когато е влязло в сила изменението на чл.112, б.“а“ от ЗС, сезираните с ревандикационния иск на ЦКС първоинстанционен и въззивен съд е следвало да оставят без движение исковата молба с оглед нейното задължително вписване. Дори съдилищата да не са изпълнили това свое процесуално задължение, самият ищец е бил длъжен да впише исковата молба, ако е искал да ползва защитно- оповестителното действие на вписването спрямо евентуални права, придобити от трети лица, които не участват в процеса.

Твърди се, че безспорно е, че ищецът по ревандикационния иск ЦКС не е вписал исковата си молба през целия период, докато делото е било висящо, а именно до окончателното произнасянето на ВКС на 09.01.2012г. В този период са действали и двете аналогични разпоредби- съответно на чл.121, ал.3 от ГПК (1952, отм.) и на чл.226, ал.3 ГПК (2008), които изключват разпростирането на силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя на недвижим имот, ако исковата молба, предявена от трето лице против неговия праводател, не е била вписана и приобретателят не е участвал в процеса.

Твърди се, че неправилен е изводът на районния съдия, че нотариалният акт (договорът) за замяна от 13.03.2008г., по силата на който ищците Р. са придобили процесния имот бил „преклудиран“ от силата на пресъдено нещо на предходния правен спор, проведен между ЦКС и техния праводател Община С., затова Р. не можели да черпят права от нотариалния акт.

Правилният извод би бил, че влязлото в сила решение на ВКС от 2012г., с което Община С. е била осъдена да предаде на ЦКС владението върху процесния недвижим имот, не обвързва ищците в настоящия спор, защото: а/ исковата молба на ЦКС не е била вписана, следователно Р. не са могли да знаят за водения между ЦКС и Община С. спор; б/ Р. не са привлечени като страна в този спор; в/ с окончателното решение на ВКС от 09.01.2012г. по гр.д.137/2011г. не е прието за установено дори по отношение на Община С., че ЦКС е собственик на имота, предмет на настоящия процес, а единствено е постановено осъждане на Община С. да предаде владението на ЦКС.

Сочи се, че последвалата замяна по т.7.2 от представения с исковата молба Договор за замяна от 28.06.2013г. между ЦКС и Община С. и 4

„предаване на владение“ с Приемателно- предавателен протокол от 28.06.2013г., подписан между Община С. и ЦКС, несъмнено са актове, случили се само на хартия, но не и в действителност, сиреч това са актове, непораждащи правно действие, защото към датата, на която са съставени и договорът за замяна и протоколът- 28.06.2013г., Община С. не е била нито собственик, нито владелец на имота, придобит през 2008г. и владян към 2013г. от М. и С. Р.. При тези обстоятелства след 2008г. Община С. не може да предаде владение върху този имот на когото и да било, вкл. на ЦКС.

Визира се, че съдът е пропуснал да прецени значението на договор за замяна от 28.06.2013г. и на приемателно- предавателен протокол от 28.06.2013г. и да направи правилния извод, че това са документи, подписани между трети лица (геs inter alios acta), който не обвързва ищците Р. и не може да им бъде противопоставен, особено като се има предвид, че нотариалният акт за замяна от 13.03.2008г., по силата на който те са придобили право на собственост върху процесния имот е бил вписан в Служба по вписваниятагр.П. на същата дата.

Твърди се, че неправилно съдът е преценил доказателствата, що се отнася до алтернативното твърдение на ищците, че са придобили имота чрез явно, непрекъснато и необезпокоявано владение от момента на неговото придобиване- 13.03.2008г., което продължава и към момента на предявяване на иска по гр.дело №389/2023г. по описа на РС- П.- 31.05.2023г.

Визира се, че не е вярно, че през периода, в който е било висящо делото по исковата молба на ЦКС против Община С., придобивна давност в полза на Р. не е текла, както е приел съдът. Срок на придобивна давност не би текъл само за страните по приключилото през 2012г. дело, т.е. за ЦКС и Община С..

За всяко трето лице, обаче, включително за М. и С. Р., които не са участвали в делото на ЦКС и Община С., придобивна давност тече на общо основание и тя не може да бъде прекъсвана с предявяването на искова молба от трето лице, ако образуваното по такава искова молба дело се гледа без участието на владелеца, позоваващ се на придобивната давност. С други думи, воденото между трети лица съдебно производство не е в съС.ие да „обезпокои“ явното и непрекъснато владение на лице, което не е привлечено да участва в спора по повод имота.

Твърди се, че неправилни са също така изводите, до които е стигнал 5 районният съдия при анализа и преценката на гласните доказателства за осъществяваното владение върху имота, и то не само през периода между 13.03.2008г., (придобиването на имота от Р. с нотариален акт) до 09.01.2012г.

(постановяването на решение от ВКС по гр.д.№137/2011г.), но и след това- от 10.01.2012г. до предявяване на исковата молба от Р. против ЦКС по гр.дело №389/2023г., както и към настоящия момент.

Сочи се, че макар да констатира, че ищците Р. не са знаели за воденото дело от ЦКС против праводатепя им Община С., воден от горецитираните мисловни предпоставки, съдът е счел, че и за Р. срокът на придобивна давност е бил прекъснат от това дело, проведено без тяхното знание. Що се отнася до периода след 09.01.2012г. съдът, мисловно и без законова опора е ограничил възможните действия по осъществяване на владение (своене на недвижим имот) само до постъпки за ограждане на имота, проектиране и осъществяване на строителство в него. Затова, като не е установил да има построена сграда в имота е решил, че ищците не са осъществявали владение.

Твърди се, че това произволно ограничаване на действията по своене на недвижим имот не кореспондира със законовите правила. Поначало всяко действие, което сочи намерение на дадено лице да стопанисва недвижимия имот би могло да се тълкува като своене, особено когато няма доказателства за конкуриращи действия от други лица. Съдът е пропуснал да забележи, че свидетелските показания на св.Д. са основани единствено на впечатленията й към датата на съставяне на приемателно- предавателния протокол от 28.06.2013г. и не могат да бъдат ефикасно противопоставени на непротиворечивите сведения, снети от показанията на св.И. и св.Б., за това, че ищецът С. Р. е разчистил незастроеното дворно място от строителни отпадъци, засипал го с камъни и е закарал там строителни материали /камъни и пясък/ с намерение да строи. Твърдението на св.Д., че към 29.06.2013г. в огледания от нея имот не е имало строителни материали, не може да се тълкува като опровергаване на показанията на другите свидетели, а напротив- като тяхно потвърждение.