Определение № 1033 от 18.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1033 гр. С.З., 18.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20265500500485 по описа за 2026 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на жалбоподателя Н. Ю. П. с ЕГН **********, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело под № 24/2021 г. по описа на 24 св. С. градски съд против Определение с № 1189 от 24.04.2026г., постановено по гр. дело № 3637/2025 год. по описа на РС С.З..

В законоустановения срок обжалват изцяло посоченото определение, с което е потвърдено налагането на парична санкция на доверителката му в размер на 30 лв. на основание чл. 78а, ал. 2 от ГПК. Молят да се отмени акта, като изцяло незаконосъобразен по следните съображения:

На първо място, обжалваното определение е постановено в пряко нарушение на чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ. С Решение под № 11 от 03.07.2024 г. по к.д. № 13/2023 г. на Конституционния съд разпоредбата на чл.

78а от ГПК бе обявена за противоконституционна. Упоритото налагане на санкции по текст, който е изрично обявен за противоконституционен и е изключен от правния мир, съставлява грубо нарушение на принципа на законност и фактически отказ от правосъдие. Първоинстанционният съд не разполага с правомощие да прилага норма, чието действие е преустановено с решение на Конституционния съд.

На следващо място, считат за неправилно тълкуването на районния съд относно правната природа на наложената сума. Макар текстът да е систематично поставен в раздела за разноски, по същността си той представлява процесуална санкция за неизпълнение на задължение. Опитът на съда да заобиколи конституционната забрана, като квалифицира наложената 1 сума като „разноски", е юридически несъстоятелен и цели единствено да оправдае налагането на наказание без действаща правна опора. Тъй като актът е израз на държавна принуда спрямо поведението на страната, същият подлежи на отмяна поради липса на материалноправно основание.

Допълнително, съдът е игнорирал факта, че медиацията е доброволен процес. При наличие на изричен писмен отказ от насрещната страна, явяването на ищцата е обективно обезсмислено. Налагането на наказание за неявяване в процедура, която е едновременно доброволна по характер и противоконституционна по уредба, е акт на неоправдана държавна репресия.

Молят въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да:

Да отмени изцяло Определение с № 1189 от 24.04.2026 г. на РС С.З. и да отмени наложената на доверителката му санкция, като постанови нов акт, съобразен с обвързващата практика на Конституционния съд на РБ.

Сочат в жалбата си и постоянната и непротиворечива практика на КС на РБ и ВКС, подробно посочена и изброена в същата жалба.

В срока за отговора на частната жалба, ответника по нея въззиваемия „Б.Е.Д.К.“ гр. С. не депозират становище или писмен отговор на частната жалба.

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д. с № 3637/2025 г. по описа на Районен съд – С.З. е образувано по предявения осъдителен иск от частния жалбоподател Н. Ю. П. против въззиваемия “Б.Е.Д.К.“ ООД, с която е бил предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 306,00 лв. Ищецът и жалбоподател счита, че клаузите „Динамично плащане“ от процесния договор за потребителски кредит са нищожни, а договорът недействителен в тази му част поради неравноправност на клаузата на чл.9, ал.2 от същия.

Искът е предявен от частния въззивник Н. Ю. П. срещу ВЪЗЗИВАЕМИЯ и ответник по жалбата “Б.Е.Д.К.“ ЕООД.

Правния спор е подлежал и на съответната медиационна процедура съгласно изричната разпоредба на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК.

1/ По правната квалификация на молбата и частната жалба - с разпореждане № 1518/11.03.2026 г. е била дадена възможността на молителя и жалбоподател да обоснове още на първоинстанционното производство поддържаната от него правна квалификация на молбата с посочване на хипотеза на чл. 92а. от ГПК, като му е изяснена подробно и съдебната практика в тази насока. В подадената от него допълнителна молба тази съдебна практика изобщо не се коментира, а бланкетно се поддържа становището от първоначалната молба.

Поради това и въззивният съд, съобразявайки вече посочената и изяснена съдебна практика, че по реда на чл. 78а, ал. 2 ГПК не се налагат глоби, а тези присъждани суми представляват разноски по делото и техния ред за разглеждане е по чл. 248 ГПК - така напр. определение № 627/14.02.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2849/2023 г., I г.о., определение № 2

537/19.02.2026 г. на С. апелативен съд по в.ч.гр.д. № 430/2026 г. - „по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и чл. 78а ГПК“, определение № 1293/19.01.2026 г. на С. градски съд по в.ч.гр.д. № 13852/2025 г. - съгласно чл. 329, ал. 2 ГПК при отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78 и 78а ГПК. По този ред се определят разноските и при обжалването на решението, решение № 34/26.02.2026 г. на В. районен съд по гр.д. № 551/2024 г. решение № 26/ 21.01.2026 г. на Л. районен съд по гр.д. № 1488/2025 г., решение № 16/25.02.2026 г. на Б. районен съд по гр.д. № 784/2025 г. - на основание чл. 78 а, ал. 2 ГПК страните следва да заплатят разноски в размер на 30,68 евро /60 лева/ или по 15,43 евро - същите са задължени от съда да участват в информационна среща и никоя от тях не се е явила. Освен това разпоредбата на чл. 78а, ал. 2 ГПК ясно препраща към чл. 81 ГПК /разноски/, а не към Глава Девета ГПК /глоби/.

Не се споделя единствения допълнителен аргумент основан само на момента на определяне на тази отговорност, а именно в о.с.з. на 19.12.2025 г. по четири ясни причини - 1 / в случая отговорността за разноски възникнала между съда и страната, като същата е във фиксиран размер, 2/ т.е. възражение за прекомерност дори не е възможно да има, 3/ тази отговорност очевидно не се определя от изхода на спора, а от процесуалното поведение на страната в точно определен момент и тя не е към другата страна и 4/ не във всички случая отговорността за разноски се определя в съдебното решение /напр. в хипотеза на чл. 78, ал. 4 ГПК/.

2 / По допустимостта на молбата и жалбата - единствено се споделя молбата от 17.03.2026 г. в частта за допустимост, тъй като протоколното определение от 17.12.2025 г. действително не е връчвано на страната и поради това спазването на срока се тълкува изцяло в нейна полза, т.е. молбата и жалбата се приемат за допустими и се приема за спазено указанието в т. 2 от разпореждане от датата 11.03.2026 г.

3 / По основателността - молбата и частната жалба са неоснователни най-малко по три причини:

1/ всичко изложено относно процесуалното поведение на насрещната страна по спора ответника е неотносимо - насрещната страна е понесла своята отговорност за неявяването си на медиационната среща и ако ищцата се бе явила, то цялата сума от 60,00 лв. би се понесла от ответника, т.е. от една страна никой не очаква от ищцата да договаря сама със себе си, а да изпълнява своите процесуални задължения, от друга страна медиацията не е пожелателна процедура, но не и задължителна в смисъл задължително постигане на споразумение и от трета страна ищцата отговаря единствено и само за собственото си процесуално поведение - явяване или неявяване и това няма нищо общо с поведението на насрещната страна - ищцата има процесуално задължение да се яви и нищо повече, 2 / не е ясно какви разноски за път би направила ищцата при положение, че нейния адрес е в гр.

С.З. и това е определило и местната подсъдност - съдът да е удобен за 3 потребителя. Ако се има предвид пътуване и разходи на нейни процесуален представител, то в Наредба с № 12/28.07.2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация ясно е разписана възможността за провеждане на видеоконферентна връзка на едната или двете страни. Изобщо не е ясно какви разходи би претърпяла ищцата м молбата не се и сочат такива и 3 / съображенията за противоконституционност са явно неоснователни правната уредба уреждаща медиацията е действаща, актуализирана след последното Решение на КС на РБ и съответно новоприета с ДВ бр.55/2025 год., а Решението на КС е от м.07.2024 год. ДВ бр.57/2024 год., действаща и неотменена от законодателя или Конституционния съд.

Обобщено - нежеланието на едната или двете страни да изпълнят своите процесуални задължения очевидно води до нарушение на чл. 3 от ГПК, израз на което е и разпоредбата на чл. 78а, ал. 2 ГПК. А всяка страна понася съответна част от разноските в зависимост от собственото си процесуално поведение, а не това на отсрещната страна и всякакви откровено целесъобразни аргументи са неотносими. Законът е ясен - при неявяване на двете страни сумата от 60,00 лв. се разпределя поравно между тях, ако не се яви само едната тя дължи общо сумата от 60,00 лв. А законодателят е създал достатъчно улеснения в приетата от него Наредба под № 12/28.07.2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация за достъпно и улеснено участие на страните по делото.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че обжалваното Определение на първостепенният съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни от това.

Относно разноските:

Не са налице процесуалните предпоставки за присъждането на разноски в настоящото производство за разглеждане на разноски.

Относно обжалваемостта на настоящият съдебен акт:

При спазване на разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК и с оглед цената на разгледаните в производството по гр.д.№ 385/2025 г. по описа на Районен съд – С.З. искове с цена от 306,76 лева или 156,46 евро, определяща необжалваемостта пред Върховния касационен съд на решението на въззивния съд, то настоящото определение съответно и не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.1-во във вр. С чл.248 и чл.81 от ГПК Окръжен съд – С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение с № 1189 от 24.04.2026г., постановено по гр. дело № 3637/2025 год. по описа на РС С.З., постановено с правно основание чл. 248 от ГПК, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5