Решение № 260083 от 06.07.2021, Районен съд - Ихтиман

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е гр. И., 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД И.,

III СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №492/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от К.И.К., чрез адв. Великова от РАК, срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 3213,53 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 17.08.2018г. до 14.11.2018г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/20.11.2018г. за недвижим имот с адрес гр. И., ул. „Ц. С.“ №25. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че не е абонат на ответното дружество за процесния недвижим имот. Поддържа, че не са били налице основанията за извършване на едностранна корекция от ответното дружество. Твърди, че не са спазени изискванията за извършване на едностранна корекция. Поддържа, че липсва вина на потребителя и същият не следва да отговаря за СТИ.

Ответникът, получил препис от исковата молба в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, в който оспорва изцяло основателността на предявения иск. Поддържа, че между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия (ОУ). Поддържа, че на 14.11.2018 г. е извършена проверка на мястото за измерване на доставяната в процесния обект електрическа енергия и е съставен КП, съгласно който е налице промяна в схемата на свързване и електромерът не е отчитал изцяло потребяваната ел. енергия, като при изготвянето на КП е присъствал служител на полицията. Твърди, че потребителят е уведомен за извършената проверка, извършено е преизчисление съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ в съответствие с чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, като е издадена фактура за процесната сума. Поддържа, че предвидената в ПИКЕЕ обективна отговорност е специална, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 82 ЗЗД за виновно поведение на потребителя. Претендират се разноски.

Ищецът е направил възражение възражение на основание чл. 108 ГПК за местна неподсъдност на спора, което е оставено без разглеждане с влязло в сила протоколно определение от 13.10.2020г..

Привлечено е в качеството на трето лице- помагач с правата по чл. 221, ал. 1 ГПК на страна на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********, което представя становище за неоснователност на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От показанията на свидетеля В. И., служител на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, се установява, че при проверка, заедно с негов колега и двама сътрудника от федерация на потребителите, извършена на адрес гр. И., *** е констатирано, че липсва връзка между токова и напреженова вериги на втора фаза на електромера, което води до минимален товар, индикаторът на електромера не мига, т.е. консумира се енергия, без същата да се измерва от електромера и без да се заплаща. Установява се също така, че на адреса е живяла възрастна жена (роднина на потребителя), която е запозната с направените констатации и съставения КП.

Впоследствие на място е пристигнал патрул на полицията от И., като служителите били запознати с констатациите и подписали КП.

От констативен протокол № 1019619/14.11.2018 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия се установява, че е налице промяна в схемата на свързване и консумираната ел. енергия не се измерва от електромера.

Проверката е извършена в присъствието на представител на потребителя и на двама представители на „Федерация на потребителите“. Констативният протокол е подписан и от представител на РУ- И.- Д. Т. Л..

От писмо изх. №NTZ109568/15.11.2018г. и известие за доставяне, получено на 23.11.2018г., се установява, че потребителят е уведомен за извършената проверка, съставения констативен протокол и предстоящото извършване на корекция на сметка.

От Предложение за корекция на сметка от 19.11.2018г., изготвено от отдел „Нетехнически загуби“ при ответното дружество, се установява, че на потребителя допълнително е начислена стойността на 16628 kWh за периода от 17.08.2018г. до 14.11.2018г.

От писмо, изх. №**********/21.11.2018г., изготвено от ответното дружество, се установява, че на основание чл. 98а, ал.

2, т. 6 от Закона за енергетиката и чл. 17, ал. 2 от ОУ ответното дружество уведомява ищеца за начисляването на сумата от 3213,53лв. за консумирана, но незаплатена електрическа енергия, като към писмото е приложена и съответната фактура №**********/20.11.2018г..

От представената товарителница се установява, че пратката е получена от лице, намерено на адреса.

От приетото заключение по назначената съдебно- техническа експертиза и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че е налице изменение на схемата на свързване, връзката между ток и напрежение е прекъсната и това води до неправилно отчитане, поради което на дисплея на електромера не се измерва потребеното количество енергия, като това може да се постигне само чрез външна намеса.

Установява се, че преизчисляването на консумираната ел. енергия е правилно извършено и отговоря на ПИКЕЕ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намери следното от правна страна:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване недължимостта на сумата от 3213,53 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 17.08.2018г. до 14.11.2018г.

Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия и 2) наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите.

Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ответника. Ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.

По делото се доказа наличието на първата от посочените предпоставки- съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия касателно процесния недвижим имот в гр. И., ***, на който обект е извършена процесната проверка от 14.11.2018 г.. Горното се установява от извънсъдебното признание на ответника, обективирано в жалба на ищеца до ответното дружество (л. 33 и л. 34 от делото на СРС). Предметното съдържание на този частен свидетелстващ документ води до правния извод, че се доказва съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия касателно процесния недвижим имот. Този частен свидетелстващ документ носи подписа на своя автор (ищец по настоящото дело) и се ползва с формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че изявленията съдържащи се в него, са направени от лицето, което се сочи за негов автор - арг. чл. 180 ГПК. В този смисъл този документ обективира извънсъдебно признание, че ответникът е титуляр на партидата и потребител по договор за продажба на ел. енергия, като допълнително в жалбата се цитира и фактура №**********/20.11.2018г (приложена и по делото), и процесната сума от 3213,53лв., като във връзка с тази фактура се посочва, че редовно се заплаща потребяваната на адреса електрическа енергия. А признанието на факти с правно значение е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

Съдът намира за установена по делото и втората предпоставка-наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите, по следните съображения:

В чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, действащ към датата на извършване на проверката – 14.11.2018г., е предвидена възможността при наличието на определени предпоставки операторът на съответната мрежа да изчисли количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 90 дни до датата на извършената проверка. За да възникне това право обаче е посочено, че следва да бъде установено по надлежния ред, че липсва средство за търговско измерване или при метрологична проверка да се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ е посочено, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.

Настоящият състав счита, че разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са издадени от компетентен орган - ДКЕВР въз основа на законова делегация съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, поради което доколкото те действат занапред след датата на влизането им в сила – 16.11.2013 г., т. е и към датата 14.11.2018 г., отношенията между страните по договора за продажба на електроенергия се регулира и от тези правила. Ето защо следва да се приеме за неоснователно твърдението на ищеца, че за ответното дружество не е съществувало законово основание за извършване на едностранна корекция на задължението, в случай на установено неточно измерване. В константната практика на ВКС е прието, че с изменението на Закона за енергетиката от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (Решение № 111/17.07.15 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 115/20.05.2016 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, II т. о. и решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, I т. о.).

Към датата на извършване на проверка разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ вече е била отменена, но възможността за извършване на корекция на сметките на потребителите не е била предвидена в чл. 47 от ПИКЕЕ, а в чл. 48 от ПИКЕЕ, който е действал към 14.11.2018 г. Отменената през исковия период разпоредба на чл. 47 ПИКЕЕ, е уреждала единствено задължението при извършване на проверка от оператора да се съставя констативен протокол, като са посочени реквизитите, които следва същият да съдържа. Следователно правото за извършване на корекция на сметките не се регламентира от отменената разпоредба на чл. 47 от ПИКЕЕ. Същевременно извършването на самата проверка и констатациите направени от проверяващите може да бъде доказана и с други доказателствени средства, каквито са свидетелските показания на изслушаните в съдебното заседание по делото свидетели.

Неоснователни са доводите на ищеца, че разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ не следва да се прилагат, доколкото с решение от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав, са отменени ПИКЕЕ с изключение на цитираните норми, поради което същите вече не отговаряли на изискванията на чл. 83 от ЗЕ. По аргумент от чл. 195 от АПК, а и съобразявайки дадените разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до постановяването на окончателен съдебен акт за прогласяване нищожността, поради което разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ намират приложение, като отмяната им няма обратно действие. Ето защо независимо, че с Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, се отменят чл. 48-51 от ПИКЕЕ, то същото е влязло в сила на 23.11.2018 г., респ. тази отмяна действа само занапред и не влияе на законосъобразността на извършената преди това корекция на сметката на ищеца. В подкрепа на горното е и Решение №124/18.06.2019 по дело №2991/2018 на ВКС, ГК, III г.о., в което е прието, че „трябва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период … и са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.“.