Определение № 11979 от 19.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11979 гр. София, 19.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20241110115422 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на от „Асенов“ ООД срещу „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД, с която е предявен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата в размер на 64 505,35 лева, представляваща неплатено възнагаждение за извършени превози на пшеница и царевица в периода от 19.05.2023 г. до 10.11.2023 г., за което са издадени описаните в исковата молба фактури, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба е направено и искане за допускане на обезпечение на така предявения иск.

Съдът при извършване на проверка по реда на чл. 118 ГПК намира, че предявеният иск не е родово подсъден на районен съд. Съображенията за това са следните:

Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно (чл. 118 и чл. 119, ал. 1 ГПК). Правилата относно родовата подсъдност са уредени в чл. 103 – чл. 105 ГПК, като съгласно чл. 104, т. 4 ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева са подсъдни на окръжен съд.

В съдебната практика е прието, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение, респ. от трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение (чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури) представлява един иск (в този смисъл Определение № 114 от 04.03.2014 г. по търг. д. № 2401/2013 г., II ТО, ВКС, Определение № 744 от 09.08.2012 г. по ч.т.д. № 511/2012 г., ТК, ІІ ТО, ВКС и др.).

В разглеждания случай предявеният иск е за задължение за заплащане на възнаграждение за извършени от ищеца превози, за които са издадени описаните в исковата молба фактури. От наведените в исковата молба твърдения следва, че страните са се намирали в трайни търговски отношения по извършване на превоз по възлагане на ответника. Ето защо, доколкото вземането произтича от трайни търговки отношения с предмет извършване на превоз, във връзка с които се търси изпълнение, вземанията по отделните фактури, издавани в хода на изпълнението, не съставляват самостоятелни искови претенции, а представляват един иск. Налице е хипотеза на едно правоотношение, по което многократно страните са предлагали изпълнение, а вземанията по него подлежат на разглеждане по един процесуален ред. При това положение и доколкото общата стойност на претендираните вземания е в размер на 64 505,35 лева, то на основание чл. 104, т. 4 ГПК родово компетентен да разгледа спора е окръжният съд.

Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено и делото 1 изпратено на компетентния съд - Софийски градски съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 118, ал. 2 ГПК производството по гр. д. № 15422/2024 г., по описа на Софийски районен съд, II ГО, 74 състав.

ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд по подсъдност.

Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2