Акт от 12.07.2018, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 153 / 12.7.2018г. година град

Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар …………………ДАРИНА

ЕНЕВА…............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията

……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер....476....по описа за............2017…...............година Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Община Сунгурларе представлявано от кмета на общината инж. В.П.

*** нейния процесуален представител адв. С. Гонкова – Трайкова е предявила иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК против Г.С.К. с който моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на ответника Г.С.К., че същият дължи на ищеца Община Карнобат парична сума - главница в размер на сумата от 47719,53 лв., представляваща причинена вреда от незаконосъобразно изразходвани и отчетени суми по служебни аванси, както и паричната сума от 12 398 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата от датата на причиняването на вредата до 06.10.2016 година, както и законна лихва върху главницата начиная от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 72/2017 г. по описа на КРС –

25.01.2017 година до окончателното изплащане на горепосочената главница, които суми са установени с акт за начет №

11-04-23 от 12.10.2016 година и заключение от 16.11.2016 година на Агенция за държавна финансова инспекция и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 42 от

26.01.2017 г. по ч.гр.д. № 72/2017 г. по описа на Районен съд Карнобат. Освен това ищецът посочен по-горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл.

78 ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, се явява неговия процесуален представител, който поддържа така предявените от него искове и моли тяхното уважаване , ведно с всички законни последици от това.

Ответникът в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор на исковата молба с която са предявени горепосочените установителни искове срещу него и по този начин взема становище по същите искове , като в същия отговор счита предявените искове за неоснователни и моли съда да ги отхвърли изцяло като такив.

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , но чрез процесуалният си представител заявява по повод на предявените срещу него искове, че същите се явяват неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло, ведно с всички последици от това.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосочените предявени от ищеца Община Сунгурларе искове се явяват по своята същност положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Г.С.К. съществуването в полза на ищеца Община

Сунгурларе на твърдяните от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно твърдяното правоотношение между тях, респ. ответника да е бил кмет на Община Сунгурларе, ответникът като страна по това валидно правоотношение –да е извършил действия с което да е увредил ищцовата страна с паричните суми, които се твърдят, респ. да не е изпълнил дължимите се от него задължения като кмет на Община Сунгурларе през този период, като страна по това правоотношение да е действал умишлено недобросъвестно и да е използвал същите процесни суми в противоречие на закона, като е нанесъл вреда на Община Сунгурларе и затова в полза на ищеца Община Сунгурларе да е възникнало правото да иска тяхното репариране в претендирания за установяване размер и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 417 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение на парично задължение.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че срещу ответника Г.С.К. в качеството му на кмет на Община Сунгурларе за посочения процесен период от 01.01.2012 г. до 09.11.2015 г. е съставен акт за начет № 11-04-23 от 12.10.2016 г., който акт е съставен при извършената финансова инспекция при Община Сунгурларе по заповед на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция при Министерството на финансите за получени от ответника Г.К. служебни аванси за горепосочения период от 01.01.2012 г. до 09.11.2015 г. и респ. извършени проверки за това дали същите са законосъобразни, респ. дали са документално обосновани във връзка с тяхното получаване, разходване и отчитане, като в същия акт за начет е установено, че ответника Г.С.К. *** от незаконосъобразно изразходвани и отчетени суми по служебни аванси в размер на 47719,53 лв. в това число сумата 40056,53 лв. за алкохол и сумата от 7663 лв. за материали и услуги, като се твърди при проверка на първичните счетоводни документи /авансови отчети и фактури/ за посочения период, че закупения алкохол не е изразходван за представителни цели по смисъла на чл. 62 ал.1 от ППЗДДС, тъй като не е доказана и необходимостта от закупуването му, а отделно по отношение на закупените материали и платени услуги няма приложени документи, доказващи потребността от същите направени разходи за тях. По този начин се твърди, че имуществена отговорност за причинените вреди носи ответника К. на основание чл.

23 т.1 и т. 4 от ЗДФИ, тъй като горепосочения проверяван период ответника е бил кмет на Община Сунгурларе и по този начин е притежавал всички права ,задължения и отговорности свързани с получаване, съхранение, разходване и отчитане на имуществото на общината и такива по неговото управление разпореждания, като в същия акт за начет е установено, че ответника в качеството му на съответно длъжностно лице и причинител на вредите дължи на Община Сунгурларе и законната лихва от деня на причиняването й до 06.10.2016 г. в размер на сумата от 12398,29 лв., както и законна лихва до окончателното изплащане на вредата на основание чл. 26 от ЗДФИ, които горепосочени констатации се потвърждават и със заключението към същия акт за начет от 16.11.2016 г., който се явява неразделна част от акта за начет, съгласно разпоредбите на чл. 47 ал. 4 от ППЗДФИ и понеже до настоящия момент длъжника не е предприел действия за доброволното му погасяване на задълженията към Община Сунгурларе , изразяващи се в горепосочените остойностени вреди и затова се и претендират горепосочените за установяване суми ведно с всички законни последици от това.

Затова понеже ищцовата страна твърди, че тъй като по този начин е било увредено и респ. е получило правата на кредитор спрямо ответника с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за горепосочените суми, респ. ищецът Община Сунгурларе е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 72/2017 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 42 от 26.1.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК – горепосочения акт за начет № 11-04-23 от 12.10.2016 г. ан Агенцията за държавна финансова инспекция със заключение към него от 16.11.2016 г. с която Районен съд Карнобат е разпоредил длъжникът Г.С.К. да заплати на кредитора - Община Сунгурларе горепосочените си задължения посочени в диспозитива на исковата молба, а именно: сумата 47719.53 лева (четиридесет и седем хиляди седемстотин и деветнадесет лева и петдесет и три ст.)лева,представляваща незаконосъобразно изразходвани и отчетени суми по служебни аванси,въз основа на което е бил съставен на същия и акт за начет № 11-04-23 от 12.10.2016 година на Агенция за държавна финансова инспекция със заключение от 16.11.2016 година,сумата 12398.29(дванадесет хиляди триста деветдесет и осем лева и двадесет и девет ст.),представляваща лихва за времето от 09.11.2015 година-датата на причиняване на вредата,до 06.10.2016 година,както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 25.01.2017 година до окончателното изплащане на вземането,както и направените разноски по делото в размер на 2920.48 (две хиляди деветстотин и двадесет лева и четиридесет и осем ст.)лева.

Видно от приложените към исковата молба и ч.гр.д.№ 72/2017 г. писмени доказателства, което се признава и от страните по делото е че през проверявания период от 01.01.2011 г. до 09.11.2015 г. ответникът Г.С.К. е заемал длъжността кмет на община Сунгурларе, което се установява с удостоверения № 651 от 05.11.2007 г. и № 1 от 24.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия при Община Сунгурларе с която последната е удостоверила, че ответникът Г.К. е избран за кмет на изборите произведени на 04.112007 г. и 23.10.2011 г., като с обявяването на ответника за избран като кмет на Община Сунгурларе е възникнало и трудовото правоотношение между Г.К. *** по смисъла на чл. 86 ал.1 от КТ, като през посочения проверяван период ответника Г.С.К. е заемал и изпълнявал длъжността кмет на община Сунгурларе докато с акт за прекратяване № 0000064 от 09.11.2015 г. издаден от Общински съвет Сунгурларе на основание чл. 337 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ответника К. ***. Видно от представените споразумения към исковата молба, респ. доказателствата приложени към исковата молба и заповедното производство е че като такъв ответникът е получавал месечни трудови възнаграждения.Следователно съдът приема , че през процесния горепосочен период , посочен като такъв и в акта за начет ответника Г.К. е бил свързан със съответно трудово правоотношение с ищцовата община Сунгурларе , като е бил Кмет на Община Сунгурларе и затова съдът намира , че спрямо него е налице първата императивна предпоставка за предявяване и уважаване на настоящия респ. настоящите установителни искове по чл.422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК .

Същия като кмет на Община Сунгурларе, съгласно чл. 44 ал.1 от ЗМСМА е имал следните правомощия – да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, да насочва и координира дейността на изпълнителните органи, да назначава и освобождава от длъжност заместник кметовете на общината кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация, да налага предвидените от закона дисциплинарни наказания, да организира изпълнението на общинския бюджет, да организира изпълнението на дългосрочните програми, да организира изпълнението на актовете на общинския съвет и да внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно, да организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите от актовете на президента на Републиката и Министерския съвет, да възлага изпълнението на своите функции на кметствата и районите, да координира и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността при тяхното изпълнение, като същият е бил задължен да изпълнява общинския бюджет, което е негово основно задължение, включително и чрез помощта на кметовете на кметства, райони и чрез ръководителите на бюджетни звена, финансирани от и чрез общинския бюджет. Кметът на общината е задължен да осъществява отговорност за изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол в общината при спазване на принципите на закона, като на основание чл. 2 ал.2 т.

3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е посочено , че Община Сунгурларе е организация от публичния сектор и като ръководител на същата на основание чл. 3 ал. 1 от ЗФУКПС кметът на общината е отговорен за осъществяването на финансовото управление и контрол във всички ръководени от него структури, програми, дейности и процеси при спазване на принципите на законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност. Същият кмет на Община Сунгурларе на основание чл. 6 ал.1 от ЗФУКПС е бил длъжен да управлява публичните средства на общината по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин, спазвайки принципите за добро финансово управление, законосъобразност и прозрачност, като кметът на общината на основание чл. 10 ал.1 от ЗФУКПС осъществява финансовото управление и контрол на този бюджет, респ. на средствата на Община Сунгурларе, като по този начин същият е отговорен да изразходва така средствата на Община Сунгурларе, че финансовите рискове да бъдат ограничени и то в допустимите им граници, които следва да бъдат определени в процеса на определение на риска, както и осъществяването на контролни дейности върху това, които включват процедури и правила , подробно изписани в чл. 13 ал.3 от ЗФУКПС, включително и системата за двоен подпис, която не разрешава поемане на финансово задължение или извършване на плащане, което да се извършва без подписите на ръководителя на Община Сунгурларе – кметът на Община Сунгурларе и съответното лице, отговорно за счетоводните записвания, а именно главния счетоводител на Община Сунгурларе. По този начин съдът намира, че ответникът Г.С.К. *** имал всички права , задължения и отговорности свързани с получаване, съхранение, разходване и отчитане на имущество на Община Сунгурларе и такива по неговото управление разпореждания, като същият на основание чл. 23 т.1 и т. 4 от ЗДФИ може да бъде привличан към имуществена отговорност при нанасяне на вреди във връзка с получаване, съхранение, разходване и отчитане на имущество на Общината както и с неговото управление и разпореждане.