Решение № 177 от 20.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600281 по описа за 2026 година Производство по Глава 21 НПК.

С присъда № 36/21.05.2025г., постановена по НОХД № 1207/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив подсъдимият М. М. Г. е признат за виновен в това, че през периода от началото на месец юли 2011 г. до 13.03.2012 г. в град Пловдив, при условията на продължавано престъпление, на четири пъти, като управител на „Г. Л.“ ЕООД Пловдив, чрез посредственото извършителство на М. Е. Б.- К., като пълномощник и счетоводител от „**“ ЕООД, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери за фирма „***“ ЕООД – Пловдив – ДДС в размер на 66 824,15 лева, като е потвърдил неистина в подадени писмени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му / чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДСС/, и при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание – отчетни регистри- дневници за покупки по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, отразявайки данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, издадени от „Н.” ЕООД”, „С.“ ЕООД, „Д.Т. К.“ ЕООД и „М. д.“ ЕООД и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода.

1

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия М. М. Г. наказание една година и шест месеца лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявения от Министерство на финансите – ТД на НАП- Пловдив против подсъдимия М. М. Г. граждански иск в размер на 66 824,15 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по делото, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М. М. Г. е осъден да заплати направените съдебни разноски. Против присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от подс. М. М. Г. чрез защитника му адв.Р. П., в която са изложени пространни съображения, че е необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради което моли да се отмени и подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено данъчно престъпление по чл.255 от НК, а алтернативно делото да се върне за ново разглеждане на Окръжен съд- Пловдив за отстраняване на процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия и защитата.

Присъдата е обжалвана и от гражданския ищец- Министъра на финансите като в жалбата и уточнението към нея са изложени съображения, че искът неправилно е отхвърлен като неоснователен, поради което моли да се отмени в тази част и се уважи в пълния предявен размер.

Самостоятелна жалба против присъдата е подадена от подс.М. М. Г., с която поддържа оплакванията, развити във въззивната жалба на неговия защитник и също моли да бъде оправдан.

Представителят на Апелативна прокуратура- Пловдив предлага присъдата да се отмени и делото се върне за ново първоинстанционно разглеждане поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение, а именно липса на мотиви.

Пловдивския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, приема следното:

Жалбите са процесуално допустими, а алтернативното искане на защитата и предложението на прокурора се явяват основателни.

След дългогодишно съдебно следствие, по време на което са проверени не само доказателствените материали на досъдебното производство, но са събирани и допълнителни писмени и гласни източници на относима към предмета на делото информация, съдът е постановил присъда, мотивните съображения към която не покриват законовите изисквания за коректна правораздавателна дейност съгласно изискванията на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 от НПК. Макар и фактически пространни, мотивите на съда се изчерпват с преповтаряне на фактическата обстановка, поднесена с обвинителния акт, цитиране показанията на разпитаните по делото свидетели, 2 на обясненията на подсъдимия и съдържанието на експертните заключения.

Липсва обаче анализ и оценка на всички тези доказателства, събрани и проверени по време на процеса, както и на изготвените и приети по делото експертизи, като съдът не е изложил съображения кои приема като обективни, логични и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност по делото, респ. на кои и поради какви причини не дава вяра, като се има предвид, че са ангажирани доказателства както обвинителни, така и в подкрепа на тезата на защитата, респ. на обясненията на подсъдимия, които също не са подложени на самостоятелна и съвкупна проверка и преценка за достоверност. Законът задължава съда при противоречия на доказателствените материали да изложи убедителни аргументи защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят за да се постанови решение именно в посочения смисъл.

Практиката на върховната касационна инстанция е последователна в разбирането, че липсата на мотиви на обжалвания съдебен акт ограничава правото на страната да получи отговор на направените възражения, като същевременно лишава въззивната инстанция от възможността да проследи механизма на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд.

Когато в мотивната част на присъдата не са обсъдени доказателствата и противоречията между тях и не е даден отговор на съществени доводи на страните във връзка с достоверността на доказателствените източници, както и на възраженията им относно отсъствието на елементи от престъпния състав, е налице нарушено право на защита и неизпълнение на задълженията по чл.14, чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 от НПК, което се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 2, вр. ал.1, т.2 от НПК. Формалното мотивиране на съдебните актове също се приравнява на липса на мотиви, когато съдът не е изложил съображения относно фактическите и правни изводи по повдигнатото обвинение, които, както се посочи, да дават възможност на въззивната инстанция да провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на първия съд.

Констатираното съществено процесуално нарушение не може да бъде санирано от настоящата инстанция, като противното означава написване на първоначални мотиви към постановената присъда, което не предспоставя цялостната й проверка съгласно правомощията по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, респ. да се прецени основателността на подадената от защитата на подсъдимия въззивна жалба. Това налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.335 ал.2 вр.чл. 348, ал.3, т. 2, вр. ал.1, т.2 от НПК ПАС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 36/21.05.2025г., постановена по НОХД № 1207/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4