Определение № 549 от 15.09.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 549 гр. Плевен, 15.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. Л. при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от РУМЕН П. Л. Частно наказателно дело № 20254400200682 по описа за 2025 година

Производство по чл. 43, ал. 3 от ЗЕЕЗА.

Образувано е по искане на прокурор при Окръжна прокуратура-Плевен, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на българския гражданин К. А., във връзка с Европейска заповед за арест от 27.08.2025 г., издадена съдия във Висшия съд в гр. Дъблин, Република Ирландия.

В искането се твърди, че Европейската заповед за арест е издадена с цел задържане и предаване на исканото лице за провеждане на наказателно преследване.

Искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е мотивирано с наличието на реална опасност К. А. да се укрие.

Искането се поддържа в съдебно заседание от прокурора.

Защитникът на исканото лице – адвокат М. Б., изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като не съществува реална опасност К. А. да се укрие и да извърши престъпление.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

Искането е изготвено от легитимна страна, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано.

Разгледано по същество искането е основателно.

От приложената към делото Европейска заповед за арест – в превод на български език, става ясно, че тя е издадена на 27.08.2025 г. от съдия във Висшия съд в гр. Дъблин, Република Ирландия, въз основа на заповед за арест, издадена на 24.03.2025 г.

От Европейската заповед за арест е видно, че тя е издадена за задържане и предаване на българския гражданин К. А. за провеждане на наказателно преследване по следните обвинения: изнасилване в нарушение на чл. 4 от 1

Закона за изменение на наказателното право от 1990 г., сексуално посегателство в нарушение на раздел 2 от Закона за наказателното право от 1990 г., незаконно лишаване от свобода в противоречие с раздел 15 от Закона за несмъртоносните престъпления срещу личността от 1997 г., нападение, причиняващо вреда, в нарушение на чл. 3 от Закона за несмъртоносните престъпления срещу личността от 1997 г. Заповедта се отнася общо до 8 престъпления, които са осъществени през 2020 г. в района на Окръжния съд на Столичен окръг Дъблин, Република Ирландия. За отделните престъпления се предвиждат наказания лишаване от свобода в различен размер, а за изнасилването в нарушение на чл. 4 от Закона за изменение на наказателното право от 1990 г. – доживотен затвор.

Европейската заповед за арест е издадена за лице, извършило деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода и доживотен затвор. Същевременно деянията, за които е издадена заповедта, съставляват престъпления и по законодателството на Република България. От тази гледна точка Европейската заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕЗА.

Европейската заповед за арест отговаря и на изискванията на чл. 37, ал.

1 от ЗЕЕЗА, тъй като тя е издадена в писмена форма и съдържа данни относно самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган, националната заповед за задържане, характера и правната квалификация на престъпленията, обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице, вид и размер на наказанията, които се предвиждат по законите на издаващата държава за извършените престъпления.

От Европейската заповед за арест може да се направи обосновано предположение, че българският гражданин К. А. е извършил престъпления, които се наказват с лишаване от свобода и доживотен затвор т. е. налице е първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Налице е и реална опасност от укриване на исканото лице. Размерът на наказанията, които се предвиждат за отделните деяния, може да подтикне А. да се укрие, за да осуети предприетото спрямо него наказателно преследване.

Опасността от укриване се потвърждава и от обстоятелството, че на 24.03.2025 г. К. А. не се е явил в насроченото в Централния наказателен съд в Дъблин съдебно заседание, и това е наложило спрямо него да бъде издадена национална заповед за задържане. Следва да се подчертае и това, че е константна практиката на ЕСПЧ, че тежестта на извършеното престъпление, неговия обществен отзвук, както и предвиденото /наложеното/ наказание, могат сами по себе си да обусловят наличието на реална, а не на предполагаема опасност от укриване.

Целите на мерките за неотклонение, посочени в разпоредбата на член 57 НПК – при съобразяване и с критериите по чл. 56, ал. 3 НПК, в конкретния случай могат да бъдат постигнати единствено чрез вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража““ спрямо К. А.. Вземането на по-лека мярка за неотклонение не би осигурило по несъмнен начин участието на 2 исканото лице в съдебното производство по разглеждане на Европейската заповед за арест, респективно – в производството по изпълнението на тази заповед.

Приетите като писмени доказателства по делото медицински документи, сочещи влошено здравословно състояние на А., са с давност шест и повече месеци т. е. не удостоверяват актуалното му здравословно състояние. Освен това достъпът на лишените от свобода и на задържаните под стража до болничните заведения е законово гарантиран. Тези документи, както и наличието на постоянен адрес и месторабота на исканото лице са ирелевантни за изхода от настоящото съдебно производство, тъй като е налице обосновано предположение, че А. е извършил престъпления, които се наказват с лишаване от свобода и доживотен затвор и в същото време е налице реална опасност той да се укрие.

По изложените съображения и на основание чл. 43, ал. 3 от ЗЕЕЗА, във връзка с чл. 64 НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража““ по отношение на исканото лице К. А. – роден на ***** г. в гр. Плевен, ЕГН – ********.

Определението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд-гр. Велико Търново в 3-дневен срок от днес с частна жалба и частен протест.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 3