Решение № 2390 от 15.06.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 2390 гр. Пловдив, 15.06.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на 17.05.2018г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19718 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск предявен от Т.С.Р. с

ЕГН: **********,***, офис *, чрез *** С.А. против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от ****** *******, за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение в умишлено престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че през 2015 г. било образувано наказателно производство срещу Т.С.Р. за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. В хода на разследването нямало привлечено лице като *******.

На 01.08.2016 г. Районна прокуратура – Пловдив прекратила окончателно воденото наказателно производство срещу ищцата, поради недоказаност по несъмнен и категоричен начин на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК.

Във връзка с горното, за ищцата възникнал правен интерес да търси обезщетение от Прокуратурата на Република България за претърпените от нея неимуществени вреди, които са пряка последица от воденото срещу нея наказателно производство.

Сочи, че д. п. № ***/2015 г. по описа на Четвърто РУ на МВР – Пловдив, било прекратено поради липса на престъпление по повдигнатото обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение второ от ЗОДОВ.

С настоящата искова молба ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди, които твърди, че се изразяват в нравствените, емоционални и психически терзания на нейната личност, накърнената й чест и достойнство, уронен престиж и добро име в обществото. Твърди, че по време на цялото водено наказателно производство изпитвала силно неудобство, чувствала се унизена, притеснена и несигурна, като изгубила доверие в националните правозащитни институции.

Тези вреди твърди, че търпяла от началото на наказателно производство.

Разпитвани били множество близки от града, съседи, пред които ищцата имала добро име и била уважавана от тях, а след наказателното производство те останали с впечатление, че е конфликтна личност, склонна към саморазправа, влошили се отношенията й с близки и роднини. Предвид и професията, която упражнявала - ****** *****, действията по разследването сериозно понижили авторитета й сред обществото. В резултат на воденото наказателно производство срещу ищцата, същата изживяла силен психо-емоционален стрес, притеснение, злепоставяне пред близки, роднини, приятели, общество, влошаване на отношения с близки и приятели. Воденото наказателно производство било препятствие и за получаване на разрешение за вписване в регистъра на ********** при условията на пълно **********, доколкото ищцата имала намерение да ****** д.. Видно било от Заповед № **/**.**.****г., че е постановен отказ с мотиви, че от РП- Пловдив са били уведомени, че срещу ищцата е образувано ДП № ***/2015 г. по описа на IV-РУ на МВР – Пловдив. Сочи се, че ищцата била изпитала силно огорчение, че няма да успее да ****** д., да полага грижи за него и да го възпитава в своите нравствени и морални ценности.

Твърди се, че описаните неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка от повдигнатото срещу ищцата обвинение за умишлено престъпление от общ характер.

Въз основа на гореизложените твърдения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение за умишлено престъпление, в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура - Пловдив, е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска по основание и размер, като счита, че не са представени доказателства за наличието на твърдените неимуществени вреди, както и непосредствената им връзка с повдигнатото на ищцата обвинение.

Сочи се, че срещу ищцата било образувано досъдебно наказателно производство за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. В хода на разследването Т.Р. не е била привличана като ********* и по отношение на нея не била взета мярка за ********* или друга мярка за пр. пр.. От материалите по досъдебното производство се констатирало, че ищцата не се ползва с добро име сред съседите си, с които често влизала в скандали и разправии. Твърди, че причината да не бъде вписана ищцата в списъка на ********** не била само обстоятелството, че срещу нея е образувано ДП, а и липсата на мотивация от нейна страна, както и липсата на подходящи битови условия и подкрепяща среда.

Алтернативно - счита претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди за прекомерно завишена по размер с оглед принципа на чл. 52 от ЗЗД. Разследването по делото е протекло в разумен срок. Посочените обстоятелства не обосновавали такъв висок размер на исканото обезщетение.

Съдът - въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените към делото преписки и дела:

С постановление от **.**.****. на ******* при РП – Пловдив е образувано д. п. – ******* срещу Т.С.Р. за това, че на 02.07.2015 г. в гр. П., пред ***** на вл.

– А. А.– ***** в РС – Пловдив, като св. по НЧХД № ****/2014г. по описа на ПРС, 4- ти наказателен състав, устно съзнателно потвърдила неистина, като казала:

„Аз видях С. да удря четири пъти ***** ми. Инцидентът стана на ****, на границата на ********, но вече в на М. Х. двора“ – престъпление по чл. 290, ал.

1 от НК. Ищцата не е привличана в качеството на ********* за горното деяние, нито е разпитвана в това процесуално качество.

В хода на досъдебното разследване са извършени редица процесуални действия – разпит на св. и събиране на писмени доказателства.

С Постановление от 01.08.2016г. наказателното производство по ******* № ***/2015г. по описа на 4-то РУ на МВР – Пловдив, образувано срещу Т.С.Р. за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК е прекратено поради недоказаност на обвинението.

Цитираното постановление е влязло в сила на 02.12.2016г., доколкото същото е било предмет на съдебен контрол.

За установяване на твърдените от ищцата неимуществени вреди в резултат на инициираното против нея наказателно производство са събрани гласни доказателства посредством показанията на св. Д. Г. /протокол от съдебно заседание, проведено на 04.04.2018г./.

От показанията на св. Г. се установява, че познава ищцата от 2012г., когато работили заедно, виждали се няколко пъти в месеца и се чували редовно по телефона. Р. й споделила за образуваното срещу нея наказателно производство, от което се чувствала обидена, унижена и много разочарована, тъй като не успяла да ****** д.. Ищцата работела като ******** и се опасявала, че делото ще се отрази зле на нейния авторитет, а споделила също, че в селото я смятали за конфликтна личност. Св. описва ищцата като добра и състрадателна жена, която се грижела за възрастната си майка и домакинството.

Като цяло съдът кредитира показанията на св. Г., тъй като същата възпроизвежда непосредствените си възприятия досежно емоционалното състояние на ищцата през процесния период и допринасят за изясняване на релевантните за делото обстоятелства, като частично намират опора и в приобщените писмени доказателства и конкретно – Заповед на ******** на ДСП – Х. за отказ от вписване в регистъра на ********** при условията на пълно **********.

При така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от