Решение № 878 от 28.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Русе, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520201669 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т. К. П. против Наказателно постановление № 23-3393000479/31.07.2023г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР -гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което са му наложени наказание “глоба” в размер на 50 лв. за нарушения по чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.185 от ЗДвП.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата

Жалбоподателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, но към 23.06.2023г. е бил лишен от правото да управлява МПС предвид влизането в сила на 16.06.2023г. на Наказателно постановление № 22-1085-000887/25.05.2022г. с което му било наложено такова наказание за срок от 24 месеца.

Въпреки това на 23.06.2023г. той отишъл, управлявайки л.а. „БМВ“ с ДК№ Р 44 45 ВХ, пред дома на бившата си съпруга, за да вземе четиригодишното си дете предвид 1 осъществяването на режима на лични отношения. След пристигането му пред № 6 в местност „Батмиш - Дрибак“ в с.Николово детето излязло, водено от майка си - св.И. В..

Майката го насочила да седне на задната дясна седалка, по диагонал на жалбоподателя, който стоял на шофьорското място, но същият направил знак с ръка на детето да се качи отпред до него, като й отворил предната дясна врата. Детето се качило отпред до баща си, като през отворената врата св.В. и той започнали да се карат. Привлечен от виковете при тях дошъл и св.Д. Й. с когото към момента св.В. живеела на семейни начала. Той също започнал да се кара с жалбоподателя, който в един момент излязъл от колата и двамата се сблъскали.

Жалбоподателят се качил в колата и взел детето в себе си на шофьорското място, като веднага след това привел автомобила в движение с отворена врата, за да се отдалечи от св.В. и св.Й.. Непосредствено преди да потегли св.В. отворила задната врата, за да влезе в колата и така да осуети потеглянето, но била издърпана от св.Й. с оглед нейната безопасност; св.Й. успял да затвори задната врата. След няколко метра жалбоподателят спрял, затворил вратата и продължил движението си. Св.Й. и св.В. подали жалба във Второ РУ при ОД на МВР -гр.Русе против жалбоподателя, като към нея приложили на флаш памет и записи от видеокамери, монтирани на жилището им. Била извършена проверка от св.Ц. Т., който съставил АУАН за нарушения по чл.137в ал.3 и по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за извършените нарушения му били наложени горепосочените административни наказания.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят на 23.06.2023г. действително е превозвал малолетното си дете на предната и то шофьорска седалка. Това по категоричен начин се установява от показанията на св.В. и св.Й.. В своите показания св.В. заявява: „ Д. ме издърпа от колата и Т. тръгна с отворени врати, като детето беше седнало в него“, показанията й на л.57, гърба, от пр. за с.з. от 26.10.2023г. Същото възприятие се наблюдава и в показанията на другия очевидец на нарушенията св.Й.. В своите показания той заявява: „Детето беше седнало в него и така потеглиха с отворена врата“, л.57. Въпреки, че тези двама свидетели са пристрастни, тъй като са с влошени отношения с жалбоподателя до степен на пълен антагонизъм и отчитайки също, че производството по делото е образувано по тяхна жалба против него, съдът изцяло кредитира техните показания. Това е така, защото показанията им в пълна степен се потвърждават от изгледаните в съдебно заседание и приобщени по делото записи от 2 видеокамерите. В тях ясно и недвусмислено се възприема неговото поведение, вкл. и се установяват и главните факти на доказване – детето на коя седалка е седнало в частност на такава, различна от предната и това, че автомобилът е потеглил с отворена врата. При това положение съдът намира, че всяко от двете нарушения е безспорно доказано и правилно установено. Съгласно разпоредбата на чл.137в ал.3 пр.2 от ЗДвП не се допуска превозването на деца на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра да заемат седалка, която не е предна. От показанията на св.В. се установява, че детето към момента на нарушението е на четири години, като е ноторно известно, че дете на тази възраст е във всички случаи под 150 см., като по тази причина изобщо не е стоял въпросът за назначаване на СМЕ или събиране на други доказателства в тази насока. Всъщност по отношение на това нарушение въпросът може да се разглежда и на плоскостта на предоставяне на управлението на автомобила на лице, което не е правоспособно, тъй като при сядане на детето във водача, същото има пряк и непосредствен достъп до приборите за управление. Доколкото обаче деецът не е наказан за нарушение по чл.177 ал.1 т.3 б “а“ пр.1 от ЗДвП, съдът намира, че е безпредметно да излага и други съображения в тази насока. Жалбоподателят е извършил и нарушение на общото правило по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, санкционирано по субсидиарния състав по чл.185 от с.з. потегляйки с отворена предна дясна врата, като от една страна детето му е било седнало в него, а от друга в непосредствена близост до автомобила са били двамата свидетели. По този начин той е създал непосредствена опасност за движението и причиняване на ПТП с оглед възможността за причиняване на телесни увреждания на горепосочените лица; в този смисъл нарушението е формално и не е необходимо настъпването на съставомерни последици.

Възраженията на защитата са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение по следните съображения: улицата, по която са извършени нарушенията безспорно е път, отворен за обществено ползване, въпреки, че е с настилка от раздробен асфалт. Това е така, защото път, отворен за обществено ползване по арг.чл.2 ал.1 изр.1 от ЗДвП е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Този извод се налага и от законовата дефиниция на родовото понятие за път, съгласно, което „п ът“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци по арг. § 6 т.1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства – показанията на св.В. и св.Й., видеозаписът и писмо на Община-Русе се установява, че нарушенията са извършени на полски път в земеделска територия, т.е. се касае за такава земна площ както предназначени, така и обикновено използвани за движение на пътни превозни средства. Всъщност това се установява и от видеозаписа, тъй като на кадрите се възприемат множество паркирани автомобили в съседните имоти, от което също следва, че се касае за път, отворен за обществено ползване, а следователно са приложими и правилата по ЗДвП. Неоснователно е и възражението, че детето се качва на предната седалка, а след това и сяда в жалбоподателя именно по негова инициатива. Не е основателно и възражението за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като на основание чл.189з от ЗДвП тази разпоредба е неприложима за 3 нарушения по този закон.

При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

При такъв изход на делото и предвид изричното искане на процесуалния представител на АНО, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 вр.чл.63д ал.4 от ЗАНН, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-3393-000479/31.07.2023г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР – Русе, с което на Т. К. П., с ЕГН ********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 50 (петдесет) лв. за нарушение по чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.185 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. К. П. да заплати на АНО сумата от 150 лв. за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4