Решение № 586 от 19.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Варна, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110204646 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на М. Х. А. чрез адв. К.А. от АК Хасково против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на такси по чл. 10 ал.1 от Закона за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата № 850519970, издаден от Агенция “Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. чл. 179 ал. 3а от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/лева за нарушение на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен поради нарушение на императивните материалноправни разпоредби, наличие на съществени административнопроизводствени нарушения, както и поради противоречие с целта на закона. Излага се становище, че правилата, касаещи издаването на електронен фиш, не се прилагат при нарушения на Закона за пътищата и по чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата, съотв. за констатираното нарушение е следвало да се приложи общата процедура по ЗАНН, доколкото законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП само за нарушение на чл.

179, ал. 3 от ЗДвП.

Релевира се довод, че след издаване на ЕФ е влязла в сила разпоредба,

1 предвиждаща по-благоприятно правило за поведение, а именно нормата на чл. 10б ал.

3 в редакцията на същата от 01.01.2024 г. От посочената редакция на нормата въззивникът формира извод, че административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН ще е налице само, когато след уведомяването за наличие на неплатена тол такса и нейният размер (чл. 10б, ал. 7 и ал. 8 от ЗП) и след изтичането на 14-дневният срок за извършване на плащането, собственикът не предприеме тези действия за погасяване на своите задължения.

Според жалбоподателя, не е установена по безспорен начин самоличността на извършителя. Като допълнителен аргумент във връзка необосноваността на ЕФ досежно авторството на деянието се сочи, че процесното ППС не е собственост на въззивника, а на търговско дружество, извършващо международен превоз на товари, съотв. електронната система за събиране на пътни такси не съдържа информация относно самоличността на водачите, които управляват конкретните превозни средства.

Навежда се аргумент за несъставомерен характер на деянието с твърдението, че водачите не са задължени субекти по отношение плащането на тол такси, Излага се аргумент, че съществува разминаване между словесното описание на нарушението - че водачът не е заплатил дължимите тол такси и числовото изражение на правните разпоредби, които вменяват съвсем различни задължения на водача, тъй като същият не е отговорен за заплащането на тол таксите. В жалбата се сочи, че нормата на чл.

139, ал.7 от ЗДвП, задължава водача на пътно превозно средство от категорията по чл.

10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, съотв. нормата на чл.10б, ал. 3 от Закона за пътищата урежда задължение за собственика или ползвателя на превозното средство да заплати тол таксата за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, С оглед на цитираните норми се извежда заключението, че адресат на задължението за плащане на тол такса е собственикът на управляваното МПС или ползвателя на същото. Твърди се, че АНО е смесил две отделни нарушения в издадения ЕФ, като в словесната му част е описал нарушение за незаплащане на тол такса, а в цифровото изражение на санкцията е ангажирал отговорността на въззивника за неизпълнение на задълженията му за установяване на изминатото разстояние.

Според въззивника мястото на нарушението не е посочено ясно и разбираемо в електронния фиш, като не е отразен номерът на тол сегмента или неговото наименование, за да може да се направи обоснован извод, че попада под списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, приет с Решение № 101 от 20.02.2020г. на Министерски съвет. Твърди се, че наименование на тол сегмент „път А-5, км 6+683" липсва в горепосоченото решение, 2 поради което може да се направи обоснованият извод, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, възпрепятстващо контрола за законосъобразност.

Навежда се твърдение, че е неясно и описанието на нарушението с оглед обективирания извод, че „за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването", сочещо алтернативност на деянието, с което е осъществено соченото нарушение.

Оспорва се съставомерността досежно обвинението за липса на валидна тол декларация за преминаването, като се сочи, че нито водачът, нито собственикът подават тол данни към националния доставчик, а данните биват подавани, или от бордовото устройство, или при закупуване на маршрутната карта, което е изключителна собственост на националния доставчик на услугата. Излага се твърдение, че националният доставчик на услугата според българското законодателство е отговорен за този процес и за да бъдат отчетени всички тол данни правилно, то трябва да са налице три кумулативни предпоставки бордовото устройство да е включено, да има достатъчно обхват през тол сегментите, през които минава превозното средство, както и GNSS данни. Липсата на някои от тези предпоставки, според въззивника, води до неподаването на тол декларации към Агенция „Пътна инфраструктура". Формира се извод, че щом не са получени тол декларации, водачът не следва да носи отговорност за това, още повече, че не е обследвано защо не са получени тол декларации, т.е. дали е възникнал проблем при обработката на тол данните, не са подавани такива, липсва покритие на обхвата, GNSS данни или по други причини. Според въззивника, производството по делото е опорочено поради отсъствие в ЕФ на констатации досежно формата на вина, като се оспорва субективната съставомерност на деянието. Излага се становище, че не са спазени предвидените от закона давностни срокове за издаване на електронен фиш, доколкото според въззивника срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. Сочи се, че в настоящия случай, не са налични данни кога е издаден електронният фиш. Релевира се довод, че ЕФ, както и снимковия материал, изготвен с техническото устройство, не се ползват с доказателствена сила относно възприетите в него фактически положения, с оглед на което съдът не е обвързан от фактическите констатации в електронния фиш. В случая според въззивника нарушението е недоказано, доколкото процесното обвинение се основава единствено на доклада от електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковия материал, които удостоверят единствено факта, че съответното пътно превозно средство е преминало през определено място, но не съдържат информация относно това дали е заплатена тол такса. Излага се аргумент, че техническото устройство, заснело нарушението, не е предвидено да бъде сертифицирано и да преминава през техническа проверка, съгласно Закона за измерванията, което се явява съществен порок на електронния фиш. Според 3 въззивника в случая не е спазен принципът на пропорционалност , тъй като наложеното наказание надхвърля границите на необходимото за постигане на целите на Закона за движението по пътищата, в смисъла на чл. 5 § 4 от Договора за Европейския съюз. Обективира се становище за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН към процесния случай. Адресира се до съда искане обжалвания ЕФ да бъде отменен и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание чл. 63д от ЗАНН.

Въззиваемата страна, в придружителното писмо към АНП, чрез юк К., оспорва доводите изложени в жалбата. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 167а. ал. 3 от ЗДвП е създаден доклад, с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, които в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство част от системата. Според процесуалния представител на съгласно разпоредбата на чл.

189е, ал. 8 от ЗДвП отразените данни в електронната система за събиране на пътни такси нея данни се считат за доказателства във връзка със мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. Излага се твърдение, че електронен фиш № 8505199970 е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж. ал. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Сочи се, че електронен фиш № 8505199970 първоначално е издаден срещу „П." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: обл. Варна, община Варна, р-н Приморски, ул Димитър Икономов № 21, със законен представител П. Х.а Н.. Твърди се, че в седемдневния срок от връчването на електронния фиш. в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура" е постъпила декларация законния представител на П." ЕООД, в която е декларирано, че на датата на извършване на нарушението процесното превозно средство е управлявано от въззивника, като към същата е приложено копие на СУМПС на последния, с оглед на което е на основание чл. 187 ал.

5 от ЗДвП първоначално издаденият електронен фиш е анулиран с Решение за анулиране на електронни фишове № 8505199970 /12.09.2024г. на директор на Национално тол управление. Излагат се аргументи, че именно водачът е лицето, което следва да се увери преди осъществяване движение по платената пътна мрежа, че бордовото устройство (ако ППС-то е оборудвано с такова) е включено, със заредена батерия и подава коректни данни или да закупи маршрутна карта, съобразно 4 категорията на пътното превозно средство, като липсата на подадена тол декларация за съответния пътен участък безспорно доказва умисъл респ. груба небрежност от страна на водача, който не е изпълнил задълженията си за установяване на изминаването на съответното разстояние, за да бъде платена тол таксата. Затова и деянието е съставомерно с оглед санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, поради което е правилна и обоснована констатацията на административнонаказващия орган за извършено административно нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата. Според процесуалния представител на въззивника, ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП и съдържа задължителните реквизити съгласно уредоното от законодателя съкратено и специално производство, в което голяма част от общите правила на ЗАНН и ЗДвП не намират приложение.

Навеждат се твърдения, че по въпросите за давността е приложима разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. Счита се, че доколкото производството по издаване на ЕФ е специално и спрямо него регламентацията на ЗАНН е неприложима доводите на въззивника за нарушение на чл. 34 ЗАНН са неоснователни. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана и да бъда потвърден обжалвания електронен фиш.