Решение № 156 от 01.06.2022, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. гр. Лом, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20211620101481 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, гр.

София, чрез пълномощника си, адв. В.П. Г., САК, срещу Р. Б. К., ЕГН **********, от гр.

Лом, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.

410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между третото лице БТК ЕАД и ответника, с клиентски номер при 1241745 е имало сключен договор за далекосъобщителни услуги от 14.05.2018 год., за мобилен номер **********, по който ответникът е неизправна страна.

Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.

Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми за пет последователни месеца, доставчикът прекратил едностранно договорите по вина на абоната, начислил е съответна неустойка и е издал крайна фактура за задълженията.

С договор за цесия от 16.10.2018 год. мобилният оператор БТК прехвърлил свои вземания, сред които и процесното на третото лице С.Г.ГРУП ООД, ЕИК *********, което дружество от своя страна ги прехвърлило на ищеца ЮБЦ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 год., като така последния встъпил в правата на първоначалния кредитор.

Уведомленията за извършените прехвърляния на вземания са приложени към исковата молба.

Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство е бил известен за издадената Заповед за изпълнение и се възползвал от правото да възрази срещу нея. За ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.

Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 97,83 лв., представляваща 1 незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 01.05.2018 год. до 01.09.2018 год., дължими по договор с клиентски № 1241745, сключен между ответника и БТК ЕАД, за което са издадени фактури : 1247544418/01.06.2018 год., № 1249214580/01.07.2018 год., № 1250877735/01.08.2018 год. и № 1252635170/02.09.2018 год., съгласно издадената по ч.гр.д.

№ 110/2021 год. на ЛРС Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Предвид становището на ответника, съдът приема, че между страните няма спорни фактически твърдения..

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК в случай, че са налице предпоставките за това.

Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът Р. Б. К. се явява лично. Признава иска, като твърди, че причините за изпадането в забава са социални.

Няма оспорени фактически твърдения.

Доказателствата са писмени.

Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 110/2021 год. на РС – Лом.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:

Направено е от страна на ищеца искане за признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК. Ответникът е направил признание на иска по основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.

Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се постановява при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.

Тъй като признанието на исковете е направено след депозиране на искането по чл.

410 ГПК, както и след образуването на исковото производство – едва в откритото съдебно заседание, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по делото – в заповедното и в исковото производство, които се претендират изрично – в общ размер на 410 лв., от които 205 лв. за заповедното производство и 205 лв. за исковото производство и се представя списък по чл.

80 ГПК.

При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

2

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Б. К., ЕГН **********, от гр. Лом, ДЪЛЖИ на ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, СУМАТА от 97,83 лв. (деветдесет и седем лева, 83 ст.), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 01.05.2018 год. до 01.09.2018 год., дължима по договор с клиентски № 1241745, сключен между ответника и БТК ЕАД, за което са издадени фактури : 1247544418/01.06.2018 год., № 1249214580/01.07.2018 год., № 1250877735/01.08.2018 год. и № 1252635170/02.09.2018 год., съгласно издадената по ч.гр.д. № 110/2021 год. на ЛРС Заповед № 260085/15.01.2021 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА Р. Б. К., ЕГН **********, от гр. Лом, ДА ЗАПЛАТИ на ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, направните във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 410,00 лв., от които разноски в производството по установителните искове – 205,00 лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 110/2021 год. на ЛРС, в размер на 205,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________

3