Решение № 13840 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13840 гр. С, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110142647 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Д – ОЗ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № 89Б срещу ЗАД „О – З“ АД, ЕИК:

******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. „В“, ул. „С С“ № 7, ет. 5, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10163,69 евро /19878,45 лева/, представляваща неизплатена част от регресно вземане (с включени ликвидационни разноски в размер от 15 лв.) за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско +“, обективирана в застрахователна полица № ******/19.12.2022 г., валидна за периода от 20.12.2022 г. до 19.12.2023 г., по щета № 44010312302425 за вреди на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № В****ТХ, причинени по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № В****ВВ при ПТП, настъпило на 10.04.2023 г. в гр. Варна, на крайбрежната алея в близост до заведение „Мазу“, ведно със законната лихва върху главницата за период от подаване на исковата молба – 05.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 912,7 евро /1785,08 лв/ – обезщетение за забава върху главницата от 3521,62 евро /6887,69 лв/ за периода от 02.09.2023г. до 01.08.2025г. и сумата 922,70 евро /1804,64 лв/ - обезщетение за забава върху главницата от 6642,07 евро /12990,76 лв/ за периода от 18.07.2024г. до 01.08.2025 г.

Ищецът твърди, че на 10.04.2023 г. в гр. Варна, на крайбрежната алея в близост до заведение „Мазу“ е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил марка 1

„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № В****ВВ, който поради движение с несъобразена скорост е изгубил контрол над автомобила и ударил паркирания лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № В****ТХ, вследствие на което на последния са нанесени материални щети. Твърди, че към датата на процесното ПТП, собственикът на увредения автомобил е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско +“, обективирана в застрахователна полица № ******/19.12.2022 г., валидна за периода от 20.12.2022 г. до 19.12.2023 г. Сочи, че нанесените в резултат на процесното ПТП щети са описани в констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.04.2023 г., опис на претенция и опис-заключение на щета. Посочва се, че във връзка с причинените от произшествието имуществени вреди при ищцовото дружество е образувана щета № 44010312302425, като след калкулация на щетите (съгласно ликвидационни актове от 20.04.2023 г. и от 19.05.2023 г.) е одобрено да се изплати на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 12818,45 лева, като след приспадане на дължими вноски по застрахователна премия в размер на 785,68 лева на последния е изплатен остатъкът в размер на 12032,77 лева. Посочва, че към датата на процесното ПТП по отношение на управлявания от виновния водач лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № В****ВВ е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Поддържа, че е предявил до ответника регресната си претенция в размер на сумата от 12833,45 лева, от които: сумата от 12818,45 лева, представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разноски, в отговор на която същият заплатил само част от претендираната сума, а именно сумата от 5945,76 лева и отказал да заплати остатъка от 6887,69 лева. Поради несъгласие на застрахования с определеното обезщетение в размер на 12818,45 лева същият е предявил иск по чл. 405 КЗ срещу ищеца, по който с решение № 1248 от 11.04.2024 г. последният е осъден да заплати на застрахования допълнително обезщетение в размер на 12990,76 лева. Твърди, че по силата на влязлото в сила решение и на основание ликвидационен акт от 30.04.2024 г. е заплатил (по банков път – чрез платежно нареждане от 07.05.2024 г.) на собственика на увредения автомобил сума в общ размер от 17451,75 лева, от които: сумата от 12990,76 лева, представляваща допълнително застрахователно обезщетение, сумата от 1671,36 лева, представляваща лихва за забава и сумата от 2789,63 лева, представляваща съдебни разноски. Поддържа, че във връзка с платеното допълнително застрахователно обезщетение е предявил до ответника нова регресна претенция в размер на сумата от 12990,76 лева, но с писмо с вх. № 0-92-8895 от 17.06.2024 г. ответникът е отказал да заплати тази сума. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 18.07.2024 г., от която дата е изтекъл едномесечният срок по чл. 412, ал. 3 КЗ. При тези твърдения предявява настоящите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Твърди, че с извънсъдебното плащане на сумата от 5945,76 лева е изпълнил изцяло регресната си отговорност към ищеца. Оспорва причинноследствената връзка между процесното ПТП и увреждането на частта „кормилна рейка“ на увредения автомобил, с оглед което оспорва да дължи сумата от 6578,63 лева, определена за 2 тази част. Оспорва иска и като завишен по размер, като счита, че претендираното обезщетение не отговаря на действително претърпените вреди към датата на процесното ПТП. Оспорва и акцесорната претенция за лихва за забава. При тези съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби достигна до следните фактически и правни изводи:

Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е предпоставена от установяване кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав, а именно: 1/ наличие на валиден договор за имуществено З, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника.

Безспорно е между страните и като такова е отделено с доклада настъпване на ПТП по описания в исковата молба механизъм, наличието на твърдените застрахователни правоотношения, факта на изплащане от ищеца в полза на собственика на увредения автомобил на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско +“ в общ размер на сумата от 25809,21 лева (сбор от сумата от 12818,45 лева – първоначално определено обезщетение и сума от 12990,76 лева за допълнително обезщетение), както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 5945,76 лева

Поради това и съдът приема за установено, че към процесната дата – 10.04.2023 г. ищецът е застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско +“ със застрахователна полица № ******/19.12.2022 г. за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № В****ТХ, а ответникът - застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № В****ВВ. Безспорно е, че на 10.04.2023 г. в гр.

Варна, на крайбрежната алея в близост до заведение „Мазу“ е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. с рег. № В****ВВ, който при управление на автомобила с несъобразена скорост губи контрол над него и удря паркирания лек автомобил марка с рег. № В****ТХ.

За щетите по последния при ищеца е образувана преписка по щета № 44010312302425 като след оглед е съставен Опис-заключение, за което между страните не се спори, че отразява 3 констатираните при първоначалния оглед на автомобила увреждания. По заявление от 27.04.2023 г. на застрахования собственик на автомобила е направен повторен оглед и е определен общ размер на застрахователно обезщетение в размер на 12818, 45 лева с калкулация по претенция от 15.06.2023 г., което е заплатено на застрахования, от които за диагностика, становище, реглаж, обучение на дистроник – 309,06 лева. Сумата е заплатена от ищеца на застрахования чрез две плащания на 20.04.2023 г. в размер на 5145,08 лева съгласно ликвидационен акт от 20.04.2023 г. и платежно /л. 28-30/ и на 19.05.2023 г. в размер на 6578,63 лева и 309,06 лева съгласно два ликвидационни акта от 19.05.2023 г. и платежно /л. 31- 35/.

Ищецът отправил до ответника регресна покана от 16.06.2023 г. за доплащане за сумата 6887,69 лева /л. 36/, по която ответникът с писмо от 01.08.2023 г. /л.39/ е отказал плащане.

В изпълнение на решение № 1248 от 11.04.2024 г. по гр.д. .№ 6658/2023 г. на РС Варна /л.40/, постановено по предявен от МНМ срещу ищеца иск по чл. 405, ал. 1 КЗ ищецът заплатил на 07.05.2024 г. на застрахованото лице съгласно ливкидационнен акт от 30.04.2024 г. /л. 54/ и платежно нареждане /л. 56/ сумата 17451,75 лева, от която според приложената справка – 12990,76 лева – присъдено обезщетение, 1671,36 лева – лихва от 26.05.2023 г. до 10.05.2024 г. и 2789,63 лева – разноски. Впоследствие с регресна покана от 30.05.2024 г. ищецът отправил покана до ответника да му заплати сумата 12990,76 лева по процесната щета като доплащане според съдебното решение, в отговор на която с писмо от 17.06.2024 г. ответникът отказал плащане.

Според заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, дадено на база сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, щетите по лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № В****TH се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на 10.04.2023 г. произшествие в гр.

Варна, а стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 16121,27 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 ГПК по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание, като не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.

Доколкото в случая са налице достатъчно данни, че именно МПС „Нисан Микра“ с рег.№ ВТ **** АК е реализирало съприкосновление с увреденото МПС, следва извод че ПТП е причинено от виновно несъобразяване на водача на това МПС с правилата за движение по пътищата.

Предвид посоченото събраните в настоящото производство доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са достатъчни за формиране на извод, че са доказани основанията за възникване в полза на ищеца на регресно вземане срещу ответника на основание чл. 411 КЗ 4

– сключен е договор за имуществено З, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.