Решение № 27 от 19.03.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Административно наказателно дело 812/2025
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 19.03.2026
- В сила
- 09.04.2026
- Състав
- Валери Владимиров Събев
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2, изр. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Несебър, 19.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно наказателно дело № 20252150200812 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „ И.***“ ЕООД, срещу наказателно постановление № 859826-F855343 от 10.11.2025г. на началник отдел оперативни дейности Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, развива подробни съображения за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Извършва подробен прегледа на практиката на Съда на Европейския съюз. От съда се иска да отмени НП. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган – началник отдел оперативни дейности Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Развива съображения в подкрепа на становището си. Моли НП да бъде потвърдено и претендира за присъждане на разноски. Отправя възражение за прекомерност на претенцията на разноски на другата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 09.10.2025г., около 14:45 часа, от служители в НАП, сред които св. Т. Г. – главен инспектор по приходите, била извършена проверка на търговски обект – супермаркет „П.“, находящ се в гр. С.В., комплекс „П. ф.б.“, стопанисван от „И.***“ ЕООД. При проверката се отпечатал (след легитимацията на проверяващите) фискален бон – копие с № 04024480813 от 13.07.2025г., в който фигурирала отразена продажба на 1 брой хляб мастемахер на стойност от 7,60 лв., отразен в данъчна група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, вместо в група Б – за стоки и услуги, които се облагат с 20 % ДДС. Бил изготвен 1 отчет от фискалната памет с № 0452468 от 09.10.2025г., от който се установило, че за периода 01.01.2025г. – 08.10.2025г. са налични продажби на стойност от 543,52 лв., маркирани в група А, вместо в група Б. За констатациите бил изготвен протокол за извършена проверка от 09.10.2025г., към който били приложени отпечатаните бонове. На 20.10.2025г. от представител на жалбоподателя била попълнена обяснителна записка, в която посочил, че става въпрос за технически грешки, които са коригирани, а въпреки тези грешки ДДС е платен в пълен размер и не са налице щети за бюджета. При тези констатации св. Г. съставила на „И.***“ ЕООД АУАН № F855343 от 20.10.2025г. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. От приложени към жалбата справки и копия от дневници на продажбите на дружествотожалбоподател, не се установява да има продажби с отразени нулеви ставки за ДДС.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН № F855343 от 20.10.2025г., протокол за извършена проверка от 09.10.2025г., ведно с приложените към него доказателства, обяснителна записка, заповед № З-ЦУ-30-875 от 23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП, приложени към жалбата извадки от дневници за продажбите на „И.***“ ЕООД, отчети за продажби, отчети с фискална памет и уведомления за приемане на справки-декларации по ДДС), а така също и от показанията на актосъставителя Г.. Страните нямат възражения по установената фактическа обстановка, като възраженията на жалбоподателя са от правна страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
На първо място съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на заповед № З-ЦУ-30-875 от 23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП).
Съдът намира, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като АУАН и НП отговарят на изискванията чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Формално е налице и състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като (както се посочи от фактическа страна) е установено, че в периода 01.01.2025г. – 08.10.2025г. в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, са издавани фискални бонове (от наличното фискално устройство), в които продажби са включени в група А, вместо в група Б. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18, лицата по чл. 3 са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. Т.е. допуснато е нарушение на посочената разпоредба от Наредбата, което принципно е наказуемо по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Въпреки това настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице маловажност на случая по смисъла на този текст. На първо място разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ЗАНН предоставя изрична 2 възможност за прилагане правилата на маловажен случай и във връзка с неизпълнение на задължения на юридически лица. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая макар да се касае за засягане на важни обществени отношения, уредени в Наредба № Н-18, касаещи отчетността в търговските обекти, не се установяват вредни последици. Това е така, тъй като на първо място става дума за продажби на обща стойност от 543,52 лв., като в преписката фигурира обяснителна записка (на л. 169 от делото) от управителя на проверяваното дружество, в която е изложил съображения за технически причини, довели до грешката и за липса на неплатени данъци (т.е. дори и отнесени към групата със ставка 0 %, за тези продажби е платен ДДС). Наказващият орган не е ангажирал доказателства, които да оборват твърденията, че данък за процесните продажби е внесен. Този факт се потвърждава и от приложените към жалбата писмени доказателства, справкидекларации по ЗДДС на търговеца, които установяват, че липсват продажби, които да са регистрирани със ставка от 0 %. Всички тези обстоятелства отличават настоящия случай като такъв с много по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение по чл. 27, ал. 1 от Наредбата. Както е посочено в обяснителната записка, техническите грешки са отстранени незабавно след проверката, като няма данни за други нарушения на данъчното законодателство от страна на жалбоподателя. Впрочем и от показанията на актосъставителя се установява, че се касае за техническа грешка, тъй като и пред проверяващите управителят обяснил, че става въпрос за липса на корекция на артикули, които в предходни периоди попадали в група А. Налага се извод, че фактите по случая са в насока за инцидента проява, дължаща се на техническа грешка, която не е довела до никакви щети на фиска. В такива случаи (както се приема в сходни хипотези в практиката на Административен съд Бургас - Решение № 1627 от 20.02.2026 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2342/2025 г.) институтът на маловажния случай следва да се приложи поради особеностите на хипотезата.
Всичко изложено до тук е достатъчно, за да мотивира съда да приеме, че НП следва да бъде отменено, а на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН жалбоподателят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, дори същото да представлява „маловажен случай“, ще му бъде наложено административно наказание.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски. От процесуалния представител на другата страна е направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски – адвокатски хонорар в размер на 306,78 евро.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. В случая в хода на съдебните прения е направено мотивирано възражение и следва да се съобразят критериите от посочените разпоредби. Следва да се приложат единствено правилата на чл. 36, ал. 3 3 от Закона за адвокатурата, тъй като Наредбата по ал. 4 все още не е приета. Тези правила включват преценка на фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката . Съдът констатира, че делото не се характеризира с висока степен на фактическа и правна сложност (липсва фактически спор, а правният спор се свежда до приложението на чл. 28 от ЗАНН).
Засегнатият интерес не е висок – 1000 лв. (стойността на наложената имуществена санкция), като действията на адвоката са извършени единствено в писмен вид – чрез подаване на жалба и впоследствие писмени бележки, в рамките на период от около 3 месеца и не са изисквали съществена спешност. Всички тези характеристики на случая, мотивират съдебният състав да приеме, че възнаграждение в размер на 200 евро съответства напълно на предвидените в чл. 38, ал.
2 вр. чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата критерии и е справедливо, поради което възражението за прекомерност е основателно и претендираното възнаграждение не следва да се присъжда в цялост, а единствено за сумата от 200 евро.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 859826-F855343 от 10.11.2025г. на началник отдел оперативни дейности Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „И.***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С.В., ул. Ц.С. ***, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т.
2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДУПРЕЖДАВА „И.***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
С.В., ул. Ц.С. ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид като посоченото в наказателно постановление № 859826-F855343 от 10.11.2025г. на началник отдел оперативни дейности Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, дори същото да представлява „маловажен случай“, ще му бъде наложено административно наказание.