Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 72 от 11.06.2026, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 227/2025
Вид
Решение № 72
Подписан
11.06.2026
Състав
Борислав Методиев Методиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Оряхово, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20251460100227 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, с вх. № 1243/01.04.2025 г. от „РОЯЛ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, ЕИК 205217579, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Студентска“ № 1А, ет. 2, офис 11, представлявано от управителя си Л.К. Г., действащо чрез адв. С. Ч. от АК Враца против „ВЕЛИНА М“ ЕООД, ЕИК 205084221, със седалище и адрес на управление в гр. Оряхово, обл. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от управителя си В. М. К. за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5634,64 евро /пет хиляди шестстотин тридесет и четири евро и 64 цента/, равностойност на 11120 лв. представляваща сбор от неизплатени задължения по изработка на сайт x-clima.bg и онлайн магазин по фактури № 1000000890/01.11.2024 г. (740 лв. с ДДС), № 1000000911/02.12.2024 г. (1560 лв. с ДДС), № 1000000919/06.01.2025 г. (1800 лв. с ДДС), № 1000000886/05.02.2025 г. (1560 лв. с ДДС) и № 1000000968/25.03.2025 г. (5460 лв. с ДДС) за оптимизации и допълнителни 91 програмни часа или по 50 лв. на час, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба – 01.04.2025 г., до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски в производството.

От името на ищеца се твърди, че между него и ответника е бил сключен устен договор за изработка на уебсайт и онлайн магазин, като на 31.07.2024 г. ищецът е изготвил оферта за това на стойност 15240 лв. с ДДС, както и предложение за SEO оптимизация и поддръжка на сайта на стойност 1560 лв. с ДДС месечно. Ответникът е приел офертите на ищеца, като е заплатил уговорените суми по изработката на сайта и след неговото изработване – е започнал да ползва същия по предназначение.

Сочи се, че на 19.12.2024 г. ответникът е възложил допълнителни задачи за изпълнение в 22 точки, които променят съдържанието и функционалността 1 на първоначално изпълнената задача по създаване на сайта. Това е наложило допълнителни усилия, средства и време от страна на ищеца, за която работа ответникът дължи съответни суми, за които са издадени фактури – частично платени, с неплатен остатък от общо 11120 лв. за 91 програмни часа по 50 лв. на час и оптимизации.

Поддържа се, че на 11.03.2025 г. ищецът е поканил ответника да заплати доброволно дължимия остатък, но до настоящия момент не е постъпило плащане, поради твърдения за несъответствие на извършената работа с възложеното.

Релевира се, че изработеният сайт е с наименование x-clima.bg, достъпен е и функционира нормално, като ищецът поддържа същия, има достъп до него и същият се ползва от ответника по предназначение.

Именно затова претендира да му бъде заплатен дължимият остатък от 11120 лв. по доработването и допълнителните промени и оптимизации на сайта, ползван от ответното дружество. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, действащо чрез адв. Г. Д. Д. от САК, в който искът се оспорва като неоснователен и недоказан.

Признава се фактът, че между страните е бил сключен в устна форма договор за изработка на уебсайт и онлайн магазин, като договорките са били постигнати чрез телефонни разговори и онлайн комуникация, поради близките приятелски взаимоотношения между представителите на дружествата ищец и ответник. Платената сума към ищеца е в общ размер на 17 620 лв. с ДДС, от които 15 240 лв. с ДДС са изработка на самия сайт.

Твърди се, че приложената към исковата молба оферта не е изпращана на ответника и той не я е приемал в посочения й вид. Първото авансово плащане е било на 07.08.2024 г., а срокът за изработка на сайта е бил до 07.10.2024 г. До тази дата обаче сайтът не е изработен и не е функционирал, вкл. и до 10.03.2025 г. когато ответникът е уведомил ищеца, че прекратява договора, поради пълното му неизпълнение.

Също така се сочи, че не са възлагани допълнителни задачи на ищеца, а единствено такива, които не са били свършени и които не са били работещи в процеса на изработката на сайта и същите са включени в първоначалната цена за сайта, а не предполагат допълнителни плащания.

Оспорва се дължимостта на сумите по фактури за оптимизация на сайта, тъй като такава не е възлагана на ищеца, не е изпълнявана от него, поради нефункционирането на сайта.

Поддържа се, че ответникът се е противопоставил на дължимостта на такива суми в кореспонденцията си с ищеца, вкл. фактурата от 25.03.2025 г. е издадена след волеизявлението на ответника за прекратяване на договорните отношения с ищеца.

Излагат се доводи, че сайтът не е работил нормално и непрекъснато са били налице несъответствия и неработещи елементи, които не са поправяни от страна на ищеца, въпреки сигналите на ответното дружество и непрекъснатата комуникация за тези проблеми. Това е довело и до разваляне на договора от 2 страна на ответника, поради пълното му неизпълнение, с връщане на платената обща сума по него в размер на 17620 лв. с ДДС.

Сочи се, че не е имало отчет за работата на изпълнителя, като не е приемана същата за изпълнена, предвид постоянните недостатъци по изпълнение на заданието и нефункционирането на сайта.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, като се претендират и разноски по делото.

Предявен е насрещен иск срещу ищеца за заплащане на сумата от 12000 лева (частичен от 17 620 лв.), платено възнаграждение по фактури на „РОЯЛ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, ЕИК 205217579 по развален, поради пълно неизпълнение на неформален договор за изработка на уебсайт и онлайнмагазин от 07.08.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на иска – 07.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В условията на евентуалност с този иск е съединен и иск за намаляване на платеното на „РОЯЛ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, ЕИК 205217579 възнаграждение, поради отклонение от поръчката и изпълнение на работата с недостатъци от 17 620 лв. на 3000 лв., с осъждане на изпълнителя да му върне платеното възнаграждение от 5620 лв. (частичен от 14620 лв.).

Във връзка с насрещния иск се сочи, че дружеството изпълнител е изработило сайта върху платформа „опън карта“ – т.е. върху съществуваща безплатна платформа, върху която е внедрена функционалност за нуждите на възложеното от „ВЕЛИНА М“ ЕООД, ЕИК 205084221, като работата не е свършена коректно, сайтът не е заработил правилно и е генерирал загуби, поради неработещи функционалности, а за това е заплатена цената от общо 17620 лв. с ДДС.

Поради това на 10.03.2025 г. „ВЕЛИНА М“ ЕООД е отправило волеизявление за прекратяване на договора за изработка и връщане на платените суми по него.

Твърди се, че възложителят е изправната страна по договора, като е заплатил възнаграждение на изпълнителя от общо 17620 лв. с ДДС и многократно изрично е възразявал за различни неработещи елементи от сайта и е изисквал тяхното доработване, а изпълнителят е допуснал съществени отклонения от уговореното и недостатъци, които не са отстранени в съответните срокове и съобразно възложеното.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения срещу „ВЕЛИНА М“ ЕООД иск като неоснователен и уважаване на насрещния иск, като се претендират разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор по насрещната искова молба, депозиран от „РОЯЛ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, ЕИК 205217579, действащ чрез пълномощника си адв. С. Ч. от АК Враца.

Твърди се неоснователност на предявения насрещен иск и евентуално съединения с него иск за намаляване на платеното по изработката възнаграждение, тъй като работата на изпълнителя е извършена съобразно възложеното, сайтът се ползва и работи по предназначение, като своевременно са отстранявани всички констатирани недостатъци по него.

3

Поради това не е налице основание за разваляне на договора и възложителят не е освободен от задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, тъй като сайтът е работещ и не са били налице съществени недостатъци, които да правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.

Сочи се, че когато работата е извършена с недостатъци, възложителят може да избере една от алтернативно предвидените възможности на разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД.

Отправена е молба за отхвърляне на насрещните искове и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът по главния иск се представлява от адв. Ч. от АК-Враца, като поддържа исковата молба и оспорва предявения срещу представляваното от него дружество насрещен иск.

В съдебно заседание ответникът по главния иск се представлява от адв.

Д. от САК, която оспорва предявения главен иск и поддържа насрещния иск, предявен от представляваното от нея дружество.

След преценка на събрания доказателствен материал и процесуалното поведение на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

Предявен е и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 88, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД и съединен с него в условията на евентуалност иск по чл. 265, ал.1, предл. трето от ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

По главния осъдителен иск ищецът „РОЯЛ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД следва да докаже следните кумулативни предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния договор за изработка, с който е възложено изготвянето на сайт срещу насрещна парична престация; 2) фактическото изпълнение на възложената работа в съответните параметри в качествено, количествено и времево отношение; 3) приемане на изработеното от ответника възложител „ВЕЛИНА М“ ЕООД, както и неизпълнението на насрещното задължение на последния за заплащане на уговореното възнаграждение.

В тежест на ищеца е да установи също и размера на претендираната главница.

В случай че се установи горното, ответникът следва да докаже, че е заплатил претендирано от него парично задължение.

4

По отношение възражението на ответника за неточно изпълнение в качествено и времево отношение, което е отрицателен факт от действителността, то ищцовото дружество носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва - точното изпълнение предвид възложеното, а ответното дружество следва да установи плащането на дължимата сума, респ. факти, обуславящи недължимост на претендираната сума.

Ищецът по насрещния иск следва да докаже наличието на действителен договор за изработка, уговорената работа да не е изпълнена в уговорения срок или дори да е изпълнена, да е налице отклонение от поръчката или недостатъци, които да са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, както и че „ВЕЛИНА М“ ЕООД да е изпълнило точно своето правно задължение - т. е. да е изправно по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вкл. процесната сума от 12000 лв. да е излязла от патримониума на ищцовото дружество и да е платена на ответната страна, като това разместване на блага да е настъпило при отпаднало правно основание, т. е. макар да е бил налице годен юридически факт в момента на разместването, този факт да е отпаднал с обратна сила.

По съединения в условията на евентуалност иск - „ВЕЛИНА М“ ЕООД следва да установи наличието на недостатъци в извършената работа, както и уведомяването на насрещната страна за констатираните недостатъци и стойността на реално изпълнената годна работа, вкл. размерът на възнаграждението, чието връщане се претендира, след намаляването му до посочената стойност от 3000 лв.

В тежест на ответника е да установи онези свои твърдения и провоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, вкл. да докаже, че е извършил работата в съответствие с поръчката на възложителя в качествено, количествено и времево отношение.

Предявеният главен иск е допустим, тъй като легитимацията на страните, съответства на твърдението за наличието на облигационно отношение между тях. Разгледан по същество искът е основателен.